Гросглокнер (на немски Grossglockner), наричан „царят на източните Алпи“,[1] е връх в Алпите, който със своите 3798 m, е най-висок както на хребета Висок Тауерн, така и в цяла Австрия.

Гросглокнер
47.0745° с. ш. 12.6939° и. д.
Местоположение на картата на Австрия Тирол
Общи данни
Местоположение Австрия
Част отАлпи
Надм. височина3798 m
Изкачване
Първо изкачване28 юли 1800 Мартин Райхер
Гросглокнер в Общомедия

Описание

редактиране

Намира се на границата между провинциите Каринтия и Тирол. По северните му склонове е разположен Пастерце, най-големият ледник в Източните Алпи. Това е типичен карлинг с класическа форма на четиристенна пирамида.[2] Стените са стръмни, поради което не са плътно покрити с лед. До него се намира по-ниският Клайнглокнер (тоест „малък Глокнер“) с височина 3770 м.

Върхът е част от масива Глокнер, който заема централна позиция във Висок Тауерн.[3] Издига се на два километра от билото, затваряйки от юг големият циркус на Пастерце. Известен е с невероятната си панорама, която покрива площ от 150 000 кв. км. От него се виждат:

Името се споменава за първи път в сегашния си вид на карта от 1581 г. Около 1780 г. французинът Белсазар Аке, преподавател в университета в днешния град Любляна, прави пръв опит за изкачване. След това превземането на върха става въпрос на чест за австрийците, тъй като той е най-разпознаваем, макар и не най-висок (тогава най-висок е бил Ортлес, който днес е в Италия). Първото изкачване на Монблан през 1786 г. е още един стимул.

Първите австрийски опити за изкачването му са предприети през 1799 г. от група ентусиасти и двама местни водачи. През лятото на 1800 г. се осъществява втора експедиция от 62 души. Начело са граф Франц фон Салм и принцът-епископ на Гурк.[4] Те успяват да се изкачат на 28 юли.

До 1918 г. Гросглокнер е частна собственост.

Външни препратки

редактиране
  1. High Tauern, Tyrol.tl
  2. Гросглокнер, Большая советская энциклопедия
  3. Grossglockner, Summitpost.org
  4. Frederic V. Hartemann, The Mountain Encyclopedia, 2005, p. 97