Уикипедия

Хортензия Манчини

херцогиня на Ла Мейоре, херцогиня на Майен, херцогиня Мазарини, графиня на Розоа

Хортèнзия Манчѝни (на италиански: Ortensia Mancini, на френски: Hortense Mancini; * 6 юни 1646, Рим, Папска държава; † 2 юли 1699, Челси, Кралство Англия), е чрез брак херцогиня на Ла Мейоре, херцогиня на Майен, херцогиня Мазарини, графиня на Розоа, любимата племенница на кардинал Мазарини, министър-председател на Франция, фаворитка на крал Луи XIV, метреса на крал Чарлз II и авторка на мемоари.

Хортензия Манчини
Hortense Mancini
херцогиня на Ла Мейоре, херцогиня на Майен, херцогиня Мазарини, графиня на Розоа
Портрет на Хортензия Манчини от Якоб Фердинанд Вут
Родена
Починала
2 юли 1699 г. (53 г.)
ПогребанаФранция
Герб
Семейство
РодМанчини
Ла Порт по брак
БащаМикеле Лоренцо Манчини
МайкаДжиролама Мазарини
Братя/сестриЛаура
Паоло Джулио
Олимпия
Мария
Филипо Джулио
Маргарита
Алфонсо
Анна
Мария Анна
СъпругАрман-Шарл дьо Ла Порт де Ла Мейоре
ПартньорЧарлз II
ДецаМари Шарлот
Мари Ан
Мари Олимпи
Пол-Жул
Хортензия Манчини в Общомедия

Тя е четвъртата от петте сестри Манчини, които, заедно с техните братовчеди Мартиноци са известни на двора на френския крал Луи XIV като Мазаринетки.

Произход редактиране

 
Якоб Фердинанд Вут, Мария Манчини чете на сестра ѝ Хортензия, 1661 г.

Хортензия е дъщеря на барон Микеле Лоренцо Манчини (* 1602, † 1656), некромант, алхимик и астролог, и на Джеронима/Джиролама Мазарини (* 1614, † 1656), сестра на кардинал Мазарини.

Има трима братя и шест сестри:

 
Отляво надясно: Мария, Олимпия и Хортензия, 1670

Семейство Манчини не са единственото семейство от жени, които кардинал Мазарини приема във френския двор. Другите братовчедки на Олимпия са дъщерите на по-голямата сестра на Мазарини. Най-голямата, Лаура Мартиноци, се омъжва за Алфонсо IV д'Есте, херцог на Модена и Реджо, и е майка на Мария Беатриче д'Есте, втора съпруга на Джеймс II. По-младата, Анна Мария Мартиноци, се омъжва за Арман, принц на Конти.

Биография редактиране

Ранни години редактиране

След смъртта на баща ѝ през 1650 г. майка ѝ отвежда нея и сестрите ѝ от Рим в Париж с надеждата да използва влиянието на брат си, кардинал Мазарини, и да получи изгодни бракове за тях.[1]

Чарлз II от Англия, първи братовчед на Луи XIV, ѝ предлага брак през 1659 г., но предложението му е отхвърлено от кардинал Мазарини, който вярва, че кралят в изгнание няма много перспективи. Мазарини осъзнава грешката си, когато Чарлз е възстановен като крал на Англия няколко месеца по-късно. Тогава Мазарини става молител и предлага зестра от 5 милиона ливри, но Чарлз отказва. Въпреки че бракът не се осъществява, пътищата на двамата по-късно се пресичат. Ръката на Хортензия е поискана от Карл Емануил II, херцог на Савоя, друг първи братовчед на Луи XIV, но сделката се проваля, когато кардинал Мазарини отказва да включи крепостта-замък на Пинероло в зестрата. По подобни причини е отхвърлено и предложението на Карл V, херцог на Лотарингия.[2]

Неуспешен брак и бягство редактиране

 
Арман Шарл дьо ла Порт, съпруг

На 1 март 1661 г. 14-годишната Хортензия е дадена за жена на един от най-богатите хора в Европа – Арман Шарл дьо Ла Порт, херцог на Ла Мейоре. След женитбата си с Хортензия е наречен Херцог Мазарини.[3] След смъртта на кардинал Мазарини скоро след това той получава достъп до голямото наследство на съпругата си, което включва двореца Мазарини в Париж – дом на множество произведения на изкуството.

