Ничо Георгиев
Ничо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор.
Ничо Георгиев | |
български генерал | |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 15 септември 1895 г.
|
Дата и място на смърт |
Биография
редактиранеНичо Георгиев е роден на 15 септември 1895 г. във врачанското село Роман. Завършва Военното на Негово Величество училище през 1916 година и на 30 май е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-ти артилерийски полк. На 30 май 1918 г. е произведен в чин поручик, а на 30 януари 1923 г. в чин капитан. От същата година е назначен на служба в 6-о артилерийско отделение, а от 1924 г. е на служба в 8-о артилериско отделение. През 1928 г. преминава на служба във Военното училище, през 1930 г. е назначен за помощник-началник на секция при щаба на армията, а на следващата година става началник на секция, като същата 1931 г. завършва Военната академия. През 1932 г. е назначен за военен аташе в Анкара и Атина и през 1933 г. е произведен в чин майор.[1]
През 1935 г. майор Ничо Георгиев е назначен за адютант на щаба на втора военно инспекционна област[2], на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник и същата година става началник на вътрешноразузнавателна секция в Щаба на армията. Две години по-късно, през 1938 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на разузнавателното отделение към Щаба на армията и на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПрез Втора световна война (1941 – 1945) полковник Ничо Георгиев първоначално е началник-щаб на 5-а армия (1941), след което от 1942 г. поема командването на 10-a пехотна беломорска дивизия и през 1944 година е назначен за началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската, като на 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор[3][1]. Уволнен е на 13 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г. [4]
Семейство
редактиранеНичо Георигев е женен и има 1 дете. Синът му Николай Георгиев е работил в Олимпийския музей в Лозана[5].
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 май 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки
редактиране- ↑ а б в Руменин, с. 188
- ↑ THE ROAD TO THE WAR OF THE BALKAN PENINSULA (1939 – 1941 гг.), архив на оригинала от 20 август 2012, https://web.archive.org/web/20120820145343/http://kotev25.wordpress.com/2012/03/17/the-road-to-the-war-of-the-balkan-peninsula-1939-1941-%D0%B3%D0%B3/, посетен на 3 март 2021
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 40
- ↑ Спомени от войната на Владимир Матев (61в.) и по Ташев, Т. Българската войска – 1941 – 1945. С., 2008, с. 40
- ↑ В Българи в МОК[неработеща препратка]
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 188.