Нумо Янакиев
Наум (Нумо) Янакиев, известен като Желински, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1]
| Нумо Янакиев | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
| Починал | |
Биография Редактиране
Нумо Янакиев е роден на 16 май 1882 година в костурското село Желин, тогава в Османската империя, днес Хилиодендро, Гърция. Брат е на Тома Желински. Получава начално образование. От 1900 година е нелегален четник на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на четите от Българска Блаца и Черешница. След погрома на въстанието бяга в Гърция, но се завръща още в началото на следната 1904 година[2] и действа в Костенарията. Привикан е от Митре Влаха и Георги Попхристов заради оплаквания срещу него в женкарство, които го изпращат под надзора на Атанас Кършаков и Никола Кузинчев. Съперник е на Никола Добролитски. Убит е през лятото на 1904 година, след като прави опит да избяга, след което Кършаков и Кузинчев са смъмрени за превишаване на правата си.[3] Заместен като войвода от Костандо Живков.[4]
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Нумо Желински от с. Желин, с първоначално образование, прославен в Смърдешкото сражение на Борис Сарафов - Чакаларов през 1903 г. (дето като авангард отвори път на четата през многолюден аскер), участвувал в няколко големи сражения през време на въстанието, организатор-войвода в Костенарията след въстанието, смъртен враг на шпиони и кеседжии, симпатичен борец и пламенен патриот, по недоразумение загина на Бабчорската планина от братска ръка - за вечна печал на роба.[5] | “ |
Бележки Редактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 161.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 197.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.