 
Годфри Нелър, Портрет на Хортензия Манчини, 1693

Бракът е нещастен. Хортензия е млада, блестяща и популярна. Арман-Шарл е нещастен и изключително ревнив, както и психически нестабилен. Неговото странно поведение включва доене на кравите вместо прислужниците (в неговото съзнание вимето на кравата има силни сексуални конотации),[4] счупване на всичките ѝ предни зъби, за да им попречи да привлекат мъжкото внимание, издраскване или пребоядисване на всички неприлични творби от нейната фантастична колекция от произведения на изкуството. Той ѝ забранява да прекарва време с други мъже, през нощта търси тайните ѝ любовници, настоява тя да прекарва 1/4 от деня в молитва и я принуждава да напусне Париж и да се премести с него в провинцията. Точно в този момент Ортензия влиза в лесбийска връзка с 16-годишната Сидони дьо Курсел. В опит да компенсира неморалността на жена си, съпругът ѝ изпраща и двете жени в манастир. Тази тактика се проваля, тъй като двете измъчват монахините с шеги: добавят мастило в светена вода, накисват леглата на монахините, опитват се да избягат през камината.[3]

 
херцог Карл Емануил II

Въпреки брачните си трудности Хортензия ражда четири деца на съпруга си. Оставяйки малките си деца, тя най-накрая има шанс да избяга от адския си брак в нощта на 13 юни 1668 г. с помощта на брат си Филип, херцог на Невер, който подсигурява коне и придружители, за да я отведат до Рим и тя да намери убежище при сестра им Мария, омъжена за принц Лоренцо Колона.

 
крал Луи XIV

Суверенни защити редактиране

Крал Луи XIV се провъзгласява за неин покровител и ѝ определя пенсия от 29 000 лири. Хортензия се установява в Шамбери в Савоя и превръща дома си в място за среща на писатели, философи и художници. След смъртта на херцог Карл Емануил II Савойски, който също се обявява за неин покровител, тя е прогонена от овдовялата му херцогиня – знак, че отношенията между него и Хортензия не са били единствено от културен характер.

Чарлз II редактиране

 
крал Чарлз II

След смъртта на Карл Емануил II Савойски през 1675 г. Хортензия се оказва без доходи, също и защото съпругът ѝ е замразил всичките ѝ активи, включително пенсията от Луи XIV. Английският посланик във Франция Ралф Монтагю, информиран за отчаяното положение на жената, ѝ предлага помощ, за да подобри позицията си в очите на крал Чарлз II: Хортензия трябва да стане любовница на краля, заменяйки Луиз Рене дьо Керуал. Изключително услужлива, през 1675 г. тя отива в Лондон под претекст, че посещава Мария Беатриче д’Есте, бъдеща кралица на Англия, дъщеря на нейната братовчедка Лаура и снаха на Чарлз II: тя пътува облечена като мъж и нейната страст към такива маскирания се счита за израз на явна бисексуалност.

Около средата на 1676 г. Хортензия постига целта си (и тази на Монтегю): тя заема мястото на дьо Керуал като любовница на Чарлз II, който ѝ осигурява пенсия от 50 000 лири, което слага край на многото ѝ финансови проблеми.

 
Портрет на Хортензия Манчини от Никола Миняр
 
Портрет на Хортензия Манчини от Якоб Фердинанд Вут

Хортензия навярно би намерила задоволителни условия на живот, ако не е прекомерният ѝ промискуитет. Първо, почти сигурно тя е в лесбийска връзка с Ан Ленард, дъщеря на лорд Касълмейн (или по-малко вероятно на самия Чарлз II) и Барбара Вийер. Това кулминира в публичен скандал след приятелски турнир по фехтовка в парка Сейнт Джеймс, когато жените са хванати по нощници, след което съпругът на Анна я изпраща на село. Там тя отказва да прави каквото и да било, само лежи в леглото и целува миниатюрата на Хортензия.

Второ, тя започва връзка с принца на Монако Луи Грималди: Чарлз II в отговор отменя пенсията ѝ, макар и само за няколко дни. Във всеки случай това бележи края на позицията на Хортензия като фаворитка на краля и Луиз дьо Керуал отново става главна метреса. Въпреки това Хортензия поддържа добри отношения със суверена до смъртта му.

