Оберто II Палавичино
Оберто (Уберто) II Палавичино (Пелавичино) (на италиански: Oberto (Uberto) II Pallavicino или Pelavicino; * 1197 в Полезине Парменсе; † 8 май 1269 в Гузалиджо, Валмоцола) е италиански кондотиер, маркиз, пълководец на служба на император Фридрих II, господар на Милано от 1259 до 1264 г.. начело на гибелините в Ломбардия и Емилия.
| Оберто II Палавичино | |
| италиански кондотиер, господар на Милано | |
 | |
| Роден |
1197 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Палавичини |
| Оберто II Палавичино в Общомедия | |
Произхожда от ломбардската линия на благородническия род Палавичини и е един от най-известните му представители.
Произход редактиране
Син е на Гулиелмо Палавичино и на графиня Солуста Платони – господарка на Монте Сидоло (в днешно Барди).[1] Той е черноок, но едноок и губи окото си като бебе, когато то е изкълвано от петел.[2]
Биография редактиране
Имперски викарий и поддръжник на Фридрих II и на гибелините, от 1234 г. подкрепя императора срещу папа Григорий IX и общините, чието разширяване в Паданската низина, Лигурия и Северна Тоскана застрашава огромните владения на Палавичини.
От 1250 г. покорява градовете Парма, Кремона, Пиаченца, Павия и Бреша.
Ако първоначално е приятел [3], то впоследствие воюва с Ецелино III да Романо. Той се присъединява към гвелфите и участва в голямата победа на Ломбардската лига срещу Ецелино в битката при Касано (1259 г.). За това той е награден от градовете Милано, Комо, Лоди, Новара, Тортона и Алессандрия.
През 1260 г. става генерал-капитан на Милано.
Когато Шарл Анжуйски нахлува в Ломбардия, Оберто все още се бие заедно с гибелините, но е победен на няколко пъти.
Брак и потомство редактиране
Жени се два пъти:
- ∞ за Беатриче дела Джерардеска от Пиза, която е изпъдена поради стерилитет.
2. ∞ за София ди Енрико да Еня, може би роднина на Ецелино III да Романо, от която има 1 син и 4 дъщери:[4]
Източници редактиране
- ↑ Corona della nobilta d'Italia overo Compendio dell'istorie delle famiglie illustri. Т. Parte prima. Bologna, per Nicolò Tebaldini, 1639 p.84.
- ↑ Federico II imperatore. Milano, Garzanti. ISBN 978-88-11-67643-0. с. 623.
- ↑ Federico II imperatore. Milano, Garzanti. ISBN 978-88-11-67643-0. с. 623.
- ↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri italiane. Pallavicino, Modena, 1930.
Литература редактиране
- E. Nasalli Rocca: La Posizione Politica dei Pallavicino nell'etä dei Comuni. In: Archivio Storico per le province Parmensi Ser. 4, 20, 1968, S. 95 – 108.
- E. Nasalli Rocca: La Signoria di Oberto Pallavicino. In: Archivio Storico Lombardo 83, 1957, S. 29 – 43.
Външни препратки редактиране
- Pallavicino, treccani.it
- Палавичино, fmg.ac