Лаура Мартиноци (на италиански: Laura Martinozzi; * 27 май 1639, Фано; † 19 юли 1687, Рим, Папска държава), част от Мазаринетките, е чрез брак херцогиня на Модена и Реджо, и от 1662 до 1674 г. регентка на херцогството за сина ѝ Франческо II д’Есте.

Лаура Мартиноци
Laura Martinozzi
Херцогиня на Модена и Реджо
Родена
Починала
19 юли 1687 г. (48 г.)
ПогребанаЦърква „Сан Виченцо“ (Модена)
Религиякатолицизъм
Семейство
РодМартиноци по рождение
Есте по брак
БащаДжеронимо Мартиноци
МайкаЛаура Маргерита Мазарино
Братя/сестриАнна Мария Мартиноци
СъпругАлфонсо IV д’Есте (27 май 1655)
ДецаФранческо д'Есте
Мария Беатриче д'Есте
Франческо II д’Есте
Лаура Мартиноци в Общомедия

Произход редактиране

Тя е дъщеря на Джеронимо Мартиноци, маркграф на Фано и майордом на кардинал Франческо Барберини, и на съпругата му Лаура Маргерита Мазарино, сестра на кардинал Мазарини. Има една сестра: Анна Мария Мартиноци, съпруга на принц Арман дьо Бурбон-Конти.

Биография редактиране

Нейният вуйчо, могъщият първи министър на Франция кардинал Мазарини, я взема във Франция през 1653 г. заедно с нейните братовчедки Хортензия и Мария Манчини. В Екс ан Прованс тя учи първо френски и етикет. След това отива в Париж във френския двор.

Херцогът на Модена Франческо I д’Есте я иска от Мазарини ръката на тогава 15-годишната Лаура за своя 21-годишен син Алфонсо IV д’Есте, понеже има нужда от френска помощ, за да има успехи пред Испания. На 27 май 1655 г. тя се омъжва чрез представител в Двореца в Компиен за Алфонсо IV д’Есте. Годеникът е представен от Евгений Маврикий Савойски-Каринян, бащата на прочутия пълководец – принц Евгений Савойски.

След само две години престой във Франция Лаура отива при съпруга си и така обратно в Италия. През 1658 г. след внезапната смърт на баща му той получава трона в Модена. Алфонсо IV д’Есте умира на 16 юли 1662 г. и вдовицата му Лаура поема регентството от 1662 до 1674 г. за 2-годишния им син, престолонаследника Франческо II д’Есте.

 
Алфонсо IV д'Есте, съпруг

Когато нейният приятел от детските години Луи XIV започва Кандийската война, тя му дава хиляда войници от Модена. Затова Луи ѝ намира нейния зет, тогавашният херцог на Йорк, който по-късно като Джеймс II става последният английски крал от Стюартите.

Когато нейният син става на 14 години, Лаура се отказва от регентството. Умствено и телесно слабият Франческо II попада под влиянието на братовчед му Чезаре Иняцио д'Есте, маркиз на Монтекио, и Лаура се мести в Рим при майка си. Тя отказва да се върне в Модена. Лаура прави поклонение в Лорето, за да се моли нейната дъщеря да роди син. Малко след това тя умира на 48 г. в разширения от нея Урсулински манастир на ул. „Витория“ в Рим. Нейният гроб се намира в църквата „Сан Винченцо“ в Модена.

Брак и потомство редактиране

 
херцог Франческо II д'Есте, син
 
кралица Мария Беатриса д'Есте, дъщеря

∞ за Алфонсо IV д’Есте (* 2 февруари 1634, Модена; † 16 юли 1662, пак там), от 1658 до 1662 г. херцог на Модена и Реджо, от когото има двама сина и една дъщеря:

Източници редактиране

  • Camillo Brunetti: Donna Laura Martinozzi d’Este. Duchessa di Modena. In: Rivista Araldica. Rivista del Collegio Araldico. (PDF; 20 KB).
  • Sonia Cavicchioli (Hrsg.): Laura Martinozzi d’Este, fille de France, dux Mutinae. Studi intorno a Laura Martinozzi reggente del ducato di Modena (1662 – 1674). Il Bulino, Modena 2009, ISBN 978-88-86251-82-2.
  • Alessandro Cont: „Sono nato principe libero, tale voglio conservarmi“. Francesco II d’Este (1660 – 1694) (= Memorie Scientifiche, Giuridiche, Letterarie. Folge 8, Band 12, Fasc. 2). Accademia Nazionale di Scienze Lettere e Arti di Modena, 2009, ISSN – 2493 1124 – 2493, S. 407 – 459 (online).
  • Otto Flake: Große Damen des Barock. Historische Porträts. Fischer, Berlin 1981, ISBN 3-596-22273-7, S. 33 – 36.
  • Roberta Iotti: Fiori d’arancio nell’orto delle alleanze. Finalità della politica matrimoniale estense nell’orbita italica ed europea. In: Il Ducato di Modena & Reggio 1598 – 1859. Lo Stato, la Corte, le Arti. Artioli, Modena 2007.
  • Amédée Renée: Die Nichten Mazarin’s. Studien der Sitten und Charaktere im 17. Jahrhundert. 3. Auflage. Rudolf Kuntze, Dresden 1858, S. 116 – 127 (online).
  • Guy Jean Raoul Eugène Charles Emmanuel de Savoie-Carignan: The seven richest heiresses of France. J. Long, London 1911, S. 102 – 108 (online).
  • Giovanni Maria Claudi, Liana Catri: Dizionario storico-biografico dei Marchigiani. Band 2. Il Lavoro, Ancona 1993, ISBN 88-7663-131-3, S. 658.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Laura Martinozzi в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​