Вижте пояснителната страница за други значения на Ом.

Ом (на руски: Омь) е река в Русия, Западен Сибир, Новосибирска и Омска област десен приток на река Иртиш. Дължината ѝ е 1091 km, която ѝ отрежда 40-о място по дължина сред реките на Русия.

Ом
Река Ом в района на град Куйбишев, Новосибирска област
Река Ом в района на град Куйбишев, Новосибирска област
56.2013° с. ш. 81.3874° и. д.
54.9817° с. ш. 73.3694° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Новосибирска област
Омска област
Дължина1091 km
Водосб. басейн52 600 km²
Отток64 (на 121 km от устието) m³/s
Начало
МястоВасюганска равнина
Новосибирска област
Координати56°12′04.68″ с. ш. 81°23′14.64″ и. д. / 56.2013° с. ш. 81.3874° и. д.
Надм. височина143 m
Устие
МястоИртишОбКарско море
Координати54°58′54.12″ с. ш. 73°22′09.84″ и. д. / 54.9817° с. ш. 73.3694° и. д.
Надм. височина66 m
Ом в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Иртиш

Река Ом води началото си малкото Омско езеро, разположено сред блатата в югоизточната част на Васюганската равнина, на 143 m н.в., в северната част на Новосибирска област. По цялото си протежение реката тече приблизително по границата между Васюганската равнина на север и Барабинската равнина на юг в Западносибирската равнина в посока запад-югозапад. В горното течение речната ѝ долина е неясно изразена, с малки езеровидни разширения и се слива с околните местности. В средното и долно течение долината ѝ е вече ясно изразена, трапецовидна, на места асиметрична. Ширината ѝ варира от 200 m до 18 km, като бреговете ѝ в горното течение са полегати, а в долното – стръмни, на места отвесни и в повечето случаи обезлесени. В средното и долно течение на реката има двустранна заливна тераса, по която Ом силно меандрира. Тя е заблатена, осеяна на места с протоци и старици и ширината ѝ варира от 250 m до 16,5 km. Руслото на реката се изменя от 15 – 25 m в горното течение, 150 – 180 m в средното и до 220 m в долното течение, дълбочината се колебае от 0,2 до 3 m в горното течение и от 0,5 до 5,5 m в долното. Влива се отдясно в река Иртиш (от басейна на Об) при нейния 1831 km, на 66 m н.в., в центъра на град Омск, Омска област.

Водосборният басейн на Ом обхваща площ от 52 600 km2, което представлява 13,2% от водосборния басейн на река Иртиш. Водосборния басейн на реката обхваща части от Новосибирска и Омска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборните басейни на река Тара и други по-малки, леви притоци на Иртиш и реките Парабел, Чая и Шегарка, леви притоци на Об;
  • на юг – водосборните басейни на река Каргат и други по-малки, губещи се в безотточната област в междуречието Об – Иртиш.

Река Ом получава 20 притока с дължина над 20 km, като 4 от тях са с дължина над 100 km:

  • 993 ← Ича 136 / 1980
  • 584 ← Ича 257 / 3 570, при село Осинцево, Новосибирска област
  • 529 ← Кама 222 / 2|680, на 4 km югозападно от село Козловка, Новосибирска област
  • 510 ← Тартас 566 / 16 200, при село Стари Тартас, Новосибирска област

Подхранването на реката е предимно снегово. Пълноводието продължава от май до юли, а понякога и през август. Среден годишен отток на 121 km от устието 64 m3/s, максимален 6814 m3/s, минимален 0,8 m3/s, в устието 52 m3/s. Средна скорост на течението 0,3 – 0,4 m/s, максимална 1,4 m/s. Замръзва през втората половина на октомври или първата половина на ноември, а се размразява в края на април или началото на май.

По течението на реката са разположени 3 града, 1 селище от градски тип и 2 села районни центрове:

Новосибирска област – град Куйбишев и село Уст Тарка (районен център)
Омска област – градовете Калачинск и Омск, посьолок Кормиловка и село Нижная Омка (районен център)

В близкото минало при високи води реката е била плавателно до град Куйбишев, но не пригодна за корабоплаване поради драстичното намаляване на водните количества.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большой Юган)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​