Отваря главното меню

Никола Пенков Писаров е български офицер (генерал-майор), командир на 2-ра бригада на 9-та пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Никола Писаров
български военен деец
Фото Вацлав Велебни

Роден
Починал
10 февруари 1937 г. (69 г.)
Pisarovi's grave in Plovdiv (Apr 2010)

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 28 септември 1867 г. в Котел. Никола Писаров учи във Варненската гимназия. През Сръбско-българската война (1885) е доброволец в ученическия легион. След войната, завършва Военното училище в София (1887), след което завършва и висшия офицерски курс към училището. На 27 април 1887 е произведен в чин подпоручик, на 18 май 1890 в чин поручик, на 1 януари 1895 в чин капитан, а, на 1 януари 1906 в чин майор. Служи в 8-ми пехотен приморски полк (1887 – 1889), 20-ти пехотен добруджански полк (1889 – 1899), 11-ти пехотен сливенски полк (1905 – 1912) и 24-ти пехотни полкове, а от 1899 г. е адютант в щаба на 2 бригада на 4-та пехотна дивизия. На 21 февруари 1912 г. е произведен в чин подполковник. От същата година е в щаба на трета пехотна балканска дивизия.

По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на дружина в 24-ти пехотен черноморски полк (1915), с която участва в боевете при Одрин. На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на Черноморския полк и на 2 бригада на 9-та пехотна дивизия (1917 – 1918). Воюва на Македонския фронт при Страцин и отбраната на връх Дуб и връх Кала тепе. След края на войната е назначен за командир на пета пехотна дунавска дивизия (1918 – 1919)[1]. На 27 октомври 1919 г. е повишен в чин генерал-майор. Умира на 11 февруари 1937 г. в Пловдив.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 95 – 96

ИзточнициРедактиране

Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 183