Уикипедия

Леонардо Шаша

италиански драматург, поет и писател

Леонардо Шаша (на италиански: Leonardo Sciascia) е италиански журналист, драматург, политик, изкуствовед и учител, поет и писател, автор на произведения в жанра драма, лирика, криминален роман, трилър, исторически роман, публицистика и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7]

Леонардо Шаша
Leonardo Sciascia
Леонардо Шаша, 1980-те
Леонардо Шаша, 1980-те
Роден8 януари 1921 г.
Починал20 ноември 1989 г. (68 г.)
Професияписател, поет, политик, журналист, изкуствовед
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Активен период1950 -1989
Жанрдрама, криминален роман, исторически роман, лирика, публицистика, сатира, документалистика
Повлиян от
Политика
ПартияИталианска комунистическа партия (1975 – 1977)
Радикална партия (1979 – 1984)
Камарата на депутатите
Член20 юни 1979 г. – 10 юли 1983 г.
Европейски парламент
член за Южна Италия10 юни 1979 г. – 16 юни 1984 г.
СъпругаМария Андронико (1944 – 1989)
Деца2
ПодписFirma Sciascia.jpg
Уебсайтwww.amicisciascia.it
Леонардо Шаша в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Леонардо Шаша е роден на 8 януари 1921 г. в Ракалмуто, Италия.[1] През 1935 г. семейството му се мести в Калтанисета, където той учи при писателя Виталиано Бранкати, който става негов модел в писането и го запознава с френските писатели. Политикът Джузепе Граната го запознава с френското Просвещение и американската литература. Отбива военната си служба и през 1941 г. се записва в Педагогическия факултет на Месина, но впоследствие не го завършва.[2][3][8][7]

В периода 1941 – 1948 г. работи в Земеделския консорциум, занимаващ се със съхранението на пшеница в Ракалмуто, чрез което се запознава със селската действителност. През 1944 г. се жени за Мария Андронико, начална учителка в Ракалмуто, с кояно имат две дъщери – Лора и Анна Мария. През 1948 г. брат му се самоубива, което му оказва дълбоко влияние. През 1949 г. става учител в Ракалмуто.[8][7]

През 1950 г. е издадена първата му книга, „Favole della dittatura“ (Басни на диктатурата), която е сатира за фашизма в Италия във формата на 27 поетични басни. [7] През 1952 г. е издадена стихосбирката му „La Sicilia, il suo cuore“ (Сицилия, нейното сърце). През 1953 г. е публикувано есето му „Pirandello e il pirandellismo“ (Пирандело и пиранделизъм), за което получава наградата „Пирандело“ на Сицилианския регион. [2][8][7]

През 1954 г. започва да си сътрудничи със списания за литература и етнология издавани в Калтанисета. През 1956 г. е публикувана първата му книга, „Le parrocchie di Regalpetra“ (Енорите на Регалпетра), автобиографичен роман, вдъхновен от опита му като начален учител в родния му град.[6] През 1956 г. е командирован като учител в Калтанисета, а в периода 1957 – 1958 г. е назначен в Министерството на образованието в Рим, където се сприятелява за цял живот със сицилианския художник Бруно Карузо. След това се връща в Калтанисета като служител на Министерството на образованието. През есента на 1957 г. е публикуван сборникът му „Gli zii di Sicilia“ (Чичовци на Сицилия), който включва остри възгледи за теми като влиянието на САЩ и на комунизма в света и обединението на Италия през 19-ти век.[2][3][8][7]

През 1961 г. е издаден един от най-известните му романи, „Денят на кукумявката“, криминален роман с политическа основа, чийто сюжет се развива в сицилианско село, доминирано от мафията и нейния принцип на омерта. През 1968 г. режисьорът Дамяно Дамяни екранизира романа във филма „Денят на совата“ с участието на Франко Неро като капитана на карабинерите Белоди и Клаудия Кардинале в ролята на вдовицата на убит мъж.[2][5][8]

