Нумо Янакиев
Тази статия е за костурския войвода на ВМОРО. За строителя вижте Наум Янакиев.
Наум (Нумо) Янакиев, известен като Желински, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1]
| Нумо Янакиев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Тома Желински |
Биография
редактиранеНумо Янакиев е роден на 16 май 1882 година в костурското село Желин, тогава в Османската империя, днес Хилиодендро, Гърция. Брат е на Тома Желински. Получава начално образование. От 1900 година е нелегален четник на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на четите от Българска Блаца и Черешница. След погрома на въстанието бяга в Гърция, но се завръща още в началото на следната 1904 година[2] и действа като районен войвода в Костенарията.[3]
През юли 1904 година районната чета на Нестрамкол, начело с Никола Добролитски, влиза в Нестрам, главното селище на района. При опит да се изведе от къщата му чорбаджията Марко Аргиров е застрелян четникът Йото Бурмашлиев от Четирок. Чорбаджиите молят властта за установяване на постоянен гарнизон в Нестрам и селото си остава не реорганизирано.[4][5][6] Според Киряк Шкуртов неуспехът в Нестрам изнервя Добролитски и той се опитва да се премест в Костенарията, като отнеме района от войводата Нумо Янакиев.[6] Шкуртов пише:
| „ | Кольо бѣ много решителенъ и безстрашенъ, но липсваше му организаторски талантъ и тактъ и за това не успѣ да организира добре своя районъ и, озлобенъ отъ това, реши да се настани в Костенарийския район, но за това пъкъ бѣ пречка Нумо. Почва доноси за Нумо, че билъ развратникъ и събиралъ много пари отъ Костенарията и не внасялъ въ общата каса.[6] | “ |
В резултат от тези интриги Нумо Янакиев през лятото на 1904 година е извикан при костурския околийски войвода Митре Влаха в Корещата с обещание да бъде изпратен в Битоля за разследване на случая. Янакиев отива и се присъединява към четата на Атанас Кършаков. Караулите Никола Кузинчев и Ване Христов го карат да бяга, тъй като съдбата му е решена, но Янакиев остава и е застрелян.[6] Кършаков и Кузинчев са смъмрени за превишаване на правата си.[7]
В Костенарията пристига Георги Христов да изследва делата на Янакиев и да даде района на Добролитски, но местните дейци заявяват, че не приемат Добролитски и избират за войвода Костандо Живков.[6][8]
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Нумо Желински от с. Желин, с първоначално образование, прославен в Смърдешкото сражение на Борис Сарафов - Чакаларов през 1903 г. (дето като авангард отвори път на четата през многолюден аскер), участвувал в няколко големи сражения през време на въстанието, организатор-войвода в Костенарията след въстанието, смъртен враг на шпиони и кеседжии, симпатичен борец и пламенен патриот, по недоразумение загина на Бабчорската планина от братска ръка - за вечна печал на роба.[9] | “ |
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 161.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 9.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 42.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 681.
- ↑ а б в г д Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 11.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 197.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.