Отваря главното меню

Освалд Шпенглер (на немски: Oswald Spengler) е германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.

Освалд Шпенглер
Oswald Spengler
германски философ

Роден
Починал
Погребан Германия

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Хумболтов университет на Берлин
Лудвиг Максимилиан университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Философия на историята
Текстове Залезът на Запада
Повлиян
Повлиял
Научна дейност
Област история
Образование Мюнхенски университет;
Берлински университет
Подпис Oswald Arnold Gottfried Spengler signature.svg
Освалд Шпенглер в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 29 май 1880 година в Бланкенбург, Германия. Завършва престижната гимназия „Латина“ в Хале, където изучава латински, старогръцки, както и основните европейски езици. Още в ученическите си години изпитва увлечение към математиката, а също и към историята и философията. Особено силно влияние върху него оказват идеите и творчеството на Фридрих Ницше.

След завършване на гимназия постъпва в Естествено-математическия факултет на университета в Хале. Известно време учи и в Мюнхенския университет, а по-късно специализира в Сорбоната. След завършване на образованието си защитава докторска дисертация върху древногръцкия мислител Хераклит.

През 1908 г. започва работа като учител в Хамбург. Скоро след това се премества в Мюнхен.

В периода 1918 – 1922 г. от печат излизат двете части от неговото най-значимо произведение „Залезът на Запада“ (Der Untergang des Abendlandes),[1] което му носи световна слава. В него той излага своята теория за културно-историческия процес.

През 20-те години на XX век Шпенглер работи върху голямо философско съчинение, но не го завършва. В другите свои произведения той осмисля промените в историческото развитие на света след войната и очертава песимистичен образ на бъдещото на Европа. Шпенглер изразява открито презрението си към демокрацията и критикува пороците на тогавашното общество. Първоначално възлага надежди на Хитлер, но впоследствие отношенията му с националсоциалистите се усложняват и той се отвращава от нацизма.

Умира на 8 май 1936 година в Мюнхен на 55-годишна възраст.

Философия и творчествоРедактиране

Залезът на Запада“ е историческо произведение, синтез на политикономия, политика, наука, математика, скулптура и музика. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди него от Гьоте морфологичен метод за естествените науки. Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми: те се раждат, развиват, угасват и умират. Философът разграничава 8 главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура: аполонова, магическа и фаустовска. Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.

Други известни негови произведения са „Прусачество и социализъм“ (Preußentum und Sozialismus) и „Човекът и техниката“ (Der Mensch und die Technik). В „Прусачество и социализъм“ Освалд Шпенглер разглежда два вида социализъм: германски социализъм на подчиненост и единност на нацията зад обща идея, и английски социализъм, изобретен от Маркс, който дълги години живее в Лондон, Великобритания, почиващ на класово разделение. Освен това Шпенглер излага принципните различия между манталитета на прусака и англичанина – англичанинът разполага с практическа свобода, която го превръща вътрешно в духовен роб, цивилното му облекло изразява унификация на съвестта му, за него съществува единствено лично действие, не и лично мислене и при него е най-вече налице стадното чувство и пиратският инстинкт, въплътени в икономическата му система, почиваща на търговия. У немеца, в противовес на това, е налице подчиненост и градация според чина, а не според богатството и за него е толкова обидно да приема нареждане от по-низшестоящ, колкото за англичанина – от по-малко заможен.

Партийната система с нейните дрязги и фрагментираност Шпенглер също счита за английски прийом , гибелен за немския дух.[2]

Освалд Шпенглер е вдъхновил многобройни автори: Томас Ман, Емил Чоран, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн, Реймон Арон, Арнолд Тойнби и други.

Избрана библиографияРедактиране

  • Der metaphysische Grundgedanke der heraklitischen Philosophie, 1904.
  • Der Untergang des Abendlandes. Umrisse einer Morphologie der Weltgeschichte, Band 1: Wien 1918, Band 2: München 1922.
  • Preußentum und Sozialismus, München 1919.
  • Neubau des Deutschen Reiches. C. H. Beck, München 1924.
  • Politische Pflichten der deutschen Jugend. Rede gehalten am 26. Februar 1924 vor dem Hochschulring deutscher Art in Innsbruck. C. H. Beck, München 1924.
  • Der Mensch und die Technik. Beitrag zu einer Philosophie des Lebens. C. H. Beck, München 1931
  • Politische Schriften. C. H. Beck, München 1932.
  • Jahre der Entscheidung. Erster Teil. Deutschland und die weltgeschichtliche Entwicklung. C. H. Beck, München 1933.

Посмъртни публикацииРедактиране

  • Reden und Aufsätze von Oswald Spengler. Hrsg. von Hildegard Kornhardt. C. H. Beck, München 1937.
  • Gedanken. Hrsg. von Hildegard Kornhardt. C. H. Beck, München 1941.
  • Briefe. 1913 – 1936. In Zusammenarbeit mit Manfred Schröter hrsg. von Anton Mirko Koktanek. C. H. Beck, München 1963.
  • Urfragen. Fragmente aus dem Nachlass. Unter Mitwirkung von Manfred Schröter hrsg. von Anton Mirko Koktanek. C. H. Beck, München 1965.
  • Frühzeit der Weltgeschichte. Fragmente aus dem Nachlass. Unter Mitwirkung von Manfred Schröter hrsg. von Anton Mirko Koktanek. C. H. Beck, München 1966.
  • Ich beneide jeden, der lebt. Die Aufzeichnungen »Eis heauton« aus dem Nachlaß. Mit einem Nachwort von Gilbert Merlio. Lilienfeld, Düsseldorf 2007. ISBN 978-3-940357-02-1.

За негоРедактиране

  • О.Э. Терехов. „Освальд Шпенглер и „консервативная революция“ в историографии ФРГ“. // Диалог со временем. Альманах интеллектуальной истории, 34, 2011.

ИзточнициРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Шпенглер, Освалд. „Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история.“, Лик, София, 1995.
  2. Preußentum und Sozialismus, C. H. Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München, 1920

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране