Никола Добролитски

български революционер

Никола (Кольо) Христов Добролитски или Добролийски, Добролицки, Добролишки[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Никола Добролитски
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
ПогребанАпоскеп, Гърция
Знамето на Добролищката чета на Никола Добролитски през Илинденското въстание[1]

Биография

редактиране

Роден е в 1876 година в костурското село Добролища, тогава в Османската империя, днес Калохори, Гърция. Получава начално образование.[4] Влиза във ВМОРО и в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Апоскепския център. Участва в похода на Васил Чекаларов към областта Колония. В сражение при село Грамоща е ранен в устата.[5] След погрома на въстанието бяга в Гърция и се установява във Фарсала.[6]

В средата на февруари 1904 година се завръща в Костурско и става войвода на Нестрамкол, като активно работи за възстановяването на организацията.[7][8] През юли 1904 година районната чета на Нестрамкол, начело с Никола Добролитски, влиза в Нестрам, главното селище на района. При опит да се изведе от къщата му чорбаджията Марко Аргиров е застрелян четникът Йото Бурмашлиев от Четирок. Чорбаджиите молят властта за установяване на постоянен гарнизон в Нестрам и селото си остава не реорганизирано.[9][10][11] Според Киряк Шкуртов неуспехът в Нестрам изнервя Добролитски и той се опитва да се премест в Костенарията, като отнеме района от войводата Нумо Янакиев.[8] Шкуртов пише:

Кольо бѣ много решителенъ и безстрашенъ, но липсваше му организаторски талантъ и тактъ и за това не успѣ да организира добре своя районъ и, озлобенъ отъ това, реши да се настани в Костенарийския район, но за това пъкъ бѣ пречка Нумо. Почва доноси за Нумо, че билъ развратникъ и събиралъ много пари отъ Костенарията и не внасялъ въ общата каса.[11]

В резултат от тези интриги Нумо Янакиев е извикан при костурския околийски войвода Митре Влаха в Корещата и е застрелян. В Костенарията пристига Георги Христов да изследва делата на Янакиев и да даде района на Добролитски, но местните дейци заявяват, че не приемат Добролитски и избират за войвода Костандо Живков.[11]

Уличен в неморално поведение, Добролитски е изключен от четата и тя временно е поета от Кузо Димитров.[12]

На 30 октомври 1906 година е обграден от турците с четирима свои четници в родното си село и след целодневно сражение се самоубива.[13][14]

След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но той отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев Бузльо.[15][4]

Син на Добролитски е Паскал Калиманов, ръководител на Македонобългарския комитет в Костурско през 1943 година, а негова внучка е северномакедонската политичка Ягнула Куновска.[16].

 
Панихида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Охрана през 1943 година[17]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Кольо Добролицки от с. Добролища, с първоначално образование, служил в най-опасен район - всред смесени българо-турски села и до прага на Албания, касапин на дерибеите от Нестрам-кол, самоотвержен герой и утеха на най-нещастни костурски българи, участвувал в доста сражения с враговете, славно загина в голям и кръвопролитен бой с аскер и башибозук в родното си село, като остави овдовелия си район вечно да плаче за него.[4]
  1. Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 132 - 134.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
  3. Спомени на Киряк Шкуртов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, с. 631.
  4. а б в Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
  5. {65}
  6. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 9.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 197.
  8. а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 42.
  10. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 681.
  11. а б в Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 11.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
  14. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 141.
  15. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
  16. Остана ли македонски деец кој Бугарите не стигнаа да го присвојат? , Плусинфо, 04.06.2022
  17. Гьоревъ, Б. Захарий Гьорев // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 11.