Николай Подгоров
Николай Георгиев Подгоров (Унтерберг) е български офицер, генерал-майор.
| Никола Подгоров | |
|---|---|
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1983 г.
|
БиографияРедактиране
Роден е на 6 май 1887 г. в София. Произхожда от видната фамилия Унтерберг-Подгорови от страна на баща си и на Христо Йовевич от страна на майка си[1]. Дядо му Антон Унтерберг, роден в Лвов, е първият лекар с европейска диплома в Самоков и собственик на първата стъкларска фабрика в Самоков[2]. Баща му Георги Унтерберг е дългогодишен директор на БДЖ. Николай Унтерберг променя фамилията си на Подгоров (буквален превод от немски на Унтерберг). През 1908 г. завършва Военното училище в София. По време на Балканските войни служи в пети конен полк. От 1916 г. е адютант на първа конна дивизия. Бил е помощник-инспектор на конницата и адютант на първа военноинспекционна област. От август 1928 до 1931 г. е командир на втори конен полк. От 1931 до 1932 г. е началник-щаб на Кавалерийската инспекция. Между 1932 и 1934 г. е командир на четвърта конна бригада. След това е става инспектор на конницата. Излиза в запас през 1936 г. От 1940 до 1957 г. е дарител на Самоковския музей. Пише редица книги като „Под разветия щандарт“ (1935), „Ловни разкази“ (1940), „Кавалерийски разкази“ (1940). Умира през 1983 г. в София[3].
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (11 февруари 1908)
- Поручик (27 септември 1911)
- Капитан (1 март 1916)
- Майор (1 април 1919)
- Подполковник (6 май 1923)
- Полковник (3 септември 1928)
- Генерал-майор (6 май 1936)
