Никифор (кесар)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никифор.

---

Никифор (на гръцки: Νικηφόρος, Nikephoros; на латински: Nicephorus, Nicephoros; * ок. 756/758, Константинопол, † след 812, Афазия?) от Исаврийската династия, е византийски принц и от 2 април 769 г. кесар, който няколко пъти е пртендент за трона срещу императрица Ирина и нейния син Константин VI.

Никифор
византийски принц
Роден	50-те години на VIII век
Починал	не по-рано от 812 г. Турция
Семейство
Род	Исаврийска династия
Баща	Константин V Копроним
Майка	Евдокия
Братя/сестри	Лъв IV
Никифор в Общомедия

Биография

Никифор е вторият син на император Константин V (741 – 775) и третата му съпруга августа Евдокия. На 2 април 769 г. Никифор е номиниран заедно с по-големия му брат Христофор за кесар. Неговият по-голям полубрат Лъв IV, син от първата съпруга на баща му Ирина Хазарска, е от 751 г. съимператор (василевс).

През май 776 г. Никифор и четиримата му братя кесарят Христофор, нобилисимусите Никита, Евдоким и Антим са изпратени в изгнание в Херсонес на Кримския полуостров, заради подозрение за заговор срещу Лъв IV, и вероятно им вземат титлите.

През 780 г., 40 дена след възкачването на трона на Ирина на 8 септември 780 г., една заговорническа група, към която вероятно принадлежи и патрицият адмирал Теофилакт Рангаве (бащата на по-късния император Михаил I), планира да издигне Никифор като император. Заговорът е разкрит и Никифор и Христофор по заповед на Ирина са изпратени в манастир. След тежката загуба на Константин VI в битката при Маркели против българите през 792 г. Никифор участва в нов преврат на Тагмата да смени императора, затова Константин заповядва да го ослепят. След това Никифор не се споменава от Теофан и не е сигурно дали е още жив. Братята са изгонени през октомври 797 г. в Атина и през пролетта на 799 и през 812 г. правят отново опит да свалят Ирина. Братята са заточени на остров Афазия, където им се губи следата.

Източници

• Кедрин 2, 16−27
• Никифор, Historia Syntomos 87, 4 (Edition: Cyril Mango)
• Теофан S. 443, 450, 468, 473 (Edition: Carl Gotthard de Boor)
• Йоан Зонара 15, 7−13

Литература

• Garland, Lynda (1999). Byzantine Empresses: Women and Power in Byzantium, AD 527 – 1204. New York, New York and London, United Kingdom: Routledge. ISBN 978-0-415-14688-3.
• Kaegi, Walter Emil (1981). Byzantine Military Unrest, 471 – 843: An Interpretation. Amsterdam, The Netherlands: Adolf M. Hakkert. ISBN 90-256-0902-3.l
• Kazhdan, Alexander Petrovich, ed. (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. New York, New York and Oxford, United Kingdom: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-504652-6.
• Ilse Rochow: Kaiser Konstantin V. (741 – 775). Materialien zu seinem Leben und Nachleben. Mit einem prosopographischen Anhang von Claudia Ludwig, Ilse Rochow und Ralph-Johannes Lilie. Lang, Frankfurt am Main u. a. 1994, S. 245 (s.v. Christophoros, Sohn Konstantins V.).
• Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, Stanford 1997, ISBN 0-8047-2630-2, S. 367−369, 417−422.
• Friedhelm Winkelmann u.a.: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 1. Abteilung, Band 1, De Gruyter, Berlin 1999, ISBN 3-11-015179-0, S. 361−362, Nr. 1101.

Външни препратки

• Konstantinos, fmg.ac