Никифо̀р II Орсѝни или Никифор II Дука (на византийски гръцки: Νικηφόρος Β΄ Δούκας) е владетел на Епирското десотство от 1335 г. до 1338 г. и отново от 1356 г. до смъртта си през 1359 г.

Никифор II Орсини
деспот на Епир
Роден
Епирско деспотство
Починал
1359 г. (31 г.)
край р. Ахелой
Семейство
Род Орсини
Баща Йоан II Орсини
Майка Анна Палеологина

БиографияРедактиране

Никифор II е синът на Йоан II Орсини и Анна Палеологина. След като (както се предполага) майка му отравя баща му през 1335 г., Никифор II наследява престола едва 7-годишен. Анна става негов регент, но не съумява да тушира враждебността на византийския император Андроник III Палеолог, който нахлува в деспотството и присъединява епирската част от Тесалия и през 1336 г. напредва към Янина. Местните албанци се възползват от назрелия спор на юг и нападат византийските владения на север, но през 1337 г. са възпрени от императора.

Андроник III привиква Анна на преговори през 1338 г., но отказва да признае сина ѝ за византийски васал и поставя свои приближени за управници в Епир. Задържайки Анна като заложник, Андроник III урежда брак между Никифор II и Мария Кантакузина, дъщерята на неговия довереник Йоан Кантакузин. Но настроеното против византийците епирско благородничество измъква Никифор от страната и го изпраща в Таранто, в двора на условната латинска императрица Катерина II Валоа, надявайки се това да благоприятства за възвръщането му на престола с анжуйска помощ.

През 1338 г. Катерина отива в Пелопонес, за да се застъпи за интересите си в областта, довеждайки Никифор заедно с нея. Потикнати от Катерина, през 1339 г. епирците в Арта се вдигат на въстание в името на Никифор II и той своевременно е изпратен в Епир. Но Андроник III и Йоан Кантакузин успяват бързо да потушат въстанието и обсаждат Никифор в Томокастрон. Гарантирайки неговата сигурност, Йоан Кантакузин успява да убеди гарнизона да се предаде. След това Никифор е оженен за Мария Кантакузина и удостоен с титлата паниперсеваст. Никифор бива отведен в Константинопол, оставайки под опеката на Кантакузиновия род по време на византийската гражданска война от 1341 – 1347 г. Когато неговият тъст Йоан VI Кантакузин се утвърждава като император, Никифор получава титлата деспот. От 1351 г. той отговаря за управлението на Енос и градовете по пролива Елиспонт (Дарданелите).

Към края на 1355 г., възползвайки се от възобновяването на византийската гражданска война и от смъртта на сръбския цар Стефан Душан, който покорява Епир още през 40-те години на века, Никифор II се завръща в Гърция и събира подкрепления. Възползвайки се и от безпорядъка след смъртта на сръбския управник на Тесалия, Никифор завзема областта през пролетта на 1356 г., след което се отправя към Епир. Той прогонва Душановия брат Симеон Синиша (който се е оженил за Никифоровата сестра Томаиса) и поема властта над градовете и укрепленията в областта.

Въпреки това, провинциалните територии се оказват невъзможни за овладяване, тъй като нахлулите по-рано албански кланове преобладават в региона. За да утвърди властта си и да избегне възмездие от Душановите властели, Никифор II отхвърля съпругата си Мария Кантакузина и се приготвя за женитба с Теодора Срацимир, сестрата на Душановата вдовица Елена, която управлява Душановото царство вместо сина си. Но Мария е придобила известност и доверие сред благородниците, които принуждават съпруга ѝ да я върне. Никифор II встъпва в преговори и с шурея си Симеон Синиша. Скоро след като връща обратно жена си Мария, Никифор II е убит по време на схватка с албанците край р. Ахелой (1359 г.) – виж Битка при Ахелой (1359).

СемействоРедактиране

От брака си с Мария Кантакузина, Никифор II Орсини вероятно има поне един син:

  • Мануил, който е възможно да се отъждествява с личността на Антоний Кантакузин – монах в Метеора през 1404 г.

ИзточнициРедактиране

  • John V.A. Fine, Jr., (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
  • Cheetham, Nicholas (1981). Mediaeval Greece. Yale University Press.
  • The Doukai. London. 1968.
Йоан II Орсини деспот на Епир (1335 – 1338) Византия
Душаново царство деспот на Епир (1356 – 1359) Симеон Синиша
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nikephoros II Orsini“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.