Кормя̀нско е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Кормянско
Общи данни
Население728 души[1] (15 юни 2022 г.)
29,3 души/km²
Землище24,858 km²
Надм. височина233 m
Пощ. код5433
Тел. код06733
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ38652
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Кормянско
Момчил Спиров
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Кормянско се намира на около 6 km северозападно от град Севлиево и 28 km изток-югоизточно от град Ловеч. Разположено е в южното подножие на Севлиевските височини, на около километър и половина от течащата източно от него река Росица)[2] и началото на построения на нея язовир „Александър Стамболийски“[3]. Почвите в землището са главно алувиални и алувиално-ливадни и черноземни[2]. Надморската височина в центъра на Кормянско при църквата е около 256 m, нараства до около 300 m на север, а на юг намалява до около 230 m.

През Кормянско минава третокласният републикански път III-403, водещ на югоизток към Севлиево и връзка с първокласния републикански път I-4, съвпадащ с Европейски път Е772, а на северозапад и север през селата Малки Вършец, Агатово, Крамолин, Коевци и град Сухиндол – до Павликени.

Населението на село Кормянско, наброявало 1492 души при преброяването към 1934 г., намалява до 816 към 1985 г. и 666 към 2011 г. и наброява 603 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 666 лица, за 473 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 160 – към „турска“, за 11 – към ромска, за 15 не е даден отговор и за останалите не са посочени данни в източника.[5]

ИсторияРедактиране

Село Кормянско е заварено като българско християнско селище при завоюването на българските земи от османските турци. Първото писмено свидетелство за него е от 1479 г. в регистър за ленни владения в Никополски санджак. В османотурските документи е изписвано като: Корменичка – 1479 г., Коруменичко – 1485, 1541 и 1622 г. и т.н. Константин Иречек през 1884 г. в „Пътувания по България“ го нарича Курменджик или Кормянско.[6] В „Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.)“ селото е с наименование Кормянско[7].

За произхода на името има предположения. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името на селото е кумански[8] – без наличие на достатъчна обосновка за това според Петко Недялков, който сочи аргументи за славянски произход на името[6].

До Освобождението селото е турско[6], нарича се Корменджик и в него има две джамии. След Освобождението през 80-те години на 20 век турците постепенно частично се изселват и се заселват българи[6].

Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1885 – 1888 г.

Първото училище в Кормянско – начално, е открито през ноември 1882 г., през която година побългаряването на селото е особено напреднало. Като училище служи оставената от турците джамия, а през 1893 г. се замисля строеж на ново училище. През учебната 1921/1922 г. се открива първи клас на прогимназията, която през учебната 1923/1924 г. се развива като пълна прогимназия с I, II и III класове. До края на учебната 1934/1935 г. в селото има самостоятелно начално училище от I до IV отделение и самостоятелна прогимназия от I до III клас, а от учебната 1935/1936 г. те се сливат в основно училище под името Народно основно училище „Отец Паисий“.[9], от 1936 г. – в нова сграда[2]. През учебната 1954/1955 г. към училището се открива детска полудневна градина. През 2007 г., поради трайна тенденция за намаляване броя на децата, основното училище „Отец Паисий“ в село Кормянско се закрива.[10]

Читалище „Развитие“ в село Кормянско е създадено през 1908 г. През началните си години то няма значителна дейност, а от 1909 г. до 1921 г. – през време на войните[11], я преустановява напълно. Дейността на читалището се възстановява от 1921 г. с подготвянето и представянето на пиесите „Балканска комедия“, „По неволя доктор“ и други. През 1937 г. читалището се настанява в нова сграда.[12][13]

Всестранната кооперация „Кале“ – село Кормянско е основана през март 1921 г. с името „Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Кале“ и е регистрирана в Севлиевския областен съд през 1924 г. До 1926 г. кооперацията не функционира и започва да работи от 1 януари 1927 г., когато група ентусиазирани членове успява да събере сума от 5 – 6 хиляди лева капитал, с които е открит първият кооперативен магазин. Резултатът от едногодишната дейност на магазина е 40000 лева чиста печалба, въпреки продажбата на по-ниски цени, отколкото в частните магазини. Следващите 2 – 3 години кооперацията е във възход, нараства броят на членовете ѝ, растат и фондовете на сдружението. През 1930 г. кооперацията приема новия типов устав за кредитните селски кооперации, предложен от Българска земеделска банка и се преименува на „кредитна“. Развива се и заемната служба. В периода 1932 – 1944 г., кооперацията развива голяма дейност в изкупуването на селскостопанските произведения. От 1931 г. кооперацията започна да изкупува мляко от селата Кормянско, Петко Славейково и Дебелцово, което преработва в сирене, кашкавал, масло. Продуктите се продават главно в Севлиево и Габрово, както и на други места, където кооперацията има свои складове и магазини за млечни произведения.[14] През 1947 г. се преобразува във всестранна кооперация, през 1952 г. – в селкооп, а през 1957 г. – в потребителна кооперация. До 1959 г. дейността ѝ се организира и ръководи от Районен кооперативен съюз, а от 1960 г. – от Окръжен кооперативен съюз – Севлиево. Считано от 30 юни 1980 г. потребителната кооперация се ликвидира.[15]

