Минерална вода се нарича водата, извираща от минерален извор и съдържаща в състава си разтворени минерални соли, микроелементи и някои биологично активни компоненти. Понякога може и да е естествено газирана, благодарение на съдържащите се в нея газове.

Минерален извор

Минералните води са от съществено балнеоложко значение и са широко използвани за рехабилитация и санаториално лечение. Терминът спа е свързан с водолечението, познато като балнотерапия.

Минерална вода може да се използва както за външно приложение (чрез бани, вани, душове) при хидротерапията и водолечението, така и за инхалации или промивки при заболявания на носоглътката и горните дихателни пътища, и други подобни цели.

Класификацията на минералната вода зависи от нейното предназначение, както и от минерализацията ѝ. Също така може да бъде разделена на натурална минерална вода за пиене, минерална вода за външно приложение или др.

Обикновено минералната вода предназначена за консумация се бутилира директно от източника. Към 2014 г. в света е имало повече от 4000 търговски марки минерални води.[1]

Минерална вода

СъставРедактиране

Според температурата си минералните води биват студени (до 37 °C – температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 °C) и горещи (над 60 °C).

По химичен състав минералните води се поделят на слабо минерализирани (до 2 g/l), умерено минерализирани (2 до 15 g/l), силно минерализирани (15 – 30 g/l), разсолни (30 – 60 g/l) и силно разсолни (над 60 g/l). По отношение на газовия им състав принадлежат към азотната, морската и въглекиселата провинция.

За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации.

Макроингредиентните води могат да окажат фармадинамичен ефект, подобно на лекарствата.

Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания.

Сулфатно-железните минерални води дават добър лечебен ефект при анемии.

Солените минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедични, неврологични и гинекологични заболявания.

Лечебното действие на газово-сулфидно-сероводородните и радонови води е биостимулативно.

Според химичния си състав минералните води се делят на сулфидни, радонови, сулфатни, хидрогенкарбонатни, хлоридни и въглекисели (повишено съдържание на въглероден диоксид), както и такива и без балнеологични съставки.

КласификацияРедактиране

Съществуват много класификации на минералните води. От медицинска гледна точка в България се ползва класификацията на Д. Караколев, която съдържа 4 типа минерална вода.[2][3][4]

1) Газови водиРедактиране

ВъглекиселитеРедактиране

Имат повишено съдържание на въглероден диоксид над 400 mg/l. Обикновено са студени с разтворени в тях соли.

СулфидниРедактиране

Съдържат сероводород над 10 mg/l. Прилагат се само по предписание на лекар балнеолог.

РадоновиРедактиране

Съдържат радон до 2 г/л и са с температура над 30 градуса.

2) Минерализирани водиРедактиране

ХидрокарбонатниРедактиране

Съдържат карбонатен йон над 1200 mg/l.

СулфатниРедактиране

Съдържат сулфатен йон над 950 mg/l.

Хлоридно-натриевиРедактиране

Съдържат хлориди над 1200 mg/l и натрий над 400 mg/l.

МагнезиевитеРедактиране

Съдържат магнезий над 50 mg/l.

НатриевиРедактиране

Съдържат натрий е над 20 mg/l.

КалциевиРедактиране

Съдържат калций над 300 mg/l.

3) С биологичноактивни микроелементиРедактиране

СилициевиРедактиране

Съдържат метасилициева киселина над 50 mg/l.

ФлуоридниРедактиране

Съдържат флуор над 1.5 г/л.

Йодно-бромниРедактиране

Съдържат йод над 3 mg/l и брой над 25 mg/l.

ЖелязосъдържащиРедактиране

Съдържат желязо над 25 mg/l.

АрсеновиРедактиране

Съдържат арсен над 0.5 mg/l.

4) Слабоминерализирани термални води (акратотерми)Редактиране

Много слабоминерализираниРедактиране

С минерализация до 50 mg/l

СлабоминерализираниРедактиране

С минерализация до 500 mg/l

ВисокоминерализираниРедактиране

С минерализация надхвърля 1500 mg/l

БългарияРедактиране

Общият годишен обем на експлоатационните запаси на минерални води в България е 109 млн. m³ (с дебит 5000 l/s), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели. В България има 47 балнеологични курорта.

Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници и цели селища: Хисаря (крепост) – Древна Аугуста, Кюстендил – Пауталия, – Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Сапарева баня – Германея, Сливенски минерални бани – Танзос, София – Улпия Сердика.

В страната има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 l/s. В Южна България те са 148, а в Северна – 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България – чрез сондаж. В Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж – 66, а в Северна България преобладават чрез сондаж – 57 и във вид на извори – 20.

В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 °C. В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (103 °C – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Вършец – 38 °C. Много горещи (50 – 90 °C) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилско, Долнобанската котловина и Беденски бани (Девин).

Около 70% от минералните води в България са слабоминерализирани.[5][6][7][8]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране