Отваря главното меню

ГеографияРедактиране

МестоположениеРедактиране

Село Ореш се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 7 km от южния ръкав на река Дунав при остров Белене между градовете Свищов и Белене. Землището му граничи на изток и север със землището на град Свищов, на северозапад – с това на град Белене, на югозапад със землищата на селата Татари и Божурлук, на юг – с тези на селата Драгомирово и Българско Сливово.

ТопографияРедактиране

В най-западния край на Ореш има гара на минаващата северозападно покрай селото железопътна линия Свищов – Левски – Троян.

Покрай селото – непосредствено от южната страна на гарата, минава второкласният републикански път 52, водещ на изток за Свищов и на запад през селата Деков, Бяла вода, Лозица и Любеново – за град Никопол. В близост до гарата от републиканския път се отделя към Ореш общински път, който е и главна улица на селото.

На около километър западно от селото протича река Барата.

Повърхнината на село Ореш е разнообразна, и равнинна, и хълмиста, като преобладават наклонените терени. Водосливното понижение, достигащо от центъра до гарата – на около 2 km на запад, по склона на север от което е застроено селото в западната му част, в източната част на селото се разклонява на север, изток и юг от центъра – между няколкото продълговати възвишения, в полите и по склоновете на които е разположена застройката.

Надморската височина на пътното кръстовище при гарата е около 30 m, в центъра на селото – около 74 m, а по улиците на север, изток и юг от центъра достига до 100 – 140 m.

НаселениеРедактиране

Населението на село Ореш [1], наброявало 3038 души към 1934 г., нараства до максимума си – 3494 души, към 1956 г., а след това постепенно намалява до 1370 души към 2018 г.[2]

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

Има данни за някогашно селище от I век на мястото на Ореш. За селище на римския път на запад от Свищов (от римската крепост Нове) с името Марга аурея се споменава през 441 г., когато Атила го превзема и в него сключва мирен договор с Византия.[3]

Под османска властРедактиране

Първите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт са от 1450 г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Селото се споменава в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 40 домакинства.[4]

Тъкмо в село Ореш се ражда един от първенците на българо-католиците, отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през XVII век по пътя на политическо му освобождение – Филип Станиславов, „епископ на Велика България“, написал първата българска печатна книга – „Абагар“, издадена в Рим през 1651 г. Според Станиславов, между 1625 и 1630 г. 30 павликянски семейства от селото приемат исляма.[5]

От доклада на епископ Филип Станиславов става ясно, че една част от павликяните в с. Ореш са приели исляма между 1625 – 1630 г.

XIX и XX векРедактиране

По непотвърдени сведения, селото е било изцяло заровено под земята, след като се е разпространила чума, а жителите му са се преместили на неголямо разстояние от дотогавашното селище, на мястото на съществуващото село Ореш, което е описано в летописите на Феликс Каниц.

Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с. Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Разрешеното със султански указ строителство на църквата „Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария“ в село Ореш започва на 25 февруари 1851 г. и завършва на 31 май 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Освещаването е извършено от никополския епископ монсеньор Анджело Парси.

През периода от българското национално-освободително движение до края на Отечествената война с. Ореш има своите незабравими герои – Яни Д. Станчев, Павел Йонов, Стефан Вакинов, Илия Петров, Ворончик Станчев, Мариян Януаров и Петър Йонов участвали при освобождението на България от османска власт, Иван-Мария Йозов Паригвоздев, Мариян Йозов Паригвоздев, Ченко Мигев и други участвали в Сръбско-българската война. Първата световна война взема много жертви от с. Ореш – Стефан Франческов, Петър Тонев, Мартин Станчев, Раймундо Франческов и много други. В първата фаза на Отечествената война вземат участие 54 орешанци, сред които Вакин Илиев Вакинов – Чавдар, Михаил Йозов Мачев, Ченко Дойчев Копоев, Левиджо Йозов Вакинов, Петър Иванов Ченков, Михаил Иванов Джилиянов и други.

През 1933 г. е основана Потребителна кооперация „Напредък“ (вероятно закрита през 1978 г.[6]).

На 18 декември 1948 г. е учредено ТКЗС „Пети конгрес“ – с. Ореш, което през 1958 г. влиза в състава на обединеното ТКЗС (ОТКЗС) „Пробив“ – село Овча могила, а на 1 януари 1975 г. влиза в състава на ДЗС – Свищов.[7]

Културни и природни забележителностиРедактиране

ЧешмитеРедактиране

В района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма – 1840 г., Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата – Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера.

Защитената местностРедактиране

Намиращата с на 2 – 3 km северозападно от железопътната гара на Ореш защитена местностКайкуша [8], включва остатък от влажна зона в бившата заливна част на Свищовско-Беленската низина и е включена в природен парк „Персина“.

КръстътРедактиране

През 1933 г., в чест на годишнината – 19 века, от смъртта на Исус Христос, край Ореш е издигнат кръст с Разпятие.[9]

РелигииРедактиране

Изповядваната в село Ореш религия е католицизъм – западен обряд.[10]

Обществени институцииРедактиране

Село Ореш към 2019 г. е център на кметство Ореш.[11][12]

Основното училище „Христо Ботев“[13] към 2019 г. е действащо.

Читалище „Филип Станиславов -1903“ в село Ореш е действащо.[14][15]

Църквата „Непорочно Зачатие на Дева Мария“ е постоянно действаща (католицизъм – западен обряд).[16][17]

В Ореш има пощенска станция.[18]

В селото има клуб на пенсионера „Здравец“.

Редовни събитияРедактиране

Ежегодно през юни в село Ореш се провежда „Национален фолклорен събор на католическите общности в България“. Събитието започва с литургия, продължава с шествие и концерт. [19][20]

ЛичностиРедактиране

Родени

ИзточнициРедактиране

  1. Справка за населението на с. Ореш, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  2. Справка за населението на с. Ореш, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  3. За историята на село Ореш, Актуално Свищов – по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка
  4. Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 355.
  5. Хюсеин Мехмед – помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София 2007, стр. 31
  6. Архивни справочници, „Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г.“, Потребителна кооперация „Напредък“ – с. Ореш ..., 1933 – 1978 г.
  7. Архивни справочници, „Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г.“, ТКЗС „Пети конгрес“ – с. Ореш
  8. Кайкуша, Регистър на защитените територии и защитените зони в България
  9. Кръстът на Ореш, БНТ
  10. Католическа Църква
  11. Справка за събитията за кметство Ореш, общ. Свищов
  12. Кметство Ореш
  13. Основно училище „Христо Ботев“, област Велико Търново, община Свищов, село Ореш
  14. Детайлна информация за читалище – „Филип Станиславов -1903“
  15. Информационна карта за 2018 г. на читалище – „Филип Станиславов -1903“
  16. Църква „Непорочно Зачатие на Дева Мария“, Национален регистър на храмовете в България
  17. Католическа църква "Дева Мария"
  18. Български пощи, пощенски станции, 5280 Ореш
  19. Национален фолклорен събор на католическите общности в България
  20. В село Ореш се проведе XVI „Национален фолклорен събор на католическите общности в България“ 2019

Външни препраткиРедактиране