Уикипедия

Откак се е, мила моя майно льо

българска народна песен

„Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила“ [1][2] е българска народна песен, посветена на последния български цар Иван Шишман и неговата войска, която се готви за битка срещу османските нашественици в Софийското поле. Част е от цикъл песни за този цар.[3] Стихосложението ѝ е народно-силабическо, с по 17 срички във всеки стих, и както е типично за народните песни, няма строфи и римуване.[4] За първи път е публикувана от хаджи Найден Йованович в „Месецослов или календар за лето 1848“ [5], като изследователите забелязват следи от преправки („на байраците списан асланова образ“, „за Христово име да стане по боле“).[3]

„Откак се е, мила моя майно льо“
народна песен
Издаденa1848 г.
Езикбългарски

Публикувани са записи на варианти на песента от западните български земи. Братя Миладинови включват в сборника си „Български народни песни“, издаден през 1861 г. вариант на песента, запазил архаичния си вид, и пояснения, свързани с предания от Самоковско.[6][2] Владимир Качановски[7] и Васил Стоин[8][9] също обнародват версии на песента от Западна България. Такива има и от Източна България.[10][11][12]. Ръкописни варианти на песента се съхраняват в Софийската народна библиотека и то от началото на XIX век, както и в архива на Георги Раковски от 1856 година. Сходни песни и варианти на песента са намерени и в сръбското народно творчество от началото на XIX век.[13]

Изказвани са съмнения в автентичността на песента. Според една от версиите, тя в основата си е народна, но представлява пример за частична Възрожденска мистификация.[14] Идеята за това идва от записи в историите на анонимния Зографец и на Спиридон, които отреждат на Иван Шишман смърт в битка: респективно при София и по горното поречие на Искъра. Може да се приеме, че идеята за Шишманово юначество в Софийско окончателно се затвърждава през 1825 г. в Рилската преправка на анонимен компилатор, който обединява „историите“ на Паисий и Спиридон.[15] Проф. Петър Динеков смята, че „отделни изрази имат литературен произход, но основата на песента е безспорно народна.“[16] Има и предположения, че песента е изцяло новокомпозирана и възниква в средата на 19 век.[17] Николай Аретов твърди, че Иван Вазов не вярва в автентичността на песента и дори посочва, че „тя е несполучливо съчинена от някой родолюбив даскал“. Има предположения, че този даскал е Найден Йованович.[18]

Преобладаващото мнение на фолклористите обаче е, че песента в основата си е автентична и вероятно е предизвикана от действителни исторически събития.[19] В подкрепа на това е надписа на севаст Огнян от крепостта Боженишки Урвич, Софийско, в който се казва, че той участва в борбата за спасяването на Българското царство, която е битка „за вярата на Шишмана царя“.

Песента придобива особена популярност в обработката на композитора Тодор Попов и изпълнението на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (АПТБНА) под диригентството на Киркор Киркоров.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски.
  2. ↑ а б Песни за цар Иван Шишман // № 58 в сб. Български народни песни от Братя Миладинови.
  3. ↑ а б Калоянов, Анчо. Българските народни песни за цар Иван Шишман
  4. ↑ Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. С., Наука и изкуство, 1973, с. 684 – 685.
  5. ↑ Йоанович, Найден. Месецослов или календар за лето 1848. Букурещ, стр. 37 – 42.
  6. ↑ Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861, стр. 78.
  7. ↑ Качановски, Владимир. Памятники болгарското народного творчества, Санкт Петербург, 1882, №110.
  8. ↑ Стоин, Васил. Народни песни от Тимок до Вита, София, 1928, №756, 1023 и 2841.
  9. ↑ Стоин, Васил. СбНУ, XXXIX, №48.
  10. ↑ СбНУ, XXVI, №50, Търновско, стр. 73.
  11. ↑ Янков, Георги. Български народни песни от Елена Янкова, Пловдив, 1908, стр. 14.
  12. ↑ Еленски сборник, I, София, 1931, стр. 169
  13. ↑ Българско народно творчество, Том трети, София, 1961, Български писател, Исторически песни, стр. 137.
  14. ↑ Йордан Иванов, Българските народни песни, издание на БАН, 1959, стр. 108.
  15. ↑ Иванова, Евгения. Падането на сръбското и на българското царство: юначество и мъченичество. – Литературна мисъл 51, 2007, № 1, 37.
  16. ↑ Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. 4 изд. под ред. на П. Динеков. София, Български писател, 1961, с. 26.
  17. ↑ Тотю Тотев ред. Турският фолклор в България, Международна научна конференция, Шумен, 1998, ISBN 954-577-075-9, Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“, стр. 238.
  18. ↑ Николай Аретов, Проблемът за автентичността на текстовете, Национална митология и национална литература. – В: Словото – Българска виртуална библиотека.
  19. ↑ Кауфман. Н. и Т. Тодоров. Песента „Цар Иван Шишман“ и периодизацията ѝ в народното творчество. сп. Българска музика, 1959, No 2, стр. 25 – 31.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Откак_се_е,_мила_моя_майно_льо&oldid=12068969“.