Никола Даскалов (кмет)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Даскалов.
Никола Георгиев Даскалов е български политик, кмет на София през 1881 и 1887 – 1888 година.
| Никола Даскалов | |
| български политик | |
| Роден |
1834 г.
|
|---|---|
| Починал | 1900 г.
|
| Учил в | Киевска духовна академия |
| Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС II ВНС V ОНС | |
Биография редактиране
Роден в 1834 година в Самоков в семейството на свещеник. Баща му, отец Георги, е един от предводителите на борбата срещу гръцкото духовенство в Самоков. Свещеникът е съсечен от черкези по заповед на гръцкия владика Матей. Никола учи в Самоков и Рилския манастир. Учи в Търново от 1851 до 1856 година при Никола Михайловски. Взема участие във въстанието на Капитан Дядо Никола през 1856 година. На следващата 1857 година Търновската община го изпраща заедно с други младежи до Българското настоятелство в Одеса, за да учи в Херсонската духовна семинария. Завършва я през 1860 г. Влиза в контакт с Георги Раковски. Продължава образованието си в Киевското духовно училище, в което съученици са му Тодор Бурмов, Марин Дринов и Никола Евстатиев. Между 1860 и 1871 г. е последователно преводач, временно управляващ и секретар на руското консулство във Варна. От 1872 до 1877 г. е руски консул в Тулча. Заедно с Иван Кършовски синхронизира честването на празника на Кирил и Методий в Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) през 1860 г. Спомага изпращането на младежи в четата на Панайот Хитов. През 1870 г. заедно с други съмишленици основава Българското търговско дружество.
В Плоещ набира български емигранти за сформиране на Българското опълчение и като руски консул присъства на връчването на Самарското знаме.[1] През 1877 г. е руски вицеконсул във Варна.[2] По време на Руско-турската война е вицегубернатор на Русе (20 февруари-11 май 1878) и на Тулча (11 май-декември 1878). От 18 май 1879 е председател на Губернския административен съд във Варна. От август същата година е губернатор на София. съНазначен е от княз Дондуков-Корсаков за депутат в Учредителното събрание през 1879 година.[3] Консерватор по убеждение. Бил е народен представител в I ВНС, II ВНС, I ОНС, II ОНС, V ОНС.[4] На изборите за II ВНС през 1881 е избран за депутат едновременно от четири избирателни района - от Самоков, Варна, София и Ески Джумая - прецедент в българската парламентарна история, който и до днес не е повторен.[5] Избран за член на Държавния съвет в периода 31 декември 1881 – 9 ноември 1883 г. Кмет на София е през 1881 и 1887 – 1888 година. По време на втория му мандат започва строителството на квартал Ючбунар.
Написва книгата „О проникванье новобългарския писменост. Расуждение Юр. Венелина, 1835, побългарено Н. Даскалови, самоковцем“, Цариград, 1860.
Източници редактиране
- ↑ Ярловски, Христо. Забравеният самоковец. Самоков, Приятел - Самоков, 2015. ISBN 978-954-8057-74-5. с. 80, 84.
- ↑ Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, стр. 38
- ↑ Биография на Никола Даскалов
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 106
- ↑ Ярловски, Христо. Забравеният самоковец. Самоков, Приятел - Самоков, 2015. ISBN 978-954-8057-74-5. с. 109.
| Тодор Икономов | → | кмет на София (15 февруари 1881 – 30 септември 1881) | → | Иван Хаджиенов |
| Йосиф Ковачев | → | кмет на София (21 ноември 1887 – 31 август 1888) | → | Димитър Петков |