Отваря главното меню

Олга Дмитриевна Форш е руска и съветска писателка. Известна е най-вече като автор на исторически романи, описващи революционно-демократичната борба в Русия.

Олга Форш
руска писателка
Родена
Олга Дмитриевна Комарова
Починала

Националност Флаг на Русия Русия
Професия прозаик, драматург
Литература
Жанрове исторически роман
Направление социалистически реализъм
Семейство
Съпруг Борис Форш

Уебсайт

БиографияРедактиране

Дъщеря на генерал Дмитрий Комаров, Олга е родена на 28 май 1873 в Гуниб, Дагестан. Майка ѝ умира рано, баща ѝ се жени повторно. След неговата смърт през 1881 мащехата ѝ дава Олга в Сирашкия институт в Москва.[1][2] Първоначално Олга е привлечена от кариерата на художничка, изучава изобразително изкуство в Киев, Одеса и Петербург. През 1907 започва да публикува литературни произведения. В нейните рании произведения – повестта „Рицарят от Нюрнберг“ (1909) и незавършения роман „Богдан Суховской“ („Деца на Земята“, 1910) – се проявява интелектуализмът на нейната проза, определят се характерните черти на нейния герой: неудовлетвореност от действителността и духовни търсения. Тя се интересува от модерните по нейно време в Русия толстоизъм, теософия и будизъм, но постепенно бива привлечена към социализма. [2]

На историята на революционната мисъл и революционното движение в Русия са посветени романите на Форш: „Облечени в камък“ (1924 – 25) за съдбата на революционера Бейдеман; „Горещият цех“ за революцията от 1905 – 07; „Радишчев“ (ч. 1 – „Якобинската закваска“, 1932; ч. 2 – „Казанската помешчица“, 1935; ч. 3 – „Пагубната книга“, 1939), „Първенци на свободата“ (1950 – 53) за декабристите. Съдбата на творческата личност в условията на деспотичен режим е изобразена в романите „Съвременници“ (1926) за Н. В. Гогол и А. А. Иванов и „Михайловският замък“ (1946) за три поколения руски архитекти (В. И. Баженов, А. Н. Воронихин, К. И. Роси).

В романите „Лудият кораб“ (1930) и „Гарван“ („Символисти“, 1933) писателката изобразява живота на петроградската художествена интеллигенция в началото на XX век и през първите следреволюционни години, създава портрети на свои съвременници (Максим Горки, Александър Блок, Фьодор Сологуб и др.). Eкспрессивността на стила, майсторството на психологическите характеристики, финото чувство за епохата са основни черти на прозата на Форш, изиграла значителна роля в развитието на съветския исторически роман.

Форш пише също и разкази, изобразяващи градския и селския бит в Русия преди революцията, сатири, киносценарии, пиеси.

Умира на 17 юли 1961 в Тярлево край Ленинград, погребана е в Казанското гробище.

ИзточнициРедактиране

  1. Dictionary of Russian Women Writers, Greenwood Publishing Group, 1994.
  2. а б Kelly, Catriona, An Anthology of Russian Women's Writing, Oxford University Press, 1994. Посетен през юли 2011