Ореш
Орѐш е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
| Ореш | |
  Ореш  Ореш | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1287 души[1] (15 март 2024 г.) 29,8 души/km² |
| Землище | 43,14 km² |
| Надм. височина | 105 m |
| Пощ. код | 5280 |
| Тел. код | 06328 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 53672 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Ореш Любомир Иронов (ГЕРБ) |
География
редактиранеМестоположение
редактиранеСело Ореш се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 7 km от южния ръкав на река Дунав при остров Белене между градовете Свищов и Белене. Землището му граничи на изток и север със землището на град Свищов, на северозапад – с това на град Белене, на югозапад със землищата на селата Татари и Божурлук, на юг – с тези на селата Драгомирово и Българско Сливово.
Топография
редактиранеВ най-западния край на Ореш има гара на минаващата северозападно покрай селото железопътна линия Свищов – Левски – Троян.
Покрай селото – непосредствено от южната страна на гарата, минава второкласният републикански път 52, водещ на изток за Свищов и на запад през селата Деков, Бяла вода, Лозица и Любеново – за град Никопол. В близост до гарата от републиканския път се отделя към Ореш общински път, който е и главна улица на селото.
На около километър западно от селото протича река Барата.
Повърхнината на село Ореш е разнообразна, и равнинна, и хълмиста, като преобладават наклонените терени. Водосливното понижение, достигащо от центъра до гарата – на около 2 km на запад, по склона на север от което е застроено селото в западната му част, в източната част на селото се разклонява на север, изток и юг от центъра – между няколкото продълговати възвишения, в полите и по склоновете на които е разположена застройката.
Надморската височина на пътното кръстовище при гарата е около 30 m, в центъра на селото – около 74 m, а по улиците на север, изток и юг от центъра достига до 100 – 140 m.
Население
редактиранеНаселението на село Ореш [2], наброявало 3038 души към 1934 г., нараства до максимума си – 3494 души, към 1956 г., а след това постепенно намалява до 1370 души към 2018 г.
История
редактиранеАнтичност
редактиранеИма данни за някогашно селище от I век на мястото на Ореш. За селище на римския път на запад от Свищов (от римската крепост Нове) с името Марга аурея се споменава през 441 г., когато Атила го превзема и в него сключва мирен договор с Византия.[3]
Под османска власт
редактиранеПървите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт са от 1450 г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Селото се споменава в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 40 домакинства.[4]
Тъкмо в село Ореш се ражда един от първенците на българо-католиците, отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през XVII век по пътя на политическо му освобождение – Филип Станиславов, „епископ на Велика България“, написал първата българска печатна книга – „Абагар“, издадена в Рим през 1651 г. Според Станиславов, между 1625 и 1630 г. 30 павликянски семейства от селото приемат исляма.[5]
От доклада на епископ Филип Станиславов става ясно, че една част от павликяните в с. Ореш са приели исляма между 1625 – 1630 г.
XIX и XX век
редактиранеПо непотвърдени сведения, селото е било изцяло заровено под земята, след като се е разпространила чума, а жителите му са се преместили на неголямо разстояние от дотогавашното селище, на мястото на съществуващото село Ореш, което е описано в летописите на Феликс Каниц.
Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с. Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Разрешеното със султански указ строителство на църквата „Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария“ в село Ореш започва на 25 февруари 1851 г. и завършва на 31 май 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Освещаването е извършено от никополския епископ монсеньор Анджело Парси.
През периода от българското националноосвободително движение до края на Отечествената война с. Ореш има своите незабравими герои – Яни Д. Станчев, Павел Йонов, Стефан Вакинов, Илия Петров, Ворончик Станчев, Мариян Януаров и Петър Йонов участвали при освобождението на България от османска власт, Иван-Мария Йозов Паригвоздев, Мариян Йозов Паригвоздев, Ченко Мигев и други участвали в Сръбско-българската война. Първата световна война взема много жертви от с. Ореш – Стефан Франческов, Петър Тонев, Мартин Станчев, Раймундо Франческов и много други. В първата фаза на Отечествената война вземат участие 54 орешанци, сред които Вакин Илиев Вакинов – Чавдар, Михаил Йозов Мачев, Ченко Дойчев Копоев, Левиджо Йозов Вакинов, Петър Иванов Ченков, Михаил Иванов Джилиянов, Расим Йозов Людвиков и други.
През 1933 г. е основана Потребителна кооперация „Напредък“ (вероятно закрита през 1978 г.[6]).
