Пети конен полк
Пети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1898 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Пети конен полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1898 – 1945 |
Държава | България |
Тип | Конен полк |
Гарнизон/щаб | Добрич (1898 – 1907) Брезник (1907 – 1945) |
Годишнини | 1 юли |
Командири | |
Изтъкнати командири | Ген. Александър Танев Ген. Иван Табаков Ген. Стефан Николов |
Бойни командири | Ген. Иван Табаков (БВ) Ген. Иван Табаков (ПСВ) Полк. Гаврил Анастасов (ПСВ) Полк. Ефтим Китанчев (ПСВ) Ген. Никола Станимиров (ПСВ) Подполк. Петър Атанасов (ВСВ) Подполк. Мъйно Мъйнов (ВСВ) |
Формиране
редактиранеПети конен полк е формиран съгласно указ №2 от 1 януари 1898 година в Добрич, съставен от четири ескадрона, като за кадър се взема отделният кавалерийски дивизион и по един ескадрон от 3-ти и 4-ти конен полк. На 1 август 1901 година със заповед №225 е разформиран. В периода 1901 – 1907 година полкът съществува като 1-ви кавалерийски дивизион, след което на 10 януари 1907 година от него се формира отново 5-и конен полк и на 31 август 1909 година се установява на гарнизон в Брезник.[1][2]
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) полкът е в разведка по посоките Пехчево – Царево село – Кочани – Щип, Струмица на частите на 7-а пехотна дивизия и взема участие в боевете при Царево село, Кочани и Щип (5 – 23 октомври 1912). Взема участие и в боевете при р. Кавак (21 – 23 януари 1913) и при Булаир (26 януари 1913).[3]
През Междусъюзническата война (1913) полкът е в разведка и охрана на частите от 7-а пехотна дивизия при реките Златовска и Брегалница, както и на Калиманската позиция (19 юни – 11 юли).[3]
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеВ началото на Първата световна война (1915 – 1918) 5-и конен полк е в състава на Конната дивизия и действа в разведка и охрана по посока поста Черна скала (на границата) – Царево село – Калиманската позиция – Кочани – Велес – Прилеп. В периода 24 – 29 ноември 1-ви дивизион от полка взема участие в боевете при селата Габрово, Серменин, Негорци, Горничет и Гевгели.[3]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 28 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 750 |
Коне: 782 | Обикновени коли: 44 Специални коли: 2 |
Пушки и карабини: 625 Саби: 692 |
От 1 септември 1916 година полкът е в подчинение на 12-а пехотна дивизия в Плевен, 1-ви ескадрон участва в десанта при Ряхово (4 октомври 1916). В периода 25 ноември 1916 – 9 януари 1917 година преминава Дунава при Свищов и участва в боевете за овладяване на Букурещ и преследване на противника в посока Сирет. На 9 януари полкът минава на десния бряг на Дунав при Хърсово и квартирува във Фрикацей където остава до 5 октомври охранявайки участъка източно от Тулча Кашлъ, Сомово – Парлита.[3]
От 17 октомври 1917 до 15 ноември 1917 година охранява участъка от развалините Петелинос – Доксан-бос по брега на Тахинското езеро в Сереското поле. След това до 10 май 1918 година полкът квартирува в Ксанти. От 11 май до 16 декември е първоначално на бивак при Киречлер и Кизилджа (до 9 октомври) и Одрин до 16 декември 1918 година.[3]
На 19 декември 1920 година с указ №96 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 5-и жандармерийски конен полк. През 1922 година полкът е реорганизиран в 5-а жандармерийска конна група. За командир на групата е назначен полковник Александър Стоянов. През 1928 година конната група обратно е реорганизирана в 5-и конен полк. Той е сред малкото полкове, които получават бойните си знамена едва през 20-те години на 20 век. Полкът е разформирован на 1 март 1936 година.
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПети конен полк е отново формиран на през ноември 1941 г. в Брезник и влиза в състава на 4-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. От декември 1943 година е на Прикриващия фронт в района на свиленградското село Момково. На 14 септември 1944 за командир на полка е назначен подполковник Мъйно Мъйнов.[4] На 16 октомври полкът извършва настъпление към Бояново, преминава през Враня и продължава от двете страни на река Морава. След успешните боеве на 8 декември полкът овладява Бояново, на 9 декември навлиза в Гниляне, а на 18 ноември в Прищина, където завършва бойният път на полка, който дава 104 убити.[5]
Пети конен полк е разформирован на 18 май 1945 година. През 1951 г. полкът е отново формиран в Разград и разформиран през 1954 година.
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Пети конен полк (1 януари 1898 – 1 август 1901)
- Първи кавалерийски дивизион (1 август 1901 – 10 януари 1907)
- Пети конен полк (10 януари 1907 – 19 декември 1920)
- Пети жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1923)
- Пета жандармерийска конна група (1923 – 20 декември 1927)
- Пети конен полк (20 декември 1927 – 1 март 1936, ноември 1941 – 18 май 1945)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Полковник | Петър Салабашев | 18 март 1898 – 12 август 1901 |
2. | Подполковник | Александър Танев | 15 август 1901 – 30 май 1902 |
3. | Подполковник | Юрдан Велчев | 31 май 1902 – 31 декември 1906 |
4. | Майор | Стефан Николов | 1 януари 1907 – 15 февруари 1907 |
5. | Майор | Петър Кацаров | 9 февруари 1907 – 31 декември 1907 |
6. | Подполковник | Константин Михайлов | 1 януари 1908 – 11 април 1910 |
7. | Подполковник | Петър Кацаров | 15 април 1910 – 22 април 1911 |
8. | Подполковник | Иван Табаков | 22 септември 1911 – 22 май 1914 |
9. | Полковник | Йордан Наумов | 22 май 1914 – 20 юли 1915 |
10. | Полковник | Иван Табаков | 20 юли 1915 – 15 ноември 1916 |
11. | Полковник | Гаврил Анастасов | 15 ноември 1916 – 20 април 1918 |
12. | Полковник | Ефтим Китанчев | 21 април 1918 – 26 април 1918 |
13. | Подполковник | Никола Станимиров | 1 май 1918 – 1 януари 1921 |
14. | Подполковник | Константин Златанов | 17 октомври 1921 – 1921 |
15. | Подполковник | Иван Бошнаков | 1921 – 1922 |
16. | Подполковник | Константин Златанов | от 1922 |
17. | Полковник | Александър Стоянов | |
18. | Подполковник | Любомир Босилков | 12 януари 1923 – април 1923 |
Подполковник | Александър Полянов | от септември 1923 | |
Подполковник | Васил Попов | от 1924 | |
Подполковник | Христо Мархолев | 1928 – 1931 | |
Подполковник | Георги Пенев | между 1929 и 1932 | |
Подполковник | Петър Тяновски | 1932 – 1933 | |
Подполковник | Енчо Петров | 1933 – 1934? | |
Майор | Аспарух Абаджиев | от 1934 | |
Полковник | Стоян Иванов | от ноември 1941 | |
Подполковник | Петър Атанасов | януари 1942 – 13 септември 1944 | |
Подполковник | Мъйно Мъйнов | от 14 септември 1944 – 1945 | |
Полковник | Борислав Йорданов | 1951 – 1954 |
Други командири: полк. Славейко Василев, подполк. Светослав Акрабов 5 ж.к.г), Христо Радев (5 ж.к.п)
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиранеИзточници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1