Отваря главното меню

Никифор (на гръцки: Νικηφόρος, Никифорос) е гръцки духовник, костурски митрополит от 1841 до 1874 година.[1]

Никифор
Νικηφόρος
гръцки духовник
Починал
Надгробен камък на Никифор Костурски в двора на Костурската миторполия

БиографияРедактиране

Избран е за костурски митрополит през януари 1841 година. В 1852 година митрополит Никифор и секретарят му Янис Папамадзарис са затворени за два месеца в затвора за подкрепа на християни, отказали служба в османската армия.[2] На 29 март 1863 година заминава като член на Светия синод в Цариград.[3] На 19 март 1865 година тръгва обратно към епархията си.[4]

Двамата с Папамадзарис развиват широка борба със зараждащото се българско църковно и просветно движение в Костурско. Подлага на преследвания първите трима български учители в района - Георги Динков, отец Герасим Калугера и Търпо Поповски, като многократно прави опити да ги убие чрез платени убийци и ги клевети пред османските власти. По думите на Търпо Поповски:

Известието за отварянето на Косинското българско училище стреснало гръцкия кириарх Никифор, който като много прост и неграмотен се ръководеше от секретаря си Яни Граматик, който беше все и вся и веднага повдигна дело в Корчанското съдилище, на което ме представи за най-интригант и нарушител на владишките показания, затвори училището ми и съдружно с косинските първенци, числящ се и свещеник Захария, ни закара в Корча, дето несправедливо ни държа три цели месеци под надзор в мръсните ханища...[5] Никифор със секретаря си Яни, зашеметен от появата на българизма и от силното движение на новодошлите учители, се запретнаха с всички морални сили да попречат на подновеното българско учебно дело, за което употребиха немалки суми, сасмо и само да могат да унищожат тримата учители и да затворят училищата им. Постоянно подкупени албанци сновяха по 3 български села и търсеха случай да убият родолюбивите трима учители, но напразно.[6]

Същевременно Никифор целенасочено унищожава всички български старини в епархията. В 1872 година при срутване на зид в галищката средновековна църква „Свети Георги“ се открива хранилище с български пергаментови ръкописи, които са натоварени на три конски товара от владиката и изгорени. Никифор Костурски унищожава и всички български ръкописи в Сливенския манастир, в който по времето на съществуването на Охридската архиепископия е имало духовно училище с пансион. Владиката унищожава и откритите в олтара при ремонт на църквата „Света Параскева“ в костурската Драгота махала.

Никифор Костурски се удавя по време на почивка в баните в Коница, Янинско на 28 юни 1874 година.[7] Костите му са пренесени и погребани в двора на Костурската митрополия от митрополит Кирил Костурски.

БележкиРедактиране

  1. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Νικολάου. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 49-51. Посетен на 25 юли 2014.
  2. Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήναι, Αλευρόπουλου, 1949. σ. 49.
  3. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 218. Посетен на 7 септември 2014.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 238. Посетен на 7 септември 2014.
  5. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 25.
  6. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 26.
  7. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 28 - 29.
Атанасий костурски митрополит
(януари 1841 – 28 юни 1874)
Иларион