Новоселци (дем Мъглен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Новоселци.
Новоселци (на гръцки: Νερόμυλοι, Неромили, до 1926 година Νοβοσέλτσι, Новоселци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
| Новоселци Νερόμυλοι | |
| — село — | |
 Църквата в Новоселци | |
  Новоселци  Новоселци  Новоселци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 230 m |
| Население | 59 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото се намира на 230 m надморска височина, на 6 km североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), близо до източните склонове на планината Паяк (Пайко).[2]
История редактиране
Античност редактиране
На хълма Горица са открити останки от укрепено селище от III век пр. Хр. Гробище от желязната епоха има и на отсрещния хълм, от другата страна на Мъгленица в землището на Продром, който също се казва Горица.[3]
В Османската империя редактиране
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Новоселци:
| „ | На четвърт час на юг от Продром, отвъд река Плака, се намира друго мюсюлманско село - Новоселци, което се състои от 90 къщи и 151 нуфузи, плащащи 5833 пиастра и 34 пари данък.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Новоселци живеят 300 българи християни и 250 българи мохамедани.[5]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото с 396 жители българи мохамедани.[2]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Новоселце има 84 къщи славяни мохамедани.[6]
В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци, предимно от Източна Тракия.[7] В 1926 година е преименувано на Неромили, в превод воденици. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско с 54 бежански семейства и 229 души.[8]
По време на Гражданската война през зимата на 1947 година властите изселват жителите във Фущани и Съботско. След войната част от населението не се връща.[9]
Произвеждат се тютюн овошки, детелина.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мала горица[10] | Μικρή Γκορίτσα | Дасомено | Δασωμένο[11] | възвишение на СЗ от Новоселци и на И Продром (263 m)[10] |
| Голема горица[10] | Μεγάλη Γκορίτσα | Дасос | Δάσος[11] | възвишение на С от Новоселци и Продром[10] |
| Осонче Копач[12] | Κοπάτ | Скамено | Σκαμένο[11] | възвишение на СИ от Продром[10] (437 m) |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 452[2] | 377[2] | 273[2] | 335[2] | 164[2] | 178[2] | 146[2] | 113[2] | 111[2] | 186 | 78 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 94. (на македонска литературна норма)
- ↑ Αρχαιότητες στους Νερόμυλους // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-01. Посетен на 1 май 2018.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 53. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Οι Νερόμυλοι // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 95. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.