През 1963 г. е издаден историческият му роман „Il consiglio d'Egitto“ (Съветът на Египет), чието действие се развива през 18-ти век. Палермо, където живее и действа опитният фалшификатор, абатът Джузепе Вела, който „измисля“ древен арабски кодекс в полза на вицекраля.[2][8]

След поредица от есета, през 1965 г. пише пиесата „L'onorevole“ (Почетният), за разобличаване на съучастничеството между правителството и мафията. През 1966 г. е издаден политическият му криминален роман „Всекиму своето“. Той е история за гимназиалния учител Паоло Лорана, който започва разследване на смъртта на селския фармацевт и неговия приятел лекар, но се сблъсква с мълчанието на всички селяни, поради страх и корупция. Романът е екранизиран през 1967 г. от Елио Петри в едноименния филм с участието на Джан Мария Волонте и Ирини Папа.[2][8]

През 1967 г. Леонардо Шаша се мести в Палермо, а през 1969 г. започва сътрудничество с „Кориере дела Сера“. Същата година пише пиесата „Recitazione della controversia liparitana“ (Рецитиране на спора за Липари), която е посветена на Александър Дубчек. През 1970 г. се пенсионира и се посвещава на писателската си кариера.[8][7]

През 1971 г. е издаден криминалният му роман „Il contesto“ (Предизвикателството), по който режисьорът Франческо Рози прави през 1976 г. филма „Височайши особи“ с участието на Лино Вентура. Романът създава полемика поради безмилостния си портрет на италианската политика, както и следващият му роман „Todo modo“ (С всички средства) от 1974 г., поради описанието на италианското католическо духовенство. Романът „Todo modo“ също е екранизиран през 1976 г. от Елио Петри в едноименния филм с участието на Джан Мария Волонте, Марчело Мастрояни, Марианджела Мелато и Ренато Салватори.[2][3][8]

На общинските избори през 1975 г. в Палермо се кандидатира като независим в рамките на листата на Италианската комунистическа партия и е избран в градския съвет. През 1975 г. е издаден и романът му „Изчезването на Майорана“, в който третира темата с мистериозното изчезване на известния учен Еторе Майорана в Сицилия, предлага теория за съдбата на учения, отхвърляйки хипотезата за „самоубийство“. През 1977 г. се оттегля от комунистическата партия поради противопоставянето си на всякакви сделки с Християндемократическата партия. По-късно е избран в италианския и в европейския парламент с листата на Радикалната партия. В Камарата на депутатите става член на комисията ѝ за разследване на отвличането на Алдо Моро.[3][6][8]

На базата на своя уникален сицилиански опит, той пише за произведения за свързването на семейства с политически партии, за предателството на съюзи и вярност, даването на услуги и получаване на резултати, които не са в полза на обществото, а на лицата в сянка. В тях доказва, че корупцията, която е ендемична в италианското общество, помага само на онези, които са част от тайните общества и политическите класи.[2][5]

Леонардо Шаша умира от множествена миеломна нефропатия с хронична бъбречна недостатъчност на 20 ноември 1989 г. в Палермо. Погребан е в родния си град Ракалмуто.[2] Литературното му наследство – произведения, преводи и кореспонденция, се съхранява от Фондация „Леонардо Шаша“ в Ракалмуто.[6]

 
Статуя на Леонардо Шаша в Ракалмуто

ПроизведенияРедактиране

Самостоятелни романи и повестиРедактиране

  • Le parrocchie di Regalpetra (1956)[1][2][3][4][5][8]
  • Il giorno della civetta (1961)[6]
    Денят на кукумявката, изд.: „Народна култура“, София (1965), прев. Виолета Даскалова
  • Il consiglio d'Egitto (1963)
  • A ciascuno il suo (1966)
    Всекиму своето, изд.: ОФ, София (1968), прев. Петър Драгоев
  • Il contesto. Una parodia (1971)[6]
  • Todo modo (1974)
  • La scomparsa di Majorana (1975)
    Изчезването на Майорана, изд.: ОФ, София (1968), прев. Никола Иванов и Петър Драгоев
  • Candido, ovvero Un sogno fatto in Sicilia (1977)
  • La strega e il capitano (1986)
  • 1912 + 1 (1986)
  • Porte aperte (1987)
  • Il cavaliere e la morte. Sotie (1988)
    Рицарят и смъртта : Новели и соти, изд. „Абагар“ (1991), прев. Хубан Стойнов
  • Una storia semplice (1989)

