Пети конен полк

Пети конен полк
	Пети конен полк
Информация
Активна	1898 – 1945
Държава	България
Тип	Конен полк
Гарнизон/щаб	Добрич (1898 – 1907); Брезник (1907 – 1945)
Годишнини	1 юли
Командири
Изтъкнати; командири	Ген. Александър Танев; Ген. Иван Табаков; Ген. Стефан Николов
Бойни; командири	Ген. Иван Табаков (БВ); Ген. Иван Табаков (ПСВ); Полк. Гаврил Анастасов (ПСВ); Полк. Ефтим Китанчев (ПСВ); Ген. Никола Станимиров (ПСВ); Подполк. Петър Атанасов (ВСВ); Подполк. Мъйно Мъйнов (ВСВ)

Пети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1898 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране

Пети конен полк е формиран съгласно указ №2 от 1 януари 1898 година в Добрич, съставен от четири ескадрона, като за кадър се взема отделният кавалерийски дивизион и по един ескадрон от 3^-ти и 4^-ти конен полк. На 1 август 1901 година със заповед №225 е разформиран. В периода 1901 – 1907 година полкът съществува като 1^-ви кавалерийски дивизион, след което на 10 януари 1907 година от него се формира отново 5^-и конен полк и на 31 август 1909 година се установява на гарнизон в Брезник.^[1]^[2]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е в разведка по посоките Пехчево – Царево село – Кочани – Щип, Струмица на частите на 7^-а пехотна дивизия и взема участие в боевете при Царево село, Кочани и Щип (5 – 23 октомври 1912). Взема участие и в боевете при р. Кавак (21 – 23 януари 1913) и при Булаир (26 януари 1913).^[3]

През Междусъюзническата война (1913) полкът е в разведка и охрана на частите от 7^-а пехотна дивизия при реките Златовска и Брегалница, както и на Калиманската позиция (19 юни – 11 юли).^[3]

Първа световна война (1915 – 1918)

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 5^-и конен полк е в състава на Конната дивизия и действа в разведка и охрана по посока поста Черна скала (на границата) – Царево село – Калиманската позиция – Кочани – Велес – Прилеп. В периода 24 – 29 ноември 1^-ви дивизион от полка взема участие в боевете при селата Габрово, Серменин, Негорци, Горничет и Гевгели.^[3]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 28 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 750	Коне: 782	Обикновени коли: 44 Специални коли: 2	Пушки и карабини: 625 Саби: 692

От 1 септември 1916 година полкът е в подчинение на 12^-а пехотна дивизия в Плевен, 1^-ви ескадрон участва в десанта при Ряхово (4 октомври 1916). В периода 25 ноември 1916 – 9 януари 1917 година преминава Дунава при Свищов и участва в боевете за овладяване на Букурещ и преследване на противника в посока Сирет. На 9 януари полкът минава на десния бряг на Дунав при Хърсово и квартирува във Фрикацей където остава до 5 октомври охранявайки участъка източно от Тулча Кашлъ, Сомово – Парлита.^[3]

От 17 октомври 1917 до 15 ноември 1917 година охранява участъка от развалините Петелинос – Доксан-бос по брега на Тахинското езеро в Сереското поле. След това до 10 май 1918 година полкът квартирува в Ксанти. От 11 май до 16 декември е първоначално на бивак при Киречлер и Кизилджа (до 9 октомври) и Одрин до 16 декември 1918 година.^[3]

На 19 декември 1920 година с указ №96 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 5^-и жандармерийски конен полк. През 1922 година полкът е реорганизиран в 5^-а жандармерийска конна група. За командир на групата е назначен полковник Александър Стоянов. През 1928 година конната група обратно е реорганизирана в 5^-и конен полк. Той е сред малкото полкове, които получават бойните си знамена едва през 20^-те години на 20 век. Полкът е разформирован на 1 март 1936 година.