На 18 декември 1948 г. е учредено ТКЗС „Пети конгрес“ – с. Ореш, което през 1958 г. влиза в състава на обединеното ТКЗС (ОТКЗС) „Пробив“ – село Овча могила, а на 1 януари 1975 г. влиза в състава на ДЗС – Свищов.[7]
Културни и природни забележителности
редактиране
Чешмите
редактиранеВ района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма – 1840 г., Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата – Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера.
Защитената местност
редактиранеНамиращата с на 2 – 3 km северозападно от железопътната гара на Ореш защитена местност „Кайкуша“ [8], включва остатък от влажна зона в бившата заливна част на Свищовско-Беленската низина и е включена в природен парк „Персина“.
Кръстът
редактиранеПрез 1933 г., в чест на годишнината – 19 века, от смъртта на Исус Христос, край Ореш е издигнат кръст с Разпятие.[9]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1693 | 100,00 |
| Българи | 1613 | 95,27 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 5 | 0,29 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,0 |
| Неотговорили | 72 | 4,25 |
Религии
редактиранеИзповядваната в село Ореш религия е католицизъм – западен обред.[11]
Обществени институции
редактиранеСело Ореш към 2019 г. е център на кметство Ореш.[12][13]
Основното училище „Христо Ботев“[14] към 2019 г. е действащо.
Читалище „Филип Станиславов -1903“ в село Ореш е действащо.[15][16]
Църквата „Непорочно Зачатие на Дева Мария“ е постоянно действаща (католицизъм – западен обред).[17][18]
В Ореш има пощенска станция.[19]
В селото има клуб на пенсионера „Здравец“.
Редовни събития
редактиранеЕжегодно през юни в село Ореш се провежда „Национален фолклорен събор на католическите общности в България“. Събитието започва с литургия, продължава с шествие и концерт. [20][21]
Личности
редактиранеРодени
- Филип Станиславов (около 1612 – 1674, български книжовник от ХVII век, издал книгата „Абагар“ в Рим през 1651 г., първият епископ на Никополската епархия
- Станислав Петров (1859 – 1937), католически мирски свещеник, учител, първият българин издигнат за духовник през XIX в. в Никополската епархия
- Дамян Талев (1911 - 1998), български католически духовник-пасионист, администратор на Никополската епархия в продължение на 11 години, участник в третата сесия на Втория Ватикански събор.
- Анатоли Нанков (р. 1969), български футболист и треньор
- Зарко Мачев (р. 1967), български футболист и треньор
- Ивайло Михайлов (р.1991), български футболист
Спорт
редактиранеФК „Стрела“ „Аякс“ (Ореш)
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справка за населението на с. Ореш, общ. Свищов, обл. Велико Търново
- ↑ За историята на село Ореш, Актуално Свищов – по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка // Архивиран от оригинала на 2019-10-17. Посетен на 2019-10-17.
- ↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.
- ↑ Хюсеин Мехмед – помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София 2007, стр. 31
- ↑ Архивни справочници, „Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г.“, Потребителна кооперация „Напредък“ – с. Ореш ..., 1933 – 1978 г.
- ↑ Архивни справочници, „Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г.“, ТКЗС „Пети конгрес“ – с. Ореш
- ↑ Кайкуша, Регистър на защитените територии и защитените зони в България
- ↑ Кръстът на Ореш, БНТ
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Католическа Църква
- ↑ Справка за събитията за кметство Ореш, общ. Свищов
- ↑ Кметство Ореш
- ↑ Основно училище „Христо Ботев“, област Велико Търново, община Свищов, село Ореш[неработеща препратка]
- ↑ Детайлна информация за читалище – „Филип Станиславов -1903“
- ↑ Информационна карта за 2018 г. на читалище – „Филип Станиславов -1903“
- ↑ Църква „Непорочно Зачатие на Дева Мария“, Национален регистър на храмовете в България
- ↑ Католическа църква „Дева Мария“
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 5280 Ореш // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-10-18.
- ↑ Национален фолклорен събор на католическите общности в България
- ↑ В село Ореш се проведе XVI „Национален фолклорен събор на католическите общности в България“ 2019
Външни препратки
редактиране- Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание. София, „Буквица“, ISBN 978-954-92858-5-7; или Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание (Download – Bulgarian Catholics – Mater Europa 1 (2)) Архив на оригинала от 2019-10-19 в Wayback Machine..