Отваря главното меню
Николай Веляминов
руски офицер
Николай Веляминов 
Роден: 1822 г.
Починал: 20 октомври 1892 г. (70 г.)

Николай Николаевич Веляминов (от руски Николай Николаевич Вельяминов) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877-1878)

БиографияРедактиране

 
Знак „Пажески военен корпус“

Николай Веляминов е роден през 1822 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военно поприще. Завършва Пажеския военен корпус. Действителна военна служба започва през 1841 г. в Лебгвардейския Преображенски полк. Служи в Лейбгвардейския Царскоселски стрелкови батальон (1859). Военно завание генерал-майор от 1860 г. Командир на Лейбгвардейския Павловски полк. Участва в потушаването на Варшавското въстание. Генерал-лейтенант от 1863 г. Командир на XXXI-ва пехотна дивизия (1865-1879).

Руско-турска войнаРедактиране

В началото на войната от 1877-1878 г. XXXI-ва пехотна дивизия е в състава на IX-ти армейски корпус (генерал-лейтенат Николай Криденер). Участва в атаката и превземането на Никопол (4-5 юли 1877). Дивизията е съсредоточена при Плевен. Генерал-лейтенант Веляминов е назначен за командващ десния фланг при втората атака на града (24 батальона, 2 ескадрона, сотня и 104 оръдия). Нанася главния удар и води най-тежкото и ожесточено сражение при височините на с. Гривица.

След превземането на Плевен в края на ноември дивизията е придадена на Западния руски отряд (командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко). Началник на колона в състав: 6 батальона, 16 сотни, 16 оръдия. Преминава при ужасни условия и снежна буря Стара планина по направлението с. Врачеш - връх Мургаш - с. Желява. След боя при с. Горни Богров във взаимодействие с колоната на генерал-майор Отон Раух освобождава София и преследва противника при с. Чамурлии (дн. Шишманово). На 30 декември / 11 януари освобождава Самоков, на 31 декември / 12 януари - село (дн. град) Долна баня и се съединява с основните сили на Западния отряд. Участва в зимното разчистване на Тракия от остатъците на турските сили. Бие се при с. Каратаир (дн. Йоаким Груево), с. Дермендере (дн. Първенец) и с.Белащица. Участва в освобождаването на Пазарджик и освобождаването на Пловдив.

 
Орден „Свети Георги“ IV ст.

Назначен е за временен командир на IX-ти армейски корпус и генерал-губернатор на Пловдив. На последната длъжност успешно възстановява нормалния живот в града.

След войнатаРедактиране

Генерал-лейтенат Веляминов е сред онези руски командири, които изминават най-тежките и опасни пътища на войната. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. Получава 1-годишен отпуск за възстановяване. Повишен е през 1882 г. във военно звание генерал от пехотата. Връща се в армията на нестроева служба: член на Александровския комитет на ранените (1884), директор на Николаевско-Измайловското заведение за престарели войни.

Умира в Москва през 1892 г. Днес негов бюст-паметник има в Ботевград. Признателните граждани на Самоков наименуват улица „Генерал Веляминов“.

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 28-31,58,60-64,109,121-122,131-132