През август 1945 г. при Кредитна кооперация „Кале“ – село Кормянско се основава Трудово-земеделски производителен отдел със самостоятелен баланс, за самостоятелно стопанисване, за своя сметка и за своя отговорност. На 20 септември 1950 г. общото събрание на членовете на отдела приема примерния устав на ТКЗС и същият се обособява в отделно юридическо лице като самостоятелно стопанство под името Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Кормянско. През следващите години стопанството претърпява няколко промени в организацията и наименованието, през периода 1990 – 1993 г. отново носи наименование „ТКЗС – село Кормянско“ и през периода 1993 – 1995 г. е ТКЗС в ликвидация.[16]

Първият медицински пункт в село Кормянско е открит от ТКЗС – село Кормянско. През периода 1952 – 1955 г. е обслужван от Славка Славчева. От 1956 до 1959 г. пункта е обслужван от Мара Балканска, през което време тя завършва сестринско училище в Плевен. „Фелдшерският здравен пункт“ е открит през 1959 г. През 1960 г. пунктът става „Лекарски здравен участък“. През 1985 г. в участъка работят фелдшер, стоматолог и санитарка. Със стартирането на здравната реформа в България, съгласно член 107 от Закон за лечебните заведения, Наредба за условията и реда за ликвидация, Постановление № 205 от 29 септември 2000 г. се закриват непреобразуваните публични здравни заведения за извън болнична помощ, включително Селския здравен участък в село Кормянско.[17]

Обществени институцииРедактиране

Село Кормянско към 2020 г. е център на кметство Кормянско.[18][19]

В село Кормянско към 2020 г. има:

Редовни събитияРедактиране

Съгласно традициите, съборът на селото се провежда в деня на храмовия празник, Димитровден. Допреди двадесетина-тридесет години съборът е повод за среща на родове, приятели и близки, но с течение на времето значението му като общоселско социално събитие значително намалява.


ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Енциклопедия „България“, том 3, стр. 561, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, Кормянско, Поземлен имот 38652.31.152, язовир „Александър Стамболийски“, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 2020-12-07 
  4. Справка за населението на с. Кормянско, общ. Севлиево, обл. Габрово
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Кормянско, община Севлиево
  6. а б в г Блог на Петко Недялков, септември 2015 г.; „Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община. Кормянско“
  7. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.), София, Държавна печатница, 1885, стр. 109, околия Севлиево
  8. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 101
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 483К „Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Кормянско, Габровско (1882 – 1944)“; История на фондообразувателя
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 611 „Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Кормянско, Габровско (1944 – 2007)“; История на фондообразувателя
  11. Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 436К „Народно читалище „Развитие“ – с. Кормянско, Габровско (1908 – 1944)"; История на фондообразувателя
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 859 „Народно читалище „Развитие“ – с. Кормянско, Габровско (1944 – )"; История на фондообразувателя
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 369К „Кредитна кооперация „Кале“ – с. Кормянско, Габровско (1921 – 1944)“; История на фондообразувателя
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 693 „Потребителна кооперация „Кале“ – с. Кормянско, Габровско; фонд 693; 1945 – 1980“; История на фондообразувателя
  16. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 277 „Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Кормянско, Габровско (1945 – 1958; 1981 – 1995)“; История на фондообразувателя
  17. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Габрово – 20, фонд 1541 „Селски здравен участък – с. Кормянско, Габровско (1959 – 2000)“; История на фондообразувателя
  18. Справка за събитията за кметство Кормянско, община Севлиево
  19. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Кормянско
  20. Детайлна информация за читалище „Развитие – 1937“, село Кормянско, община Севлиево, област Габрово
  21. Информационна карта за 2019 г., читалище „Развитие – 1937“, село Кормянско, община Севлиево, област Габрово
  22. Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевска духовна околия, село Кормянско
  23. Фонд № 324К; Църковно настоятелство при църквата „Св. Димитър“– с. Кормянско, габровско (1888 – 1944)
  24. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5433 Кормянско