Врабево

селище в България

Врабево е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.

Врабево
Общи данни
Население 746 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42,8 km²
Надм. височина 436 m
Пощ. код 5660
Тел. код 06954
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 12108
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Кметство
   кмет
Врабево
Иван Карагьозов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Врабево може да бъде открито в центъра на триъгълника между градовете Троян, Ловеч и Севлиево. Земите на Врабево граничат със землищата на селата Добродан, Стефаново, Дамяново, Дебнево, махалата Маргатина. Врабево е естествен център на околните села и поради функциониралата до няколко години преди 2006 г. гимназия.

Намира се в Предбалкана, като съчетава възможностите на равнината и на планината. Климатът предпоставя възможността за развитието на всички срещани в България фиданки.

История и имеРедактиране

Като населено място Врабево е възникнало по време на военните действия, водени от братята Асен и Петър през 1185-1187 г.(по съхранени писмени данни в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методи“). В земите на сегашното село се смята, че е станала една от многото размени на военнопленници и голяма част от тях са пожелали да останат (територията на селото е влизала във владенията на търновските боляри). Предполага се, че името на местността „Робово бърдо“, която е разположена малко на север от Гяур баир идва точно от тази размяна – на „роби“, т.е. военнопленници. Една от версиите относно името на селото също е свързана с „робския“ характер на първите му заселници – смята се, че се е наричало „Рабево“, от „раби“ (роби; по-късно буквата „В“ е била прибавена като сливане на предлога „в“ с първоначалното име). В подкрепа на достоверността на това твърдение са и многото имена на местности: Царска чешма, Царевец, Каля/Калоянова/ черква...

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • църкватаСвети Архангел Михаил“, построена повече от 110 години преди 2006 г. с труда и спомоществованието на населението от селото. Стенописите са дело на дебърските майстори Наум и Ненчо Илиеви.[1]
  • от старото килийно училище са останали само снимки.
  • интересни в архитектурно отношение сгради
    • всестранна кооперация „Взаимопомощ“ с часовникова кула
    • гимназията
    • Ветеринарната лечебница
    • фамилна къща „Попов“
    • къщите на фамилиите Иванджийски, Балеви, Далекови, Караиванови, Толекови, Коеви, Данчеви, Доковски – оттук са и корените на именитата българска адвокатка Даниела Доковска – която оглавява от 2008 г. и висшия адвокатски съвет и сестра ѝ Павлина Доковска – пианист, Керкенезов, Йочевски, Михови, Лафчийски, Тутекови, Топузови, Стратеви, Рошковски, Хаджийски, макар и позападнали, са своеобразно свидетелство за архитектурата в едно българско село от началото на миналия век.
  • духовата музика, създадена през 20-те години на миналия век от Никола Цонков Заяков
  • известни местности: Гяур Баир, Барковец, Двата гроба, Ледево, Купито, Въртешница, Каля Черква, Курдова могила, Урунконак, Царската чешма, Царевец, Ламбанка, Пладнището.
  • надгробните паметници на Христо Ц. и Стоян Ц.Заякови. Това са двама братя, загинали по фронтовете на Балканската война, живели разделени и в коренно различно финансово състояние. Единият паметник е от мрамор, другият от ронлив камък. До известно време преди 2006 г. паметниците са се намирали в черковния двор, след което са преместени в началото на гробищата.

Редовни събитияРедактиране

Врабево отбелязва своя празник със селски събор всяка есен на празника на Св. Архангел Михаил, по името на черквата. Великден се празнува с организирана програма от песни и танци на площада.

