Норберт Рандов (на немски: Norbert Randow) е германски българист, издател и преводач на българска, старобългарска и руска литература на немски.

Норберт Рандов
Norbert Randow
германски филолог
Роден
Нойщрелиц, Германия
Починал
Берлин, Германия
Научна дейност
Област Филология
Образование Хумболтов университет в Берлин
Работил в Хумболтов университет в Берлин

БиографияРедактиране

Роден на 27 ноември 1929 г. в гр. Нойщрелиц, днес в провинция Мекленбург-Предна Померания. Следва славистика в Росток и Берлин, дипломира се през 1953 г.

Рандов идва за първи път в България през 1952 г. През 1954 г. започва аспирантура в София на тема „Пенчо Славейков и немската литература“. Той обаче не я довършва, тъй като посолството на ГДР го отзовава през 1955 г. заради сатирична рецензия в „Стършел“ на току-що отпечатан некадърен немско-български речник. През 1962 г. ЩАЗИ претърсва дома му и заради открит екземпляр на „Доктор Живаго“ от Пастернак го обвиняват в антисъветска клевета. Осъден е на 3 години затвор. До 1989 г. ЩАЗИ не му позволява да започне постоянна работа и непрекъснато го подслушва.[1]

Рандов се изхранва се като преводач и издател на свободна практика – превежда и издава българска литература в източногермански издателства. Куриозното е, че през 1967 г. се запознава с бъдещата си съпруга, която е от Западен Берлин. Двамата се виждат рядко, живеят от двете страни на Стената, но от връзката им се ражда син, когото наричат Климент, а двамата съпрузи си уреждат срещи в България.[1]

Рандов превежда „Житието“ на Софроний Врачански и Историята на Паисий Хилендарски с 90-страничен уникален коментар към нея.[1]

Работи в Хумболтовия университет в Берлин. Професор по българистика там между 1992 и 1995 г. Преводач и редактор на преводи от български, руски и старобългарски език.[2].

Член на беларуския ПЕН-клуб, почетен член на Немско-българското дружество за насърчаване на връзките между България и Германия.

Почетен член на Съюза на преводачите в България.[3]

След тежко боледуване умира на 1 октомври 2013 г.[4]

Признание и наградиРедактиране

През 2000 г. е награден с орден „Стара планина“.

Носител на наградата на град Лайпциг за европейско разбирателство (2001)[5] [6]

Почетен доктор на Шуменския университет (2004 г.)[7], Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2007 г.) и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2010 г.)[8] [9].

Носител на федерален кръст за заслуги (2008 г.).

БиблиографияРедактиране

Авторски книгиРедактиране

  • Bulgarische Erzähler. Berlin: Verl. Neues Leben, 1961.
  • EU-Bulgaristik. München: Sagner, 2009.

По-важни преводи[10]Редактиране

От български
  • Svetoslav Minkov, Die Dame mit den Röntgenaugen (Дамата с рентгеновите очи). Berlin: Buchverl. Der Morgen, 1959.
  • Ivajlo Petrov, Nonkas Liebe (Нонкината любов). Berlin: Verlag Neues Leben, 1960.
  • Iwan Wasow, Unter dem Joch (Под игото). 1967, 1969.
  • Aleaxander Gerow, Phantastische Novellen (Фантастични новели). 1968.
  • Atanas Daltschew, Gedichte (Стихове). 1975.
  • Die pannonischen Legenden (Панонски легенди). Wien: Edition Tusch, 1973.
  • Iwan Wasow, Die brennenden Garben. Ausgewählte Erzählungen (Запалените снопи. Избрани разкази). Nachdichtungen von Uwe Grüning. Leipzig: Insel-Verlag, 1978, 162 S.
  • Atanas Daltschew, Fragmente (Фрагменти). 1980, 1982.
  • Paisij Chilendarski, Slawobulgarische Geschichte (История славянобългарска). Leipzig: Insel-Verlag, 1984.
  • Bulgarische Erzählungen des 20. Jahrhunderts (Български разкази на ХХ век). Frankfurt am Main: Insel-Verlag, 1996.
  • Eurydike singt (Евридика пее) (антология на българска женска поезия). Köln: Gutke, 1999.
  • Pejo Jaworow, Gedichte (Стихове). 1999.
  • Mirela Ivanova, Einsames Spiel. Gedichte (Самотна игра). 2000.
От беларуски
  • Störche über den Sümpfen. Beloruss. Erzähler (Щъркели над блатата. Беларуски разказвачи). 1977.
  • Die junge Eiche. Klassische beloruss. Erzählungen (Младият дъб. Класически беларуски разкази). 1987.
  • Wassil Bykauš, Treibjagd (Хайка). 1995.
От руски
  • Ossip Mandelstam, Gespräch über Dante (Разговори с Данте). 1984.
  • Wladimir Nabokow, Petrograd 1917 (Петроград 1917). 1992.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в „Почина Норберт Рандов – „българинът от Северна Германия“, ЛиРа, 2 октомври 2013 г.
  2. Ihnat Abdsiralowitsch, „Der urewige Weg“, Villa Sokrates, Annus Albaruthenicus 2010. ((de))
  3. Почетни членове на СПБ
  4. „Почина известният българист Норберт Рандов“, в. „Дневник“, 2 октомври 2013 г.
  5. Fedja Filkova, „Laudatio auf Norbert Randow“ на сайта на Община Лайпциг. ((de))
  6. Norbert Randow, „Dankesreden“ на сайта на Община Лайпциг. ((de))
  7. Списък с Доктор хонорис кауза на Шуменския университет, сайт на ШУ.
  8. „Проф. Норберт Рандов стана доктор хонорис кауза на СУ“, в. „Класа“, 12 юни 2010 г.
  9. Деян Енев, „Отиде си и Норберт Рандов“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 октомври 2013 г.
  10. Преводи на Норберт Рандов, agora-verlag.de, 02.10.2013. ((de))

Външни препраткиРедактиране