Олимпия Манчини
Олѝмпия Манчѝни (на италиански: Olimpia Mancini, на френски: Olympe Mancini; * 11 юли 1638, Рим, Папска държава; † 9 октомври 1708, Брюксел, Испанска Нидерландия) e чрез брак графиня на Соасон, известна с бурния си живот във френския двор, майка на известния пълководец принц Евгений Савойски.
| Олимпия Манчини Olympe Mancini | |
|---|---|
| Графиня на Соасон | |
 Портрет от Пиер Миняр | |
| Родена | |
| Починала | 9 октомври 1708 г.
|
| Религия | Католицизъм |
 | |
| Семейство | |
| Род | Манчини по рождение Савоя-Каринян по брак |
| Баща | Микеле Лоренцо Манчини |
| Майка | Джиролама Мазини |
| Братя/сестри | Лаура Паоло Джулио Мария Филипо Джулио Маргарита Алфонсо Хортензия Анна Мария Анна |
| Съпруг | Евгений Маврикий Савойски-Каринян |
| Партньор | Луи XIV |
| Деца | Лудвиг Томас Филип Лудвиг Юлий Емануил Филиберт Евгений Мария Жана Луиза Филиберта Франсоаз |
| Олимпия Манчини в Общомедия | |
Тя е втората по възраст от петте известни сестри Манчини, които заедно с двете си братовчедки Мартиноци са известни в двора на Луи XIV като Мазаринетки, тъй като техният чичо е министър-председателят на краля, кардинал Джулио Мазарини. Тя също е замесена в различни дворцови интриги, включително скандалната афера с отровите, която води до експулсирането ѝ от Франция.
Произход редактиране
Олимпия е родена и израства в Рим като дъщеря на барон Микеле Лоренцо Манчини (* 1602, † 1656), некромант, алхимик и астролог, и на Джеронима/Джиролама Мазарини (* 1614, † 1656), сестра на кардинал Мазарини.
Има трима братя и шест сестри:
- Лаура (* 1636, † 1675), съпруга на Луи дьо Бурбон, херцог на Вандом
- Паоло Джулио (* 1636, † 1652 или 1654)
- Мария (* 1639, † 1715), първата голяма любов на крал Луи IV, съпруга на Лоренцо Колона, принц на Палиано
- Филипо Джулио (* 1641, † 1707), херцог на Невер (от 1660), рицар на Ордена на Светия Дух и лейтенант от Първа рота на кралските мускетари (преди граф Д'Артанян), съпруг на Диан Габриел Дама
- Маргарита (* 1643)
- Алфонсо (* 1644, † 1658)
- Хортензия (* 1646, † 1699), съпруга на Арман-Шарл дьо ла Порт, херцог дьо Ла Мейлере, любовница на крал Чарлз II
- Анна (* 1647)
- Мария Анна (* 1649, † 1714) съпруга на Морис Годфроа дьо Ла Тур д'Оверн, херцог на Буйон, племенник на известния маршал на Франция Тюрен, покровителка на Жан льо Лафонтен
Семейство Манчини не са единственото семейство от жени, които кардинал Мазарини приема във френския двор. Другите братовчедки на Олимпия са дъщерите на по-голямата сестра на Мазарини. Най-голямата, Лаура Мартиноци, се омъжва за Алфонсо IV д'Есте, херцог на Модена, и е майка на Мария Беатриче д'Есте, втора съпруга на Джеймс II. По-младата, Анна Мария Мартиноци, се омъжва за Арман, принц на Конти.
Биография редактиране
Кралска фаворитка редактиране
Кардинал Мазарини извиква своите племенници във Франция през септември 1647 г., за да ги омъжи. Младите италианки стават другарки в игрите на младия крал Луи XIV, а Олимпия става една от неговите първи фаворитки. Кралският двор разбира за връзката им в края на 1654 г., когато Луи я прави кралица на тържествата в последната седмица на годината.
В Париж скоро се разпространява слух, че Олимпия ще стане кралица на Франция. Майката на краля, Анна Австрийска, не на шега се разсърдва. Тя може да си затвори очите за голямата привързаност на сина си към племенницата на Мазарини, но не може да допусне такава сватба. На младата Олимпия, която вече има голяма власт над краля, е заповядано да напусне Париж.
Брак редактиране
Кардинал Мазарини бързо ѝ намира мъж. През 1657 г. Олимпия се омъжва за Евгений Маврикий Савойски-Каринян, граф на Соасон и военачалник на краля. В двора Графът на Соасон приема титлата „Мосю Графът“. Подобно на съпругата си, Олимпия е приета в двора като Мадам графинята. Бракът не е щастлив, самата Олимпия често става жертва на домашно насилие, но въпреки това от този брак се раждат осем деца. Най-малкият ѝ син Евгений Савойски става знаменит пълководец, а най-големия Лудвиг Томас е възможно да е син на краля на Франция Луи XIV, тъй като е роден през август 1657, шест месеца след сватбата.
