Никопол (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Никопол.
Община Никопол се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.
Никопол (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Плевен |
Площ | 416.58 km² |
Население | 9 866 души |
Адм. център | Никопол |
Брой селища | 14 |
Управление | |
Кмет | Емил Цеков (БСП – Обединена левица; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Никопол (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в североизточната част на област Плевен. С площта си от 416,582 km2 заема 5-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 8,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Белене;
- на юг – община Левски;
- на югозапад – община Плевен;
- на запад – община Гулянци;
- на север – Румъния.
Релеф, води
редактиранеПреобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в северната част на Средната Дунавска равнина. Около 2/3 от територията на общината се заема от Никополското плато, на което на югозападните, западните, северните и североизточните склонове, спускащи се към река Осъм, река Дунав и Свищовско-Беленската низина са стръмни, а на места и отвесни. Билото му е равно и слабо нахълмено, постепенно издигащо се от северозапад на югоизток. Между селата Санадиново и Кулина вода се издига най-високата му точка – Санадиновски връх (254,8 m).
Североизточно от платото в пределите на общината попада крайната западна част на обширната Свищовско-Беленската низина. В нея, на брега на река Дунав, североизточно от село Драгаш войвода се намира най-ниската точка на община Никопол – 23,6 m н.в.
Югозападната и западна част на общината, покрай левия бряг на река Осъм е равна и ниска, заето от обширни обработваеми земи.
Води
редактиранеВ пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 582 до 605 km (километрите се броят от устието на реката). Основна водна артерия в общината е река Осъм, която протича през нея с най-долното си течение, на протежение около 33 km. Реката навлиза в общината при село Бацова махала и се насочва на север, на протежение около 5 km. Преди село Санадиново тя завива на северозапад и следва тази посока около 18 km, покрай стръмните склонове на Никополското плато. Южно от село Муселиево тя завива на север и след 10 km източно от село Черковица се влива в река Дунав. От Никополското плато водят началото си малки и къси непостоянни реки и дерета, течащи на югозапад и запад, които се вливат отдясно в река Осъм.
Климат
редактиранеЦентралната част на Дунавската равнина, в която попада общината, има подчертано континентален климат и е част от умерено-континенталния климатичен пояс, с горещо лято и студена зима. Максималната температура достига 33 – 38 °C, а минималната до -25-28 °C. Откритостта на Дунавската равнина създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване през зимата на студени континентални въздушни маси от източните райони на Европа. Поради това в сравнение с всички останали ниски райони на България зимата в северния климатичен район на Дунавската равнина е най-студена.
Режимът на валежите в северния климатичен район на Дунавската равнина, както и в община Никопол, има подчертано континентален характер. Общата годишна сума на валежите е между 413 л/м2 и 848 л/м2. Те са неравномерно разпределени, като максимумът е главно през юни, а минимумът през февруари. Характерно за сезонното разпределение на валежите, че са по-значителни по количество през пролетта и лятото в сравнение със зимата. Характерни за района са твърде честите засушавания, чиято продължителност понякога надвишава 3 – 4 месеца. Средната годишна облачност на района е между 52 – 54% при среден брой ясни дни от 80 до 100 и мрачни дни 100 – 110. През пролетния период при преминаване на студените фронтове в условията на циклонично-барично се развива купеста облачност, падат проливни краткотрайни валежи, придружени със силни гръмотевични бури, а понякога и градушки.
В района на град Никопол преобладаващи (по посока) са западните и източните ветрове. Приземният вятър може да се охарактеризира като едно доста постоянно течение от запад-северозапад. Тази посока на вятъра съответства на преобладаващия зонален процес на въздушните маси над Европа и оттам – над Балканския полуостров. Източните ветрове имат по-малка скорост от западните (западните средно 4 – 6 м/сек, а източните 3 – 4 м/сек). При подходяща синоптична обстановка възможно е максималната скорост на вятъра да достигне 35 м/сек. Понякога духат и южни ветрове (фьон), които са топли, сухи, поривисти и понякога твърде силни. Не са редки случаите и със северни ветрове.
Почви
редактиранеОсновен природен ресурс на общината са почвите. Преобладават карбонатните, типично черноземните, ерозиралите и излужени черноземи. Наличието на тези типове почви позволява отглеждането на зърнено-фуражни култури, захарно цвекло, слънчоглед, коноп, трайни насаждения – лозя, овощни и зеленчукови градини. По-голяма част от територията на общината е покрита с льосови отложения, които са характерни за централната зона. Почвообразуващата скала на района е льос. Поради наличието на големи наклони и леки льосови почви в селищната територия се създават условия за многократно увеличаване на ерозионните процеси, особено при проливни валежи, които тук не са рядко явление. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите поради хищническото използване са с деградирала структура.
Флора и фауна
редактиранеПреобладават широкостеблени широколистни гори, разположени най-вече в землището на град Никопол и селата Новачене, Санадиново, Въбел и Драгаш войвода. Те са заети от следните горски формации: бял бор, смърч, черенбор, летен дъб, зимен дъб, цер, бряст, явор, акация. От храстовите ценози се срещат: аморфа, глог, трънка, шипка, смрадлика, калина, бъз, люляк. В района на Никопол виреят и много тревисти растения с лечебни свойства. Някои от видовете са: жълт кантарион, пелин, мащерка, живовляк.
Фауната е представена от подразред гущери и подразред змии на раздел люспести, семейство сухоземни костенурки от клас влечуги, както и земноводни безопашати – жабовидни и дървесници. Птиците са представени от: фазан, яребица, пъдпъдък, гургулица, гугутка, зеленоглава патица, голяма и малка белочела гъска, голям и малък ястреб, чайка, корморани, щъркели и др. От бозайниците се срещат: сърни, глигани, лисици, а в откритите обиталища – зайци.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9305 | 100,00 |
Българи | 5901 | 63,42 |
Турци | 2152 | 23,13 |
Цигани | 144 | 1,55 |
Други | 28 | 0,31 |
Не се самоопределят | 42 | 0,45 |
Неотговорили | 1038 | 11,16 |
Населени места
редактиранеОбщината има 14 населени места с общо население 6958 души (към 7 септември 2021).[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Асеново | 204 | 18,916 | Асеньово | Лозица | 181 | 31,747 | |
Бацова махала | 400 | 20,597 | Любеново | 136 | 18,717 | Мършовица | |
Въбел | 575 | 40,143 | Муселиево | 556 | 30,561 | ||
Дебово | 439 | 25,765 | Никопол | 2359 | 35,185 | ||
Драгаш войвода | 459 | 43,323 | Ерменлуй | Новачене | 901 | 63,314 | |
Евлогиево | 62 | 13,920 | Слатина | Санадиново | 272 | 53,962 | Сенадиново |
Жернов | 85 | 6,079 | Джорно | Черковица | 329 | 14,353 | |
ОБЩО | 6958 | 416,582 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- след 1880 г. – селата Вехто Новачени и Ново Новачени се обединяват в едно ново населено място – с. Новачене без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ерменлуй на с. Драгаш войвода;
- – преименува с. Джорно на с. Жернов;
- Указ № 795/обн. 28.09.1949 г. – преименува с. Мършовица на с. Любеново;
- Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Слатина на с. Евлогиево;
- указ № 890/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Ново село на с. Осъм;
- през 1956 г. – осъвременява името на с. Сенадиново на с. Санадиново без административен акт;
- Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава с. Осъм поради изселване;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Асеньово на с. Асеново.
Транспорт
редактиранеВ северозападната част на общината, по брега на река Дунав преминава последният участък от 3 km от трасето на жп линията гара Ясен – Черковица.
През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 72,7 km:
- последният участък от 4 km от Републикански път II-11 (от km 212,9 до km 216,9);
- последният участък от 24,7 km от Републикански път II-34 (от km 19,8 до km 44,5);
- последният участък от 21,9 km от Републикански път II-52 (от km 93,1 до km 115,0);
- последният участък от 15,9 km от Републикански път III-304 (от km 8,6 до km 24,5);
- целият участък от 6,2 km от Републикански път III-3404.
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-3. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.