Отваря главното меню

Нижѐполе или Нижо̀поле (на македонска литературна норма: Нижеполе; на албански: Xhinxhopolë; на гръцки: Νιζόπολη, Низополи, на румънски: Nijopole) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко мнозинство.

Нижеполе
Нижеполе
— село —
Гръцкото училище и църква в Нижеполе
Гръцкото училище и църква в Нижеполе
North Macedonia relief location map.jpg
41.0111° с. ш. 21.2458° и. д.
Нижеполе
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 1235 m
Население (2002) 186 души
МПС код BT
Нижеполе в Общомедия

Съдържание

ГеогрфияРедактиране

Разположено е в планината Баба в областта Пелагония, на 12 km западно от Битоля.[1]

ИсторияРедактиране

 
Панорама на Нижеполе в 1905 г. Фото: Братя Манаки
 
Ктиторски надпис на гръцкото училище в Нижеполе с имената на митрополит Амвросий Пелагонийски и Константинос Бембис
 
Статути на румънското Национално общество „Нижополе“, 1905 година

През XIX век Нижеполе е голямо смесено българо-влашко село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е изградена в 1835 година.[2] От ΧΙΧ век е и подпелистерската църква „Свети Атанасий“. В селото има и църква „Света Петка“ и джамия. Жителите на Нижеполе имат търговски връзки с Тесалия.[3] В 1870 година е открито гръцко училище, което е закрито в 1914 година от сръбските власти.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Низополис (Nizopolis) живеят 1000 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.[5] През 1881 година Гушу Марку открива в Нижополе румънско училище [6]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Нижо Полье или Джинджо Полье има 2030 жители, от тях 190 са българите християни, 250 арнаутите християни и 1590 власите християни.[7]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година българите в Нижополе минават под върховенството на Българската екзархия.[8] В Нижеполе се появява румънската пропаганда и част от жителите му изоставят гърцизма. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нижополе има 160 българи екзархисти и 780 власи и функционират гръцко и румънско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Нижеполе е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В 1961 година Нижеполе има 577 жители. След това от селото започва масова емиграция, като най-голям брой нижеполци се изселват в Битоля, в отвъдокеанските държави и в Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители самоопределили се както следва:[11]

Националност Всичко
македонци 47
албанци 30
турци 4
роми 0
власи 105
сърби 0
бошняци 0
други 0

В Нижеполе е разположен ставропигиалният манастир на Охридска православна архиепископия „Свети Йоан Златоуст“.

ЛичностиРедактиране

Родени в Нижеполе

ЛитератураРедактиране

  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., „Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα“, Συμπόσιο „Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία“, Θεσσαλονίκη 1991.

БележкиРедактиране

  1. а б Нижеполе. // Мој Роден Крај. Посетен на 31 юли 2018.
  2. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 37.
  3. Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Νιζόπολη
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.106 – 107.
  6. „Lumina“, октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, цит. по Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  8. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
  9. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 168 – 169.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. Сайт с информация за партизанското движение в Македония