Отваря главното меню

Ненчо Илиев

български иконописец
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ненчо Илиев.

Ненчо (Ненко, Нине) Илиев Ненчов Чибуков е български иконописец от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Ненчо Илиев
български иконописец
Роден
Детайл от иконостаса в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Осиковица

БиографияРедактиране

Роден е в голямото мияшко село Селце, Дебърско в семейството на зографа Илия Ненчов. С баща си 1870 година се преселва в Ловеч. В 1878 година работи с баща си и брат си Наум Илиев икони за Троянския манастир. При едно от връщанията си в Селце, изписват местната църква „Свети Илия“. В 1873 година Наум и Ненчо рисуват стенописите в църквата „Света Неделя“ в Ловеч, където в нартекса оставят надпис: „Пріложи двете кубета и олтарѧтъ съ артиката заедно господин Пенчу Павлувъ; съсъ своимъ іждівеніемъ: 1873 іунна: 10: рукописаха, Ненчу Іліевъ и братъ его Наумъ дебралій:“.[1] В църквата се пазят и две икони от братята – на Свети Спиридон и Събор Архангелски.[2]

Рисуват стенописите в „Св. св. Петър и Павел“ в Осма Калугерово, които обаче са заличени в 1934 година. Запазен е единствено договорът за изработката им. В 1870 година братята рисуват стенописите в храма „Свети Архангел Михаил“ в Осиковица,[1] позлатяват иконостаса и изписват апостолските икони.[3] Рисуват в „Свети Теодор Тирон“ в Летница и „Свети Архангел Михаил“ във Врабево, Троянско и в „Свети Димитър“ в Кормянско, Севлиевско.[4][1]

В църквата „Свети Георги“ в севлиевското село Столът оставят надпис над един от южните прозорци: „Пріложіха, Колю Баичиувъ, Стойно Досюв, Авраамъ Петровъ, Денчо Петрув 1879 рукописаха Ненчу, ѝ, Наумъ Илїеви Дебралій“. В храма двамата рисуват стенописи на тавана и в прозоречните ниши. Забележителен е образът на Свети Роман Сладкопевец.[1]

Според Асен Василиев стенописите на Наум и Ненчо Илиеви са условни, в тях преобладават червено и сино, като има и тежки, неуравновесени тонове. Фигурите често са разкривени – наблюдават се стройни фигури с малки глави или обратно. Зографите обаче показват усет към линията, приложен в гънките на драпериите, които а сполучливи и придават приятен вид на композициите.[2]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ненчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Ненчов
(? — 1879)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Илиев
 
 
 
поп Божин Илиев
 
 
 
Наум Илиев
 
 
 
Ненчо Илиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Григоров
 
Христо Григоров
 
 
 
Саве Попбожинов
(? — 1894)
 
Апостол Попбожинов
 
Иван Попбожинов
 
Теофил Ненчов
 
Стефан Ненчов
 
Янаки Ненчов
(? — 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 262.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 263.
  3. Църква свети Архангел Михаил, с. Осиковица. // Исторически музей-Правец. Посетен на 31 декември 2015.
  4. Село Кормянско. // Sabori.bg. Посетен на 31 декември 2015.