Последни години и смърт редактиране

След смъртта на Чарлз II през 1685 г. Хортензия може да разчита на подкрепата на новия суверен Джеймс II, също поради приятелските и родствени отношения с новата кралица Мария Беатриче д'Есте. Тя остава в Англия и след бягството на Джеймс II и завземането на властта от Уилям III и Мария II, макар и с пенсия от само 7000 лири. Хортензия продължава да държи интелектуален салон, където нейният приятел Шарл Марготел дьо Сент Евремон води най-добрите умове в Лондон.

Джон Ивлин пише след смъртта ѝ през 1699 г.:

„ На 11 юни 1699 г. почина известната Херцогиня Мазарини. Тя беше най-богатата жена в Европа; бе племенница на кардинал Мазарини и беше омъжена за най-богатия човек в Европа, както беше споменато. Родена в Рим, образована във Франция, тя беше с необикновена красота и дух, но разпусната и непоносима към ограниченията на брака, до такава степен че беше изоставена и прогонена от съпруга си: когато дойде в Англия, търсейки убежище, тя живееше с определената ѝ пенсия и се говори, че е ускорила смъртта си, като е пиела неумерени количества силен алкохол. Тя пише собствената си история и приключения, и така направи и екстравагантната ѝ сестра, омъжена в благородническото семейство Колона. “

След кралица Маргьорит дьо Валоа (Кралица Марго) Хортензия и сестра ѝ Мария са първите жени във Франция, чиито мемоари са отпечатани: и двете са мотивирани от помощта, която мемоарите ще окажат в продължаващото дело за развод със съпрузите им. Възможно е 53-годишната Хортензия да се е самоубила, добавяйки драматичен щрих към своя край, който продължава и след смъртта ѝ и по-късно: съпругът ѝ носи тялото ѝ до себе си, докато пътува из Франция, докато накрая то не е погребано в гробницата, построена от вуйчо ѝ кардинал Мазарини.

Брак и потомство редактиране

∞ 1 март 1661 за Арман Шарл дьо Ла Порт (* 1632, † 9 ноември 1713, Мейоре), херцог на Ла Мейоре, херцог на Майен, принц на Шато Порсеан, маркиз на Монкорне, граф на Ла Фер и на Марл, френски генерал, велик магистър на артилерията, от когото има един син и три дъщери:

 
Мария Шарлота, дъщеря
 
Пол-Жул, син
  • Мари Шарлот дьо Ла Порт (* 28 март 1662, † 13 май 1729), ∞ за Луи Арман дьо Виньеро, граф на Ришельо, от когото има един син
  • Мари Ан дьо Ла Порт (* 1663, † октомври 1720), игуменка на Абатство „Лис“ (Мелюн)
  • Мари Олимпи дьо Ла Порт (* 1665, † 24 януари 1754), ∞ за Луи Кристоф Жиго, маркиз на Белфонд и на Булай
  • Пол-Жул дьо Ла Порт (* 25 януари 1666, † 7 септември 1731), херцог Мазарини, херцог на Ла Мейоре , ∞ 1. декември 1685 за Фелис Арман Шарлот дьо Дюрфор-Дюра († 1730), дъщеря на маршала на Франция Жак-Анри дьо Дюрфор 2. 1731 за Франсоаз дьо Майи, дъщеря на Луи Шарл, маркиз на Майи

Източници редактиране

  • ((it)) D. Galateria (a cura di), I piaceri della stupidità - Ortensia Mancini duchessa di Mazzarino, Palermo, Sellerio, 1987
  • ((it)) D. Galateria (a cura di), I dispiaceri del Cardinale - Maria Mancini connestabile Colonna, Palermo, Sellerio, 1987
  • ((it)) Stefano Tabacchi, MANCINI, Ortensia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007
  • ((it)) Stefano Tabacchi, Ortensia Mancini, в «Dizionario Biografico degli Italiani», vol. 68, 2007, на treccani.it
  • ((en)) Ortensia Mancini, в Enciclopedia Britannica

Бележки редактиране

  1. ↑ Princely Mistress: Hortense Mancini, Mad for Monaco
  2. ↑ Seductress: Women Who Ravished the World and Their Lost Art of Love. Hortense Mancini, 1646-1699, Viking Adult. ISBN 978-0-670-03166-5.
  3. ↑ а б Princely Mistress: Hortense Mancini, Mad for Monaco
  4. ↑ The Wild and Very Amazing Life of Hortense Mancini // Архивиран от оригинала на 2011-11-25.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ortensia Mancini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хортензия_Манчини&oldid=12201694“.