Отваря главното меню

Непорочно зачатие на Дева Мария (Ореш)

„Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария“ е християнска църква в село Ореш, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм.

„Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария“
Местоположение в Ореш
Вид на храма римокатолическа църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Ореш
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Никополска
Време на изграждане 1851 – 1857 г.
Съвременен статут действащ храм

История на енориятаРедактиране

През 1609 г. епископ Петър Солинат е посетил село Орешe (споменавано и като Павликянско Орешане). Селото е имало 70 къщи с около 400 души, които епископът успял да покръсти в католическата вяра. В селото той е оставил двама мисионера. Още в първите години епископът се погрижил да създаде местен клир. Той изпращал павликянски момчета да учат в Италия в Илирийския колеж в Лорето или в Климентския колеж в Рим. Между тях е бил Филип Станиславов, родом от Ореш. През 1647 г. той е назначен за първия епископ на възстановената Никополската епархия.[1]

Епископ Петър Богдан посещава селото през 1640 г. и е отчел пред Рим 480 католици.[2]

През 1787 г. отец Яко Спарадио, пасионист, е бил преместен в Ореше. Той е първият свещеник назначен за постоянно в енорията. Към края на 1787 г. в Ореше се е завърнал отец Стефан Вълков, който през 1776 г. е избягал в Банат. По време на войната между Австрия и Турция в 1788 г. отец Стефан избягал отново в Банат. В тези години дошли още двама пасионисти – отеците Бонавентура Паолини и Никола Отавияни.[1]

През 1805 г. от Рим дошли още мисионери – отец Фортунато Ерколани и отец Антон Джордани. След смъртта на епископ Дованлия през 1804 г., на негово място бил назначен един от първите пасионисти-мисионери в България – отец Федели.[1]

Честите наводнения от река Дунав карали орешенци или да се преместват другаде или да местят селището си. През 1806 г. се настаняват в настоящото, съгласно бележките на отец Филип Скварчия, който бил енорийски свещеник в това село от 1825 до 1834 г. По време на последното преселване през 1806 г., енорийски свещеник е отец Фортунат Ерколани, пасионист. От старото Ореше не дошли всички жители в новото село, някои се заселили в село Свищов, където основали тамошната енория „Св.Св. Кирил и Методий“, а други минали после във Влашко.[1]

В 1806 г. избухнала нова Руско-Турска война. Руските войски окупирали цяла североизточна България. Българите започнали да бягат във Влашко и в Бесарабия. Много католици преминали Дунав, заедно с добитъка си. Някои се настанили на места, където вече имало българи, но по-голямата част били събрани и образували до Букурещ ново католическо село, наречено Чопла (днес квартал на Букурещ).[1]

През 1812 – 1814 г. върлува чума във Влашко и в България. След като преминала чумата, през 1814 г. много от католиците се завърнали по родните си места в България, но други останали в село Чопла.

Епископ Анджело Парси успява да получи разрешение да се постоят нови църкви в епархията. Той е издействал султански ферман за построяването на нова църква в енорията в средата на XIX в.

Първата масивна църква е построена от отец Марян Дипонцо. Той е бил енорийски свещеник от 1841 г. до 1869 г. През 1880 г. енорийският свещеник отец Герасим Гиглиоти е построил сегашния енорийски дом. От 1895 г. до 1899 г. енорийски свещеник в Ореш е отец Хиацинт Ашути.[1]

По силата на предписанията за религиозните свободи на Хатихумаюнa от 1856 г. през 1857 г. eпископ Анджело Парси поръчва две камбани от Виена, които подарява на енорията.

През 1871 в Ореш има 70 католически, 30 турски и 6 татарски семейства. Според първото преброяване в Княжество Българияпрез 1881 г. в Ореш живеят 767 католици.

В края на 1916 г. епископ Дамян Теелен изпраща в Ореш отец Григор Холтерман, германски военен свещеник, пасионист. Nа 11 януари 1917 г. в Ореш пристига отец Исидор Делин.

През 1923 г. епископ Теелен е закупил къща в центъра на селото, близо до черквата. На 5 ноември 1923 г. в нея се настанили 3 милосърдни сестри от ордена Свети Викентий от Падуа, Загребски клон – сестрите Макрина Повиявич, Хериберта Керенич и Симфороза Фурдек. Сестрите организирали забавачница и поучавали децата на катехизис.[1]

В края на 1930 г. католиците в с. Ореш били 2723 души, както и десетина турски семейства. Епископът разрешил църквата да се разшири. След 1935 г. енорийските свещеници в Ореш са били отеците Методий Каравенчов, Антон Регенмортен, Адриан Шел и Станислав Ван Мелис.

След изгонване на чужденците мисионери извън България, енористи след 1949 г. са отците, Убалд Караджов, Иреней Мартинчев, Кирил Яков, Йероним Луков, Йосиф Йонков, отец Арсен Антонов и Петър Сарийски.[1]

След 1990 г. енористи са били отец Фортунато Грасселли, отец Ремо Гамбакорта и отец Винченцо ди Клерико.

История на храмаРедактиране

В 1760 г. епископ Никола Пулиеси е построил нова църква в Ореше, вероятно да замести килията, направена още от Филип Станиславов.

Строежът на нова църква започва на 25 февруари 1851 г. и завършва пролетта на 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Църквата е осветена на 31 май 1857 г. от епископ Анджело Парси.[2]

Църквата е разширяване през 1927 г. Подготвителната работа за почнала на 14 март 1927 г. основният камък на постройката е положен на 18 юни 1927 г., съгласно обреда на Римския ритуал.

Храмов празник – 8 декември.

БележкиРедактиране