ПоезияРедактиране

  • Favole della dittatura (1950) – 27 поетични басни[2][7]
  • La Sicilia, il suo cuore (1952)

ПиесиРедактиране

  • L'onorevole (1965)
  • Recitazione della controversia liparitana (1969)

СборнициРедактиране

  • Gli zii di Sicilia (1958)[1][7]
  • Racconti siciliani (1966)
  • Il mare colore del vino (1973)
    С всички средства : Повести и разкази, изд.: „Народна култура“, София (1978), прев. Хубан Стойнов
  • Cronachette (1985)

ДокументалистикаРедактиране

  • Pirandello e il pirandellismo (1953) – награда „Пирандело“ [2][8][7]
  • Pirandello e la Sicilia (1961)
  • Morte dell'Inquisitore (1964)
  • L'ordine delle somiglianze (1967)
  • La corda pazza. Scrittori e cose della Sicilia (1970)
  • Luciano e le fedi, in Luciano di Samosata, I Dialoghi. Dialoghi degli dei, dialoghi marini, dialoghi dei morti, dialoghi delle cortigiane, versione di Luigi Settembrini, Collana i millenni (1974)
  • La scomparsa di Majorana (1975)
  • I pugnalatori (1976)
  • L'affaire Moro (1978)
  • Dalle parti degli infedeli (1979)
  • Nero su nero (1979)
  • Il teatro della memoria (1981)
  • Cruciverba (1983)
  • Occhio di capra (1984)
  • Per un ritratto dello scrittore da giovane (1985)
  • Ore di Spagna (1988)
  • Alfabeto pirandelliano (1989)
  • Fatti diversi di storia letteraria e civile (1989)
  • A futura memoria (1989)

ЕкранизацииРедактиране

  • 1963 La smania addosso – диалог
  • 1967 Всекиму-своето, A ciascuno il suo
  • 1968 Денят на совата, Il giorno della civetta
  • 1970 L'Italia vista dal cielo: Sicilia – документален
  • 1970 Un caso di coscienza
  • 1972 Bronte: cronaca di un massacro che i libri di storia non hanno raccontato – сценарий
  • 1976 Височайши особи, Cadaveri eccellenti – по „Il contesto“
  • 1976 С всички средства, Todo modo
  • 1976 Una vita venduta – по разказа „L'antimonio“
  • 1978 Grand hôtel des palmes – тв филм
  • 1983 A ciascuno il suo – тв филм
  • 1983 Dieci registi italiani, dieci racconti italiani – тв сериал, 1 епизод
  • 1984 Western di cose nostre – тв филм
  • 1986 Il caso Moro
  • 1989 Társasjáték – късометражен
  • 1989 Gioco di società – тв филм
  • 1990 Отворени врати, Porte aperte
  • 1991 Una storia semplice
  • 1996 Мъжът, когото убих, L'uomo che ho ucciso – тв филм, по „1912 + 1“
  • 1996 Il Consiglio d'Egitto – тв филм
  • 2002 Il consiglio d'Egitto
  • 2014 Il giorno della civetta – тв филм
  • 2018 I riassuntini – тв минисериал

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  3. ↑ а б в г д е ((en)) Биография в „Енциклопедия Британика“
  4. ↑ а б ((en)) Биография и библиография в „The New York Review of Books“
  5. ↑ а б в г ((en)) Информация в „Granta“
  6. ↑ а б в г д е ((en)) Биография в „Sicily Unlimited“
  7. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография в „PoemHunter“
  8. ↑ а б в г д е ж з и к л м ((it)) Биография в сайта на Фондация „Леонардо Шаша“

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leonardo Sciascia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леонардо_Шаша&oldid=11398501“.