Николай Папучиев
Николай Георгиев Папучиев е български фолклорист, етнограф и антрополог, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2]
Николай Папучиев | |
български етнограф и антрополог | |
Роден |
12 октомври 1972 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Югозападен университет „Неофит Рилски“ |
Научна дейност | |
Област | Филология, етнография |
Работил в | Институт за литература към БАН Софийски университет |
Публикации | „Фолклор и национална култура“ (2012) |
Семейство | |
Съпруга | Албена Вачева |
Деца | Валери Вачев |
Биография
редактиранеРоден е на 12 октомври 1972 година в Хаджидимово. Следва в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (1992 – 1997) и го завършва с магистърска теза на тема „Родствена система и родствени отношения на българите християни“ и с научен ръководител професор Тодор Иванов Живков през 1997 годино. Магистър по социология в съвместна програма на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и Университета в Лунд, Швеция с теза на тема „Bulgarian picture(s) of the world“ (научен ръководител д-р Марио Маринов (2001 – 2002).[1][2]
Доктор с дисертация на тема „Родство и обредна култура на българите християни в гр. Хаджидимово“ с научен ръководител проф. Костадин Динчев през 2007 година. Доктор на науките с труд на тема „Преобразяване на традиционната култура в модерен разказ за нацията. Антропология на вещта и символните форми“ (2016).[1][2]
Изследовател в Института за литература при БАН и редактор в списание „Литературна мисъл“ (2004). Редовен асистент по Български фолклор и Етнология в Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2006 – 2007). Адюнкт в катедрата по славянско езикознание на Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, Полша (2007 – 2009).
Главен асистент (2009 – 2013), доцент (2013 – 2021) и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (от 2022 г.). Ръководител на Катедрата по българска литература във Факултета по славянски филологии към Софийския университет (от 2019 г.).[1]
Член е на International Society for Ethnology and Folklore (от 2015 г.) и на Сдружение на културните антрополози „Етносфера“, Познан, Полша (2009).
Ръководител е на Антропологичния дискусионен клуб към Факултета по славянски филологии към Софийския университет (20010 - 2015) и е член на редакционната колегия на Годишника на ФСЛФ (от 2015 г.). Координатор е на магистърска програма „Интерпретативна антропология“ в Софийския университет (от 2010 г.).
Специализации в в Университета в Лунд, Швеция (март – юни 2002), Университета „Мария Склодовска-Кюри“, Люблин, Полша (с научен консултант проф. Йежи Бартмински) (май 2011), в Института по славистика към Полската академия на науките (октомври 2014 – януари 2015) (научен консултант проф. Гражина Шват-Гълъбова), където слуша лекции при проф. Войчех Бурща, и в Университета на Грац, Австрия (ноември 2015) (координатор проф. Карл Казер).
Библиография
редактиране- Монографии[2]
- Фолклор и национална култура. София, ИК „Кралица Маб“, 2012. ISBN 978-954-533-118-3.[3]
- Антропология на вещта и символните форми. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2018. ISBN 978-954-07-4530-5.
- Музеят – възможен и невъзможен. Предизвикателства на масовата култура, стратегии на пазара и носталгично помнене на миналото. София, ИК „Кралица Маб“, 2019. ISBN 978-954-533-176-3.[4]
- Фестивали. Мрежи. Идентичности: Маскарадните игри в Перник и регионалните им отражения. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2021. ISBN 978-954-07-5134-4.
- (в съавторство с Албена Вачева) Фигури на прехода в България (Медии, публики, популярна култура). София: Кралица Маб, 2024, 394 с. (ISBN 978-954-533-212-8)
- Учебници[2]
- Културна антропология: История на идеите. Т. 1. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2014. ISBN 978-954-07-3663-1.
- Културна антропология: Слово, обред, обичай. Том 2. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2016. ISBN 978-954-07-4014-0.
Източници
редактиране- ↑ а б в г Николай Георгиев Папучиев // НАЦИД. Архивиран от оригинала на 2022-02-12. Посетен на 2022-02-12.
- ↑ а б в г д Научни приноси на доц. доктор на науките Николай Папучиев // Авторите.
- ↑ Петко Христов, „Фолклорът и националната идентичност“, рец. във в-к „Култура“, бр. 5 (2976), 8 февруари 2013.
- ↑ „Николай Папучиев: Нашият бит е като че ли организиран около късния социализъм“, въпреки.com.