ЛичностиРедактиране

  • Иван Цонков – наставникът на оперната прима Гена Димитрова, хоров диригент
  • Д-р на философските науки Иван Ст. Тутеков, политик, министър, с най-голяма заслуга за откриване на гимназия във Врабево
  • Добри Джуров, политик, дългогодишен военен министър, армейски генерал
  • Васил М. Босев, политик, ръководител на катедра във ВА „Г.С.Раковски“
  • проф. Иван Койнаков, ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“
  • проф. Борис Боев, историк
  • полк. Христо М. Тошков, военен, автор на „Боен устав на пехотата“
  • капитан Христо Сп. Колев, военен летец, загинал през 1966 г. край с. Перущица
  • Иван Гадевски, актьор, директор на Плевенския драматичен театър
  • Николай Заяков, поет и публицист
  • Минко Христов, депутат в 38-о Народно събрание 1997-2001 г., парламентарна група на ОДС
  • Проф. Аксиния Джурова, изкуствовед, теоретик и историк на изкуството
  • Васил Караиванов, лекоатлет, майстор на спорта, шампион на троен скок
  • Светослав Л. Топузов, майстор на спорта, шампион на троен скок
  • Павел Боржуков, испанист и поет
  • Христо Касалийски, спортен журналист и коментатор
  • Учители: Цанко и Лальо Топузови; Васил, Цонко и Дафина Тутекови; Иван и Дора Спасови; Стефана Попова; Найден Караиванов;
  • Пенко Толеков /Даскала – Първият среднист на с. Врабево; Завършил гимназия в гр. Плевен; Първият учител с учителска правоспособност на с. Врабево; 20 години председател, касиер и деловодител на обществени начала, без заплата на кооперация ‘Взаимопомощ’ от 1912 до 1932 год; Най-активен участник за откриване на прогимназия в с. Врабево; Дълги години председател на читалището/
  • Веска Коева (Толекова по баща) – уважаван дългогодише педагог и общественик
  • Константин Йоакимов Коев – Доктор на Науките; Директор на ИПЗЖ, Института за Плнаински Земеделие и Животновъдставо, Гр Троян, Общественик, награден от Световния съвет за защита на мира
  • Любка и Марин Михови; Нанко Нанков, Минчо Данчев; Коса Койнакова; Бориса Марекова; Йорданка Джурова; Стефана Димитрова; Стоян Ст. Заяков – първият директор на гимназията, след това Начлник Просвета в Окръжния съвет във Велико Търново; Мита Заякова; Григор Ватев; Христо Тошков
  • Найден Василев Караиванов – дългогодишен учител и Председател на читалище „Надежда“ в селото, съден, но признат за невинен от Народния съд и преследван от местните комунисти
  • Добри М. Пенков – първият кореспондент на регионални и национални печатни медии от селото
  • проф. Марин Д. Пенков – почвовед, ръководител на катедра в МГИ
  • доц. д-р Бойко М. Пенков – първият избран от парламента председател на УС на НЗОК
  • Минко Станев /Карата/- анархокомунист, убит в 1935 г. край мина Плачковци.
  • Никола Василев Никовски – Гемиджия – с уникалния си талант да предсказва времето и ненадминатата си работливост, с която е помагал на всички свои съселяни на добронамерени приятелски начала.
  • Найден Ангелов Найденов – учител по литература в с. Врабево от 1955 до 1963 г. Изключен от Соф. университет заради попския си произход, но реабилитиран и превърнал се в деятел на културата от национално значение.
  • арх. Борис Боев /Дядо Бойчо/, зам.министър в няколко правителства преди 10.11.89
  • Атанас Йонков, дългогодишен ген. директор на БМФ до 1993 г.
  • ст.н.с. д-р инж. Иван Найденов Караиванов, публикувал десетки трудове в областта на железопътния транспорт на България
  • Гергина М. Тошкова /Бончевска/, тъкачка на китеници, народен майстор
  • инж. Радион Доков, политик, зам. министър в последното правителство преди 10 ноември 1989 г.
  • Ангел М. Заяков, композитор, хоров диригент, дългогодишен учител по музика
  • Борис Бакалов, композитор, хоров диригент и дългогодишен учител по музика.
  • Михо В. Заяков – спонсор и спомоществовател на българските културни институции в Будапеща / Унгария /
  • Пенчо Далеков, Спас Пенов, Марин Ц. Петков, Христо Влашки, Димитър /Дико/ Кутровски, Марин Колев, Томи Томев – автори в различно време на книги за историята на Врабево.
  • Станчо Хаджистанчев Врабевски – председател на тетевенския революционен комитет, сподвижник на В. Левски
  • Иван Михайлович Молдован /Иван Михов/, опълченец, загинал в боевете на Шипка
  • Иван Недялков, опълченец от I-ва рота на 8-а дружина, заселил се след Освобождението във Врабево, родом от с. Зла река
  • инж. Борис Мареков, директор на представителството на МОТО ПФОЕ в България
  • Трифон Матев Ковачев, първият, роден във Врабево, учител във врабевското училище, 1893 г.
  • Петър Вълчев Топузов, първият врабевенин, завършил средно образование
  • Валентин Заяков, спортен деятел, президент на Българската асоциацията по плажен волейбол, президент на Българската Федерация по Волейбол ('92-'99), член на съдийската комисия към Световната Федерация по Волейбол (FIVB), генерален секретар на Българския Олипийски Комитет ('95-'99).
  • Веселин В. Заяков, политик, доцент в ТУ-Русе,
  • д-р Найден Иванов Толеков, хирург-уролог, създател на Урологично отделение в Окръжна болница – Велико Търново, автор на изобретения и рационализации в областта на урологията.
  • Иван Иванджийски, директор на Студия за документални филми, посланик в Полша, 60-70-те години на миналия век.
  • Красимир Иванджийски, собственик и гл. редактор на в. „Строго секретно“
  • Даниела Стефанова Доковска – адвокат и сестра на Павлина Стефанова Доковска – Пианист
  • Георги Петров Георгиев - доцент по Социална педагогика - теория и методика на ресоциализацията и методика на превантивно-корекционната дейност, доктор по педагогика, преподавател в катедра „Педагогика“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
  • доц.д-р Милко Стоянов Палангурски – ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
  • Васил Киров Митков (1909-1991) – създал първия промишлен кожарски цех във Врабево и пенсионно осигурявал работниците си. Притежател на първия спортен велосипед във Врабево, първия мотоциклет „Сакс“, първия радиоапарат „Ореон“ и отгледал първия кон за спортна езда. Първият му син Васил Василев Киров (1934-2009) става един от най-добрите кожари в България и участвал в пускането на кожарски заводи в Алжир и Танзания.

Дисиденти:

  • Стефан В. Тутеков, дисидент, съден, преследван и убит от тоталитарния режим
  • Васил Ив. Добрев /Янката/, дисидент, съден, преследван и убит от тоталитарния режим
  • Илия Ст. Илиев, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим, починал
  • Христо Любомиров Ковачев, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим, починал
  • Димитър Ив. Попов /Серин/, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим
  • Георги Ал. Генков, дисидент, измъчван, съден и преследван от тоталитарния режим

ИзточнициРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 262.

Външни препраткиРедактиране