Отваря главното меню

Ольокма (на руски: Олёкма; на якутски: Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена. Дължината ѝ е 1436 km, която ѝ отрежда 26-то място по дължина сред реките на Русия.

Ольокма
Olyokma river.jpg
Relief Map of Siberian Federal District.jpg
53.7406° с. ш. 117.3372° и. д.
60.3727° с. ш. 120.6773° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Забайкалски край
Амурска област
Република Якутия (Саха)
Дължина 1436 km
Водосборен басейн 210 000 km²
Отток 1950 m³/s
Начало
Място Ольокмински Становик
Забайкалски край
Координати 53°44′26.16″ с. ш. 117°20′13.92″ и. д. / 53.7406° с. ш. 117.3372° и. д.
Надм. височина 1500 m
Устие
Място Ленаморе Лаптеви
Координати 60°22′21.72″ с. ш. 120°40′38.28″ и. д. / 60.3727° с. ш. 120.6773° и. д.
Надм. височина 115 m
Ольокма в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Лена
Карта на водосборния басейн на река Ольокма

Историческа справкаРедактиране

През лятото на 1631 г. руският първопроходец Пьотър Бекетов по времена първото плаване надолу по река Лена открива устието на Ольокма, а през 1636 г. в близост до устието ѝ, на левия бряг на Лена основава днешния град Ольокминск. През следващите 3 години от 1636 до 1639 г. Пьотър Бекетов открива и опознава долното течение на реката и долното течение на най-големият ѝ приток река Чара. През есента на 1649 г. друг руски първопроходец Ерофей Хабаров по време на пътешествието си към река Амур се изкачва нагоре по реката до устието на десният ѝ приток Тунгир, където основава сегашното село Средна Ольокма. По този начин Хабаров пръв открива и проследява 905 km от течението на реката. В средата на 50-те години на ХVІІ в. Курбат Иванов повтаря пътуването на Ерофей Хабаров до устието на Тунгир и прави първото сравнително точно описание на Ольокма.

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Ольокма води началото си от северозападния склон на връх Кропоткин (1908 m), най-високата част на Муройския хребет в планината Ольокмински Становик, на 1500 m н.в., в централната част на Забайкалски край. В горното си течение протича в североизточна посока през планината Ольокмински Становик в широка долина на протежение от близо 800 km. След като навлезе в Амурска област завива на север и долината и става тясна и дълбока, вклинена между хребета Челбаус на изток и хребетите Южен Дириндински, Северен Дириндински и Каларски на запад. След това навлиза в дълъг (около 150 km) и тесен каньон между хребета Удокан на запад и Становия хребет на изток. Тук по течението ѝ изобилстват теснини, бързеи и прагове, а скоростта ѝ нараства до 5,5 m/s. По-нататък Ольокма тече между Чугинското и Чоруодското плата, като тук долината ѝ малко повече се разширява, а скоростта ѝ намалява. След устието на левия ѝ приток Тас-Миеле реката заобикаля от изток Ольокмо-Чарското плато, където долината ѝ се разширява до 2-3 km, коритото – до 300-700 m, а скоростта намалява до 0,5-1,2 m/s. В долината се появява заливна тераса, по която Ольокма свободно меандрира. Влива отдясно в река Лена, при нейния 2089 km, на 115 m н.в., на 10 km източно от град Ольокминск, Република Якутия (Саха).

Водосборен басейнРедактиране

Водосборният басейн на Ольокма има площ от 210 хил. km2, което представлява 8,43% от водосборния басейн на река Лена и се простира на части от Забайкалски край (североизточната част), Амурска област (крайната северозападна част), Иркутска област (крайната североизточна част) и Република Якутия (Саха) (югозападна част). Във физикогеографско отношение водосборният ѝ басейн обхваща: северните части на планината Ольокмински Становик, западните части на Становия хребет, крайните източни части на Северобайкалската планинска земя, цялото Ольокмо-Чарско плато, източната и югоизточна част на Патомското плато и крайните западни части на Алданското плато.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на запад – водосборните басейни на реките Витим, Голям Патон и други по-малки десни притоци на Лена;
  • на изток – водосборните басейни на реките Туолба Алдан и други по-малки десни притоци на Лена;
  • на юг – водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море.

ПритоциРедактиране

Река Ольокма получава над 200 притока с дължина над 10 km, като 13 от тях са с дължина над 100 km:

Хидрографска характеристикаРедактиране

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното в горното течение (до 54%), а в долното – снежното. Пълноводието на реката е разтегнато във времето от май до септември, а маловодието продължава от декември до април, като колебанието на речното ниво достига до 17 m. Среден многогодишен отток при ХМС Куду-Кюел (на 156 km от устието) 1950 m3/s, което като обем представлява 61,544 km3/год, максимален 13000 m3/s, минимален 290 m3/s. Ольокма замръзва през първата десетдневка на октомври, а се размразява през май, като в горното течение замръзва до дъното.

СелищаРедактиране

Поради това, че по-голямата част от течението на реката преминава през планински райони по нейните брегове има само пет постоянни населени места:

Стопанско значениеРедактиране

От май до октомври реката е плавателна на 406 km от устието. На протежение от 75 km по долината на Ольокма преминава участък от трасето на Байкало-Амурската железопътна магистрала.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране