Трудовец
Трудовец е село в Западна България. То се намира в община Ботевград, Софийска област.
Трудовец | |
Сградата на кметството | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2937 души[1] (15 март 2024 г.) 74,2 души/km² |
Землище | 39,572 km² |
Надм. височина | 346 m |
Пощ. код | 2160 |
Тел. код | 07135 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 73256 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Ботевград Иван Гавалюгов (МИР; 2015) |
Трудовец в Общомедия |
География
редактиранеСело Трудовец е разположено в Ботевградската котловина, на 3 km източно от Ботевград и на 63 km от столицата София, върху равнинен терен на обща площ от близо 40 000 декара. През землището му протичат няколко реки, които събират водите си извън селото в река Калница. В близост се издигат планински възвишения покрити с широколистни и иглолистни гори.[2]
История
редактиранеРайонът на селото е обитаван от дълбока древност, свидетелство за което са откритите археологически материали, няколко могили и части от зидария. През античността край него минава път от Ескус за Сердика и Монтана. Има данни, че първоначално селището е разположено в подножието на южните планински хълмове, а по-късно е преместено на днешното място. От средновековната епоха запазено предание гласи, че в боя с турските нашественици от края на XIV век участва и местното население, като са оставени само по една жена на 40 деца.[2]
В турските данъчни регистри от средата на XV век е отбелязано селище със 17 домакинства под името Одрец, което е тимар на сина на Алтунташ. През следващите векове името на тимариота се налага трайно. Наред с него в съхранено четвероевангелие има преписка от 1669 г., в която се споменава село Лъжане. Етимолозите свързват произхода на името със старобългарската дума „лъгъ“ малка гора, дребак на ниско, вълнообразно място и „лъка“ мочурлива местност. От хайдушкото движение в народната памет е запазен споменът за Драгой войвода, който води упорита борба, в защита на местното българско население.[2]
През 1829 г. поп Георги отваря едно от първите училища в района. Първоначално то се помещава в частни къщи, а по-късно в притвора на църквата „Архангел Михаил“. В 1863 г. е построена специална сграда предназначена за обучение на децата. Георги Попиванов оставя справка за образованието три години по-късно, според която в училището се обучават 140 ученици.[2]
По време на националноосвободителните войни в Лъжане е създаден революционен комитет, осъществяващ тесен контакт с Орханийския комитет, Васил Левски и Димитър Общи. В редовете на Българското опълчение от селото се включват четирима души. При отстъпването на турските военни части в хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Лъжане е подложено на ограбване от башибозук и черкези.[2]
В края на XIX век динамичното развитие на селото създава възможност за разгръщане на културно-просветна дейност. През 1890 г. в училищната сграда е открито читалище под името „Извор“. Към него е създадена библиотека, обслужвана от учителите и театрална група. В 1900 г. е построена училищна сграда с 6 учебни стаи, две за канцелария и кабинет, а 22 години по-късно е открита прогимназия. През първото десетилетие на века е изградена с доброволен труд, средства и материали църквата „Свети Георги“. В края на 20-те години обществения живот на селото формират Подофицерско и Юнашко дружество и „Родна защита“. През 1931 г. е учредено физкултурно дружество „Шипка“.[2]
След Освобождението се развива зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, скотовъдство. През 1908 г. в селото е докарана първата вършачка. Към 1930-те години препитание осигуряват циглената фабрика и двайсетина водни мелници. Занаятчийското производство характеризират няколко зидари, колари, железари, абаджии и обущари. Удобство на населението създават откритите бакалници.[2] Селото се развива икономически. За улеснение на населението през 1940 г. е основана потребителна кооперация. След Втората световна война жителите на селото се увеличават, за да достигнат през 1954 г. 2959 души. На 16 ноември 1950 г. Лъжене е преименувано в Трудовец. За кратък период са построени читалище, сграда на съвета, извършено е павиране. В средата на 1950-те години добивите от селскостопанска продукция възлизат на 17 250 kg зимна пшеница, 59 100 kg овес, 10 450 kg царевица.[2]
Обществени институции
редактиране- Кметство
- ОДЗ „Здравец“
- Училище „Любен Каравелов“
- Народно читалище „Никола Василев Ракитин 1890“
- Църква „Свети Георги“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови[3]
Културни и природни забележителности
редактиранеВ село Трудовец е сниман българският филм „От нищо нещо".[4]
Икономика
редактиранеНа територията на селото функционират две промишлени предприятия. Едното е на германския концерн „Грамер“, произвеждащо седалки за цялата гама превозни средства – от автомобил до самолет. Другото предприятие е на фирма „Бовис“ за преработка на плодове и мляко.
Редовни събития
редактиране- 14 февруари – ден на лозаря
- 22 ноември – събор на селото
Личности
редактиране- В селото се намира паметникът на писателя Никола Ракитин, който е и патрон на читалището.
- Георги Попиванов (1878 – 1963), български фолклорист
- Васил Цанов (1926 – 2007), български политик, министър на транспорта октомври 1973-септември 1988
- Васил Цанов (1922 – 1994), български политик – секретар на ЦК на БКП април 1981 – ноември 1989 и Председател на НАПС (министър на земеделието) април 1979 – април 1981 г.
- Стефан Цанов (р. 1928), български офицер, генерал-лейтенант от МВР
Галерия
редактиране-
Училище „Любен Каравелов“
-
Читалище „Никола Ракитин“
-
Църквата „Свети Георги“
-
Паметник на падналите във войните
-
Паметник на партизаните
-
Площадът в центъра
-
Река Късица
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е ж з Ценова, Емилия. Община Ботевград. ИК „Ариадна 93“. ISBN 954-909-86-3-X. с. 41 – 42.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ vbox7.com