Нейково (област Сливен)

село в община Котел, обл. Сливен
(пренасочване от Нейково (Област Сливен))
Тази статия е за котленското село. За добруджанското вижте Нейково (Област Добрич).

Нèйково е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.

Нейково
България
42.8124° с. ш. 26.3662° и. д.
Нейково
Област Сливен
42.8124° с. ш. 26.3662° и. д.
Нейково
Общи данни
Население191 души[1] (15 март 2024 г.)
2,51 души/km²
Землище76,205 km²
Надм. височина527 m
Пощ. код8993
Тел. код04586
МПС кодСН
ЕКАТТЕ51398
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Котел
Коста Каранашев
(ГЕРБ; 2015)

География

редактиране

Село Нейково се намира на около 15 km север-североизточно от областния център град Сливен и около 11 km югозападно от общинския център град Котел. Разположено е край Нейковска река (десен приток на Котленска река), в Котленска планина, южно от рида Разбойна. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и кафяви планинско-горски почви[2].[3] Надморската височина в селото при църквата е около 519 m и нараства до около 600 m към южния край и около 560 – 580 m – към северния край.

Минаващият през Нейково общински път води на изток през село Катунище до връзка северно от село Градец с второкласния републикански път II-48 и с отбивка преди Катунище на север към село Жеравна, а на запад води през село Раково към Сливен.

Землището на село Нейково граничи със землищата на: град Котел на север; село Жеравна на изток; село Ичера на юг; град Сливен на югозапад; село Раково на югозапад; село Кипилово на северозапад.

Населението на село Нейково, наброявало 1580 души при преброяването към 1934 г. и 1671 към 1946 г., намалява до 886 към 1985 г. и 198 (по служебен документ на НСИ от 2021.12.31) към 2021 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 347 лица, за 339 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към „ромска“, а за „турска“ етническа група и за „не се самоопределят“ не са посочени данните.[5]

В местността Осеница, която обхваща територията от около 2,5 km север-североизточно от центъра на Нейково до около 2 km на север по посока към Осенишки връх (1024 m), има няколко надгробни могили, следи от антично селище (намерени са каменни чукове, остриета за копия, монети), както и останки от няколко средновековни манастира.[6][3]

Нейково е едно от селата от Сливенския революционен окръг, което е въстанало по време на Априлското въстание. През селото е минала четата на Стоил войвода, чието знаме е осветено в църквата „Света Троица“. Не много далече от селото на 10 май 1876 г. са убити главният апостол на Сливенския революционен окръг Иларион Драгостинов и военният инструктор на окръга Георги Обретенов.

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.), по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия, присъединено е към България след Съединението 1885 г.[3]

Църквата в село Нейково е построена в 1863 г. от неизвестни майстори. Първи свещеник в църквата е бил Никола Генов от сливенското село Стара река. По запазени спомени за него, той е бил патриот и лично е подвел под клетва четниците от четата на Стоил войвода – 25 души, всички от село Нейково, за което е бил викан в Сливен и подложен на разпит и изтезания от сливенския каймакам. Иконите в храма са рисувани от зографа дядо Недко от село Жеравна по образеца на Византийската школа, с трайни бои. През 1947 г. при енорийския свещеник протойерей Ценко Дюлгеров църквата е основно ремонтирана и заздравена.[7]

Частно килийно училище в селото е имало в началото на 19 век; по-късно е построена едноетажна сграда към църквата. През 1878 г. е построена сграда и е открито начално училище.[6] Споменава се наличие на летописна книга на училището в Нейково от периода 1864 – 1949 г.[8]

Прогимназия е открита през 1921/1922 учебна година. Първоначално учебните занятия се водят в частни къщи, а през 1926 г. сграда, предназначена за община, се отстъпва за прогимназията. От учебната 1958/1959 г. учениците от прогимназията започват учебните занятия в сградата на началното училище; тогава двете училища се сливат в основно училище.[6]

Основното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Нейково е закрито през 2003 г. поради намалелия под нормативния минимум брой на учениците в селото.[9]

Читалище

редактиране

Читалище „Изгрев“ е основано през март 1928 г. от 30 жители на селото, между които учители, служители, земеделци. С неговото създаване започва да се развива художествена самодейност: самодеен театър, танцов състав за народни танци, народен оркестър и други. За различните културно-просветни мероприятия е наемана частна къща. Закупуват се книги за библиотеката и започва раздаването им за четене сред жителите на селото. В края на 1947 г. библиотеката разполага с 620 тома художествена и научно-популярна литература, а към 2005 г. броят надминава 10000 тома. Към читалището се организират художествени колективи: хор, танцов състав, драматичен състав. По инициатива на читалището редовно се организират читателски конференции и обсъждания на художествени книги. От 1985 г. читалището се помещава в основно ремонтираната стара сграда на училището. От 1 ноември 1997 г. читалището е самостоятелно юридическо лице.[10]

Потребителна кооперация

редактиране

Кооперацията е създадена през април 1939 г. под наименованието Всестранна кооперация „Бъдеще“. Създадена е от група селяни под ръководството на учителя от Котел Сава Донев със задача да подпомага селяните при закупуване на стоки, като за целта тя открива магазин. След 9 септември 1944 г. към кооперацията се открива горски отдел, който добива дърва за огрев и строителен материал. Освен това тя извършва и търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, млекопреработване, билкосъбиране и други. Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията обзавежда 5 магазина за промишлени и хранителни стоки, зеленчуци, 2 заведения за обществено хранене и хлебопекарна. От 1 март 1980 г. до 30 юни 1991 г. кооперацията е обединена към Районна потребителна кооперация „Георги Сава Раковски“ – Котел, а от 1 юли 1991 г. кооперацията е самостоятелна единица.[11]

На 28 януари 1999 г. е регистрирана фирмата Потребителна кооперация „Бъдеще“ К.[12]

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]

Численост Дял (в %)
Общо 71 100,00
Българи 68 95,77
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 3 4,22

Обществени институции

редактиране

Село Нейково към 2023 г. е център на кметство Нейково.[14][15]

В село Нейково към 2023 г. има:

Културни и природни забележителности

редактиране

В село Нейково се намира паметникът на хайдутина Дели Ради, който след като бива обезглавен от турците, прави няколко крачки без глава и пада и умира до един бук. Днес този бук се нарича Дели-Радевия бук. Тук се намира и църквата „Св. Троица“, в която е осветено знамето на Стоил войвода.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО
  3. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 8, стр. 3059, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен
  6. а б в Енциклопедия "България", том 4, стр. 562, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  7. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 109К „Църковно настоятелство при храм „Света Троица“ – с. Нейково, Сливенско (1863 – 1948)“; История на фондообразувателя
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 360К „Групов фонд „Начални и основни училища в Сливенски окръг“ (1864 – 1977)“; Характеристика на документите
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 979 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – 2003)“; История на фондообразувателя
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 569 „Народно читалище „Изгрев“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 512 „Потребителна кооперация „Бъдеще“ – с. Нейково, Сливенско (944 – 1980, 1991 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  12. Потребителна кооперация „Бъдеще“ К // Архивиран от оригинала на 2023-03-31. Посетен на 2023-03-31.
  13. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  14. Справка за събитията за кметство Нейково, област Сливен
  15. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Нейково
  16. Детайлна информация за читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен
  17. Информационна карта за 2021 г., читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен
  18. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Котелска духовна околия, с. Нейково – храм „Св. Троица“ – 1863 г.
  19. Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8993 Нейково // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-03-27.

Външни препратки

редактиране