Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахелой.

Ахелой (на гръцки: Αχελώος, Ахелоос) е река в Западна Гърция, между историческите области Акарнания и Етолия. Дължина 217 km. Площ на водосборния басейн 6329 km².

Ахелой
Acheloos river narrows 02.jpg
Река Ахелой
Greece relief location map.jpg
39.6542° с. ш. 21.1492° и. д.
38.3343° с. ш. 21.1021° и. д.
Река ахелой на картата на Гърция
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Гърция Гърция
Епир, Етолоакарнания
Дължина 217 km
Водосб. басейн 6329 km²
Начало
Място план. Лакмос
Координати 39°39′15.12″ с. ш. 21°08′57.12″ и. д. / 39.6542° с. ш. 21.1492° и. д.
Надм. височина 1946 m
Устие
Място Йонийско море
Координати 38°20′03.48″ с. ш. 21°06′07.56″ и. д. / 38.3343° с. ш. 21.1021° и. д.
Надм. височина 0 m
Ахелой в Общомедия

ЕтимологияРедактиране

През средновековието и на арумънски език името на реката и на цялото ѝ поречие е Аспропотаму [1], което е транслирано на димотики и български често съответно и като Аспропотамо и Аспропотамос. Носи стандартизираното си днешно гръцко име от Ахил, във връзка с процеса на смяна на топоними в Гърция.

Географска характеристикаРедактиране

Река Ахелой води началото си на 1946 m, от южното подножие на връх Лакмос (2295 m), в планината Лакмос (част от планинската система Пинд), на 5 km западно от село Халики. През по-голямата част от течението си река Ахелой тече през планинската ситема Пинд в много дълбока и тясна, на отделни участъци каньоновидна долина, със стръмни, на места отвесни и скалисти склонове и бурно течение. В най-тесните места на долината ѝ са изградени преградните стени на три големи хидротехнически и енергетически съоръжения – язовирите Кремаста (1965), Кастраки (1969) и Стратос (1989). След изтичането си от най-долния язовир Стратос Ахелой пресича от север на юг крайбрежната Акарнийска низина и се влива в северозападната част на Патраския залив на Йонийско море, на 15 km югозападно от градчето Катохи.

Поради факта, че река Ахелой прорязва от север на юг планинската ситема Пинд водосборният ѝ басейн е тесен идълъг и тя получава предимно малки и къси притоци. На запад водосборният басейн на Ахелой граничи с водосборните басейни на река Арахтос и други по-малки реки, вливащи се в Йонийско море, на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Пеней и Сперхей (от басейна на Егейско море), а на югоизток – с водосборния басейн на река Евинос (от басейна на Йонийско море).

Основни притоци: леви – Триа, Камнаитикос, Ватирема, Петрилотикос, Границотис, Аграфьотис, Крикелиотикос (най.голям приток), Димикос (оттича езерото Трихонис); десни – Ватаняда, Базакос.

Река Ахелой има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено зимно пълноводие и лятно маловодие.

Стопанско значение, селищаРедактиране

В средното течение на реката са изградени преградните стени на три големи язовира „Кремаста“, „Кастраки“ и „Стратос“, водите на които се използват за производство на електроенергия, промишлено и битово водоснабдяване и напояване в Акарнийската низина.

Поради точа, че долината на Ахелой е много тясна и дълбока тя е слабо населена и по течението на реката (с изключение на долното ѝ течение) има предимно малки населени места.

Населението по долината на реката е основно гръцко, но има и много арумъни.

Историческа справкаРедактиране

В битка при река Ахелой през 1359 г. е сложен край на Епирското деспотство със смъртта на Никифор II Орсини, чиято войска е победена от тази на Петър Лоша и Гин Буа Спата.

По време на т.нар. гръцка война за независимост по поречието на реката се водят многобройни битки. От района на Балтос са родом значителна част от клефтите и арматолите по това време. По силата на лондонския протокол от 1830 г. целия този регион остава в Османската империя, след като гръцко-османската граница се установява на нова линия Аспропотаму - Зейтуни. [2] През 1832 г. граничното статукво е възстановено на първоначалната линия Арта - Волос.

Край реката се е намирало средището на древните дорийци и Дорида – в близост до днешното арумънско село Стратос.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр.49
  2. Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Лондонски протокол за Гърция. 3.II.1830 г.; стр. 310