Втора световна война (1941 – 1945)

Пети конен полк е отново формиран на през ноември 1941 г. в Брезник и влиза в състава на 4^-та конна бригада от 2^-ра конна дивизия. От декември 1943 година е на Прикриващия фронт в района на свиленградското село Момково. На 14 септември 1944 за командир на полка е назначен подполковник Мъйно Мъйнов.^[4] На 16 октомври полкът извършва настъпление към Бояново, преминава през Враня и продължава от двете страни на река Морава. След успешните боеве на 8 декември полкът овладява Бояново, на 9 декември навлиза в Гниляне, а на 18 ноември в Прищина, където завършва бойният път на полка, който дава 104 убити.^[5]

Пети конен полк е разформирован на 18 май 1945 година. През 1951 г. полкът е отново формиран в Разград и разформиран през 1954 година.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Пети конен полк (1 януари 1898 – 1 август 1901)
Първи кавалерийски дивизион (1 август 1901 – 10 януари 1907)
Пети конен полк (10 януари 1907 – 19 декември 1920)
Пети жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1923)
Пета жандармерийска конна група (1923 – 20 декември 1927)
Пети конен полк (20 декември 1927 – 1 март 1936, ноември 1941 – 18 май 1945)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Полковник	Петър Салабашев	18 март 1898 – 12 август 1901
2.	Подполковник	Александър Танев	15 август 1901 – 30 май 1902
3.	Подполковник	Юрдан Велчев	31 май 1902 – 31 декември 1906
4.	Майор	Стефан Николов	1 януари 1907 – 15 февруари 1907
5.	Майор	Петър Кацаров	9 февруари 1907 – 31 декември 1907
6.	Подполковник	Константин Михайлов	1 януари 1908 – 11 април 1910
7.	Подполковник	Петър Кацаров	15 април 1910 – 22 април 1911
8.	Подполковник	Иван Табаков	22 септември 1911 – 22 май 1914
9.	Полковник	Йордан Наумов	22 май 1914 – 20 юли 1915
10.	Полковник	Иван Табаков	20 юли 1915 – 15 ноември 1916
11.	Полковник	Гаврил Анастасов	15 ноември 1916 – 20 април 1918
12.	Полковник	Ефтим Китанчев	21 април 1918 – 26 април 1918
13.	Подполковник	Никола Станимиров	1 май 1918 – 1 януари 1921
14.	Подполковник	Константин Златанов	17 октомври 1921 – 1921
15.	Подполковник	Иван Бошнаков	1921 – 1922
16.	Подполковник	Константин Златанов	от 1922
17.	Полковник	Александър Стоянов
18.	Подполковник	Любомир Босилков	12 януари 1923 – април 1923
	Подполковник	Александър Полянов	от септември 1923
	Подполковник	Васил Попов	от 1924
	Подполковник	Христо Мархолев	1928 – 1931
	Подполковник	Георги Пенев	между 1929 и 1932
	Подполковник	Петър Тяновски	1932 – 1933
	Подполковник	Енчо Петров	1933 – 1934?
	Майор	Аспарух Абаджиев	от 1934
	Полковник	Стоян Иванов	от ноември 1941
	Подполковник	Петър Атанасов	януари 1942 – 13 септември 1944
	Подполковник	Мъйно Мъйнов	от 14 септември 1944 – 1945
	Полковник	Борислав Йорданов	1951 – 1954

Други командири: полк. Славейко Василев, подполк. Светослав Акрабов 5 ж.к.г), Христо Радев (5 ж.к.п)

Външни препратки

5-и конен полк

Бележки

↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 172
↑ ДВИА, ф. 479, История на фондообразувателя
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 567, 568
↑ Ташев, Т., стр. 98
↑ Ташев, Т., стр. 283, 284

Източници

Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

Портал „Военна история на България“

[paf-1] Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 172

[dvia-2] ДВИА, ф. 479, История на фондообразувателя

[spravki-3] а ^б ^в ^г ^д Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 567, 568

[4] Ташев, Т., стр. 98

[5] Ташев, Т., стр. 283, 284

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]