Отваря главното меню

Огнен е село в Югоизточна България. То се намира в община Карнобат, област Бургас.

Огнен
Общи данни
Население 189 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 29,321 km²
Надм. височина 287 m
Пощ. код 8467
Тел. код 05578
МПС код А
ЕКАТТЕ 53312
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Карнобат
Георги Димитров
(ПК „Тракия“, АБВ, ОБТ, …)

ИсторияРедактиране

Да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на село Огнен е изключително трудно. Но землището му е изключително богато на керамични находки, които показват, че в близост и около селото е развивана човешка дейност от древни времена. На юг от селото има струпване на множество могили, които също доказват, че тук е имало живот от хиляди години. За първи път землището в което се намира селото влиза в българските предели 705 година като сключен договор за мир между хан Тервел и Юстиниан II. Тогава българският владетел получава Загорието. Районът на Задбалканските котловини е бил векове буферна зона между българската и византийската държава. В началото на 3 век възниква крепостта Лардия в близост до с. Лозенец. Един от маршрутите от планината до тази крепост минавал през сегашното село Бей кьой (Огнен) и през ниската част на село Аладаглий и водел право в крепостта, а от там за Ямбол и Одрин. Този маршрут е правил село Огнен стратегически важно. Бей кьой е името на село Огнен и след освобождението от османска власт, дори и в наши дни се споменава като българско Бей кьой.Късноантична крепост Крачана се намира в едноименната местност. Крепостта е изградена в най-източните части на Терзийския баир, върху рида "Бейски кайряк", част от местността "Крачана". "Бейски кайряк" е плато с добра видимост на север към Подвиската крепост и на изток към Зименската крепост. Има отвесни източни стръмнини към река Мочурица. Реката тече северно и източно под укреплението. Югоизточната му стена е дълга 105 m. От юг, югозапад, където е най-достъпна има следи от ров и вал. От североизток, север и северозапад не личат следи от крепостна стена, може би поради естествената непристъпност на терена. От североизток има малък дол с вода. Крепостната стена е била изградена от обработен камък, споен с хоросан, смесен със счукана тухла. Керамиката е от IV-VII век.

Документи дават сведения за селото от 24 април 1690 година. Тогава селото се е казвало Бей Гюберан. В документите пише, че то е било вакъф на покойния Руккас Синан бей и е наброявало 262 домакинства, от които повече от 30 са приели насилствено исляма. Беят обаче е живял един век преди датата в този документ, което означава, че селото има над пет вековна история. Тогава мюсюлманите не са плащали данък джизие и затова останалите християнски семейства са били принудени да плащат и за тези над 30 семейства мохамедани. Френския пътешественик Жак Бонгарс пресякъл през 1585 г. земите на карнобатския и айтоския край пише в своите хроники за плодородието и изобилието от овчи стада. Земите около селото са били известни още тогава с пшеницата, ечемикът, нахута и лещата, произвеждал се е мед и първокачествено масло.

РелигииРедактиране

Изповядваната религията в село Огнен е християнска — източно православна.

Културни и природни забележителностиРедактиране

На километър от селото се намира местност наречена „Крали Марковата стъпка“ – това е малко водопадче, за което се носи легендата, че на дъното има няколко образувания (стъпката на крали Марко и отпечатък от неговия бастун). От там и идва наименованието на местността. Малко по-нататък от тази местност има чешма наречена „Миховска“, от нея тече бистра и студена вода.

Редовни събитияРедактиране

Събор на селото се е провеждал всяка година на 15 май, но традицията е прекратена, понеже хората са предимно възрастни и организацията липсва. Но от 2008 година се провежда молебен за дъжд. В този ден се коли овца прави се курбан в центъра на селото. Молят се на майката земя за плодородна година с дъжд и без градушки.

ДругиРедактиране

КухняРедактиране

Кухнята на огненци е традиционно българска. Правят се изкусни баници с домашно овче сирене и хубаво гъсто кисело мляко.

Външни препраткиРедактиране