Интриги редактиране
Малко след женитбата на сестра си Мария Олимпия е назначена за управителка на домакинството на кралицата и нейният авторитет е по-добър от всички други жени от двора, с изключение на принцесите по кръв.[1] Олимпия по природа е интригантка.[2] Малко след брака си се оказа замесена в множество дворцови интриги. Има слухове, че преди да се омъжи, е била любовница на Луи XIV за кратко време. Въпреки че не е точно красива, тя е описвана като владееща неоспорим чар. Косата ѝ е тъмна, тенът ѝ е лъскав, очите ѝ са черни и живи, а фигурата ѝ – пълна и закръглена.[3] След брака си тя се съюзява със снахата на краля, Хенриета Анна, херцогиня на Орлеан, която е известна в двора като мадам , в която кралят (вероятно) е влюбен. Тяхната връзка едва ли някога ще бъде консумирана, дори и Кралицата майка да смята връзката за правилна.[4] Когато Хенриета и Луи XIV се опитват да скрият връзката си, се казва, че Олимпия представя една от придворните дами на Хенриета, Луиза дьо Ла Валиер, за да може кралят да твърди, че присъствието му при Хенриета е търсене на вниманието на Луиза, а не на Хенриета. Олимпия се обръща срещу Луиза, но кралят се влюбва сериозно в Луиза с писмо в ущърб на Хенриета Анна.
Аферата с отровите редактиране
_1680.jpg)
През 1679 г. Олимпия се оказва замесена в знаменитата Афера с отровите. Това е голямо разследване на няколко случая на опити за отравяне, които засягат много лица, близки до Луи XIV, включително бившата му любовница маркиза Франсоаз-Атенаис, мадам дьо Монтеспан. Подобно на сестра си Мария Анна Олимпия също е засегната от скандала и е обвинена, че е отишла при Катрин Дешайе, наречена Ла Воазен – отровителка и вещица, около която се върти висшето френско общество, за да получи отрова. За да си върне благосклонността на краля, е възможно Олимпия да е планирала заговор с Ла Воазен, като е искала да отрови Луиза дьо Ла Валиер, любовница на краля, оттеглила се преди години в манастир на кармелитките. Тя стига дотам, че заплашва Луи XIV, че ако не се върне при нея, ще съжалява. Освен това Олимпия е заподозряна, че е отровила мъжа си, починал през юни 1673 г., както и испанската кралица Мария Луиза Ореланска, племенница на Луи XIV, на 12 февруари 1689 г., с която е била близка от май 1686 г.
На 23 януари 1690 г. ѝ е наредено от краля да напусне двора. И въпреки че Олимпия твърди, че е невинна, тя е принудена да бяга в Лиеж и след това в Брюксел, за да избегне ареста.
Последни години и смърт редактиране
Олимпия се мести се в Брюксел, пледирайки се за невинна. Там покровителства музиканта Пиетро Антонио Фиоко, на когото отпуска пенсия от 900 лири. Пътешества из Европа със сестрите си Мария и Хортензия, посещава Англия и Испания. По време на престоя си в Англия Олимпия и Хортензия са сред многобройните метреси на крал Чарлз II.
Умира на 70-годишна възраст в Брюксел на 9 октомври 1708 г., три месеца след победата на сина ѝ Евгений в битката при Ауденарде на 11 юли 1708 г.
Брак и потомство редактиране
∞ 24 февруари 1657 за Евгений Маврикий Савойски-Каринян (* 2 март 1633, Шамбери; † 6 юни 1673, Унна), граф на Соасон, родоначалник на кадетския клон Савоя-Соасон, доблестен военачалник на служба при Луи XIV, от когото има пет сина и три дъщери:
- Лудвиг Томас Савойски-Соасон (* 15 декември 1657, Париж; † 24 август 1702, Пти Ландо), граф на Соасон; ∞ за Урания дьо ла Крот дьо Бове, от която има седем деца
- Филип Савойски-Соасон, „Абат на Соасон“ (* 1659-1683).
- Лудвиг Юлий Савойски-Каринян (* 1660, † 1683 в битката при Петронел срещу турците)
- Емануил Филиберт Савойски-Каринян (* 1662, † 1676), херцог на Дрьо
- Принц Евгений Савойски-Каринян (* 1663, † 1736), известен генерал, в Австро-турската война (1667 – 1700) г., Войната за Испанското наследство (1701 – 1714) г. и в Австро-турската война (1716 – 1718) г.
- Принцеса Мария Йоанна Савойска-Соасон (* 1665, † 1705), мадмоазел дьо Соасон
- Принцеса Луиза Филиберта Савойска-Каринян (* 1667, † 1726) мадмоазел Дрьо
- Принцеса Франциска Савойска-Каринян (* 1668, † 1671), мадмоазел Дрьо
Интересни факти редактиране
- На нейно име е наречена женска прическа (Прическа а-ля Манчини или Прическа Олимпия)[7]
Източници редактиране
- ↑ Thérèse Louis Latour "Princesses, Ladies and Adventuresses of The Reign of Louis XIV", с. 196
- ↑ Latou, с. 196–97
- ↑ Latour, с. 194
- ↑ A. Fraser, Love and Louis XIV. See also L. Hilton, The Real Queen of France.
- ↑ Angela Cerinotti e Davide Sala, Il diavolo. L'avversario: angelo ribelle, principe delle tenebre, seduttore, Colognola ai Colli, Verona, Demetra, 2000, с. 80
- ↑ Natalia Klimczak, The Black Masses of La Voisin: How a Fortune Teller Became a Murderess in the French Royal Court, на ancient-origins.net. Посетено на 29 юли 2023 г.
- ↑ voc.metromir.ru, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305100811/http://voc.metromir.ru/encmode/id998/, посетен на 2010-05-04
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Olimpia Mancini
в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |