Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена. Дължината ѝ е 1837 km, което ѝ отрежда 14-о място по дължина сред реките на Русия. Заедно с дясната съставяща я река Витимкан дължината на река Витим става 1978 km.

Витим
54.3399° с. ш. 112.4206° и. д.
59.4523° с. ш. 112.5967° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Република Бурятия
Забайкалски край
Иркутска област
Република Якутия (Саха)
Дължина1837 km
Водосб. басейн225 000 km²
Отток206 (устие) m³/s
Начало
МястоЧина (лява съставяща)
Витимкан (дясна съставяща)
Република Бурятия
Координати54°20′23.64″ с. ш. 112°25′14.16″ и. д. / 54.3399° с. ш. 112.4206° и. д.
Надм. височина1209 m
Устие
МястоЛенаморе Лаптеви
Координати59°27′08.28″ с. ш. 112°35′48.12″ и. д. / 59.4523° с. ш. 112.5967° и. д.
Надм. височина176 m
Витим в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Лена
Устието на Витим
Карта на водосборния басейн на река Витим

Географска характеристика редактиране

Извор, течение, устие редактиране

Река Витим се образува от сливането на двете съставящи я реки Чина (132 km, лява съставяща) и Витимкан (141 km, дясна съставяща), на 1171 m н.в., в западната част на Витимското плато, на 4 km североизточно от село Варварински, в Република Бурятия. Река Витимкан води началото си от най-високата част на Икатския хребет, а река Чина – от северозападната, висока част на Витимското плато.

След образуването си първите близо 200 km Витим тече в южна посока, след което завива на изток и следва тази посока около 160 km до село Романовка, Република Бурятия през югозападните части на Витимското плато. В този 360-километров участък Витим е типична планинска река, с тясна, правоъгълна долина, с наченки на заливна и надзаливна тераса. Руслото на реката образува врязани завои, на които изпъкналите брегове са стръмни, на места отвесни. Средният наклон в този участък е около 0,5‰.

След село Романовка Витим завива на североизток и следва тази посока близо 400 km по югоизточната част на Витимското плато до устието на река Каренга. В този участък долината ѝ се разширява и става плитка (до 50-60 m), склоновете ѝ стават полегати, а скоростта на течението намалява. В маловодни години тук се образуват езеровидни разширения по реката, съединени с плитки ръкави. След устието на Каренга реката завива на север и тече вече по източната част на Витимското плато. След като приеме отляво и отдясно двата си най-големи притока Калар и Ципа Витим пресича Южномуйския хребет в дълбоко каньоновидно дефиле и излиза в Муйската котловина, където широко се разлива в заливната си тераса и образува множество старици, ръкави и острови. След като пресече Муйската котловина Витим проломява отново в дълбоко дефиле Северомуйския хребет. Наклонът на реката рязко се увеличава и се повишава и скоростта на течението до 5 m/s. Образува множество прагове (най-големи Парамски – при 658 km, Делюн-Оронски – m,r 518 km и други по малки) и водопади. От Делюн-Оронския праг до град Бодайбо реката тече в тясна долина със слабо развити заливни и надзаливни тераси, като в този участък Витим заобикаля от юг и югозапад Патомската планинска земя. След устието на река Мама започва долното течение на реката. Тук долината ѝ се разширява от 300 до 1500 m, появява се обширна заливна тераса и руслото на реката добива типичен равнинен характер – праволинейно русло с единични разклонения и ръкави. Ширината на коритото на Витим се изменя от 160 m в горното течение до 400 m в долното, а на някои места и до 1600 m. Влива отдясно в река Лена чрез два ръкава, при нейния 2714 km, на 176 m н.в., при посьолок Витим, Република Якутия (Саха). 470 km Витим протича по територията на Република Бурятия, следващите 800 km по границата между Република Бурятия и Забайкалски край, над 500 km през Иркутска област и последните 50 km в Република Якутия (Саха).

Водосборен басейн редактиране

Водосборният басейн на Витим има площ от 225 хил. km2, което представлява 9,04% от водосборния басейн на река Лена и се простира на части от Република Бурятия (североизточната част), Забайкалски край (северозападната част), Иркутска област (североизточната част) и Република Якутия (Саха) (югозападна част). Във физикогеографско отношение водосборния басейн обхваща: цялата територия на Витимското плато, големи части от Северобайкалската планинска земя (в т.ч. Северомуйския и Южномуйския хребет), южните и югозападни части на Патомската планинска земя, Западните и централни части на Каларския хребет и крайните северни части на Яблоновия хребет и хребета Черски.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на северозапад – водосборните басейни на реките Чая и Чуя, десни притоци на Лена;
  • на изток – водосборните басейни на реките Голям Патом и Ольокма, десни притоци на Лена;
  • на югоизток – водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море;
  • на юг – водосборния басейн на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал;
  • на запад – водосборните басейни на реките Баргузин и Горна Ангара, вливащи се в езерото Байкал.

Притоци редактиране

Река Витим получава над 120 притока с дължина над 15 km, като 18 от тях са с дължина над 100 km:

Хидрографска характеристика редактиране

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. От 75 до 90% от оттока се формира от дъждовна вода. За Витим е характерно разтегнато във времето пълноводие (от май до октомври) с покачване на нивото на водата до 8-10 m в средното и до 10-12 m в долното течение. Среден многогодишен отток при град Бодайбо 1530 m3/s, в устието около 2200 m3/s, което като обем представлява 69,434 km3/год, максимален 15 000 m3/s. Най-многоводен месец е юни (до 4900 m3/s), а през март и април до 80 m3/s. Есенният ледоход продължава 2-3 седмици, като започва от средата на октомври и продължава до края на октомври или началото на ноември. Дебелината на леда достига до 1,5 – 1,9 m, а в горното течение на отделни участъци реката замръзва до дъно. Размразяването на реката започва от горното към долното течение и продължава 7-8 дни през втората половина на месец май.

Селища редактиране

Поради това, че по-голямата част от течението на реката преминава през планински райони по нейните брегове има малко населени места:

Стопанско значение редактиране

От юни до октомври реката е плавателна до село Лужки, Иркутска област (на 297 km от устието). При високи води Витим е плавателен за плиткогазещи съдове чак до село Романовка (на 1475 km от устието), но на отделни участъци. Витим е основна транспортна магистрала за доставка на товари в Бодайбинския златодобивен басейн и Мамско-Чуйския минно-промишлен район. В басейна на реката освен добив на злато се разработват и находища на нефрит и слюда. Изработен е проект за строителството на Витимска каскада от ВЕЦ-ове, като първата от тях ще бъде Мокската ВЕЦ в Република Бурятия. Използва се и като обект на воден туризъм – рафтинг от село Романовка до град Бодайбо.

Вижте също редактиране

Източници редактиране