Отваря главното меню

Никола Мицов Манолев (Манолов) е български османист, адвокат, учен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Манолев
български адвокат, османист и революционер
Роден
Починал
Научна дейност
Област Османистика
Право

БиографияРедактиране

Никола Манолев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя в 1878 година. Брат е на Милан Манолев и Иван Манолев. В 1899 година завършва с третия випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Става революционер и влиза във ВМОРО. Дълги години Манолев е председател на Кукушкото македонско братство.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в Кукушката чета, а по-късно във 2 рота на 14 воденска дружина.[3]

Манолев работи като адвокат и османист. Превежда редица турски документи, които се намират в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София.[4]

По време на Процеса срещу ВМРО (обединена) в 1936 година защитата ангажира адвокати с леви убеждения, между които и бивши дейци на ВМОРО като Никола Манолев.[5]

След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунстическия режим в България, поддържащ македонистката доктрина, Никола Манолев заедно с Ангел Томов започва научна дискусия, която отхвърля тезата за съществуването на македонска нация и се противопоставят на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[6]

БележкиРедактиране

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Наука и изкуство, 1963. с. 209.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 420.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Наука и изкуство, 1963. с. 4.
  5. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. с. 234.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. с. 381, 386.