Масивът Ортлес (на италиански Ortles; на немски Ortler) е сред най-внушителните алпийски масиви, част от Ретийските Алпи. Разположен е в Италия, но на границата с немскоговящата област Южен Тирол. Увенчан е от връх Ортлес (3905 м) и е най-високият масив в Източните Алпи след Бернина, както и най-висок от южните варовикови Алпи.[1]

Масивът Ортлер, гледан от връх Пиц Линард (Силврета)
Карта на масива (на немски език) - тук той е представен по-дълъг на северозапад, отвъд прохода Стелвио.

Име редактиране

В миналото масивът е бил част от Австрийската империя и оригиналното му име е немското Ortler. Тогава е бил най-високият връх в държавата, по-висок от Гросглокнер и интересът към него е бил голям. Наричали са го също „Крал Отлер“ (König Ortler). Смята се за символ на Южен Тирол и се споменава в неговия неофициален химн Bozner Bergsteigerlied.[2]

Описание редактиране

Масивът се разполага между долините на Ада и Адидже. От него започват реките Ольо (голям приток на По) и Ноче - приток на Адидже. На север Стелвио (най-високият автомобилен проход в Източните Алпи) го свързва с хребета Ливино, на юг друг проход - Тонале - прави връзка с групата Адамело-Пресанела.[3] През Ортлес преминава и връзката с Бергамските Алпи. Формата му е куполовидна, като основното било (север-юг) има мощни разклонения на североизток и югозапад. Площта му е над 2700 кв. км, а дължината по диагонал - 94 км. Върховете са внушителни - типични карлинги със стръмни, скалисти склонове и тесни ръбове. Между тях са формирани циркуси и ледникови долини. В центъра на масива е връх Чеведале, докато първенецът се намира по на север, над Стелвио. Високите части са обхванати от целогодишни снегове и ледове, без да се формират същински долинни ледници, както е при Бернина.

 
Връх Ортлес

Върхове редактиране

 
Връх Кьонигшпице

Повечето от върховете имат немски и италиански имена. Тук са дадени с това име, което е по-известно.

Връх Височина
Ортлес (Ортлер) 3 905 м
Кьонигшпице 3 857 м
Чеведале 3 774 м
Монте Зебру 3 735 м
Палон дела Маре 3 705 м
Сан Матео (Сан Матиас) 3 692 м
Монте Виос 3 645 м
Турвезершпице 3 641 м
Чима Вертана 3 541 м
Шилдшпице 3 461 м
 
Курортът Понте ди Лено, река Ольо и на заден план - връх Сан Матео

Туризъм редактиране

От векове мощната снага на масива Ортлес привлича интереса на планинари и алпинисти. Първото покоряване на най-високата точка датира още от 1804 г.[4] и се е смятало за въпрос на чест за Австрия да го постигне. Днес се организират многобройни трекинги със същата цел (включително от български фирми), но пътят крие сериозни опасности и се допускат само участници с добра подготовка и екипировка. В долината на Адидже се намира музеят Ювал, посветен на алпинизма - дело на известния ентусиаст и катерач Райнхолд Меснер.[5] Друг негов музей, създаден малко по-късно, се нарича Ортлер и е посветен на находки от едноименния масив.

Както навсякъде в Алпите, и тук е развит ски туризмът. Известен зимен курорт е създаден в прохода Стелвио и той е най-висок в масива. Най-голяма е ски зоната между Понте ди Лено и прохода Тонале в най-южната част. Общо са изградени почти 220 км ски писти и 42 лифта.[6] В северната част се намира националният парк Стелвио, където целогодишно се организират туристически маршрути и любителски изкачвания на по-ниските върхове.

Бележки редактиране

  1. Ortler / Ortles, Summitpost.org
  2. Ortler / Ortles, Summitpost.org
  3. Ortles, Treccani Enciclopedia on line
  4. Ортлер - 200 години от изкачването му, Climbing guide bg
  5. Музеите на Райнхолд Меснер, на сайта на списание 360
  6. Ski resorts Ortler Alps, Skiresort.info