Никола Добролитски
Никола (Кольо) Христов Добролитски или Добролийски, Добролицки, Добролишки[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Никола Добролитски | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден |
1876 г.
|
| Починал | 30 октомври 1906 г.
|
| Погребан | Апоскеп, Гърция |
БиографияРедактиране
Роден е в 1876 година в костурското село Добролища, тогава в Османската империя, днес Калохори, Гърция. Получава начално образование.[3] Влиза във ВМОРО и в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Апоскепския център. Участва в похода на Васил Чекаларов към областта Колония. В сражение при село Грамоща е ранен в устата.[4] След погрома на въстанието бяга в Гърция. През февруари 1904 година се завръща в Костурско и става войвода на Нестрамкол, като активно работи за възстановяването на организацията.[5] Съперничи с войводата Нумо Янакиев. Уличен в неморално поведение Добролитски е изключен от четата и тя временно е поета от Кузо Димитров.[6]
На 30 октомври 1906 година е обграден от турците с четирима свои четници в родното си село и след целодневно сражение се самоубива.[8][9]
След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но той отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев Бузльо.[10][3]
Син на Добролитски е Паскал Калиманов, ръководител на Македонобългарския комитет в Костурско през 1943 г., а негова внучка е северномакедонската политичка Ягнула Куновска.[11].
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Кольо Добролицки от с. Добролища, с първоначално образование, служил в най-опасен район - всред смесени българо-турски села и до прага на Албания, касапин на дерибеите от Нестрам-кол, самоотвержен герой и утеха на най-нещастни костурски българи, участвувал в доста сражения с враговете, славно загина в голям и кръвопролитен бой с аскер и башибозук в родното си село, като остави овдовелия си район вечно да плаче за него.[3] | “ |
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
- ↑ Спомени на Киряк Шкуртов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, с. 631.
- ↑ а б в Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
- ↑ Дневник на Киряк Шкуртов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 197.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
- ↑ Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание. // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 132 - 134.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 141.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
- ↑ Остана ли македонски деец кој Бугарите не стигнаа да го присвојат? , Плусинфо, 04.06.2022
- ↑ Гьоревъ, Б. Захарий Гьорев. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 11.