Открито първенство по тенис на Германия (мъже)
Откритото първенство по тенис на Германия за мъже се провежда на тенискомплекса „Ам Ротенбаум“ в Хамбург.
German Open | |
Основан | 1892 |
---|---|
Град | Хамбург |
Държава | ![]() |
Настилка | клей, на открито |
Уебсайт | hamburg-open.com |
ATP Тур | |
Категория | серии 500 на ATP |
Състезатели | 32 сингъл 16 квалификации 16 двойки |
Награден фонд | € 1 831 515 (2023) |
WTA Тур | |
Категория | WTA 250 |
Състезатели | 32 сингъл 16 квалификации 16 двойки |
Награден фонд | $ 259 303 (2023) |
Открито първенство по тенис на Германия в Общомедия |
Днес турнирът е част от сериите „Мастърс“ на АТП и се нарича Хамбург Мастърс. Той е сред най-старите и най-титулувани в света, наред с „Уимбълдън“ и откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ, известни като Турнири от Големия шлем.
История
редактиранеДо 1938 г.
редактиранеПървото открито първенство по тенис на Германия за мъже се провежда през 1892 г. Право на участие имат само германци и австрийци. Турнирът започва на 27 август, но е прекъснат заради избухналата епидемия на холера. Месец по-късно Валтер Боне печели първата шампионска титла.
През 1894 г. турнирът се провежда за първи път на мястото, където се намира днешният тенискомплекс. Договорено е той да се провежда на ротационен принцип на това място и на кортовете в квартала Уленхорст (където се провежда през 1892 и 1893). От 1897 г. право на участие получават всички чужденци, а шампион става англичанинът Джордж Хилярд.
Поради финансови затруднения на организаторите, в периода 1898 – 1901 г. откритото първенство на Германия се провежда в Бад Хомбург. 1902 г. бележи не само завръщането на турнира в Хамбург, но и първото състезание за двойки, спечелено от французите Декюжи и Гермо.
По време на Първата световна война Германия е изключена от международния тенис съюз и турнирът не се провежда до 1920 г. От 1924 г. комплексът „Ам Ротенбаум“ е избран за място на провеждане на откритото първенство. 1 година по-късно титлата е спечелена за 7-и път от Ото Фройцхайм – постижение, ненадминато и до днес. Заради Втората световна война състезанието отново не се провежда между 1940 и 1947 г.
1948 – 1978
редактиранеПрез 1956 г. се състои юбилейният 50-и турнир. По този повод капацитетът на централния корт е увеличен на 5000 места. През 1964 г. броят на местата нараства на 8000. През тази година се играе и последният до днес чисто немски финал, в който Вилхелм Бунгерт побеждава Кристиан Кунке в 4 сета.
От 1966 г. наравно могат да се състезават професионалисти и аматьори. Три години по-късно за първи път има официален награден фонд. Той е в размер на 17 500 долара.
През 1971 г. турнирът става част от основаната от Джак Креймър година по-рано серия Гран при и започва да се провежда през месец юни.
През 1973 г. за първи път се използва правилото тайбрек. Две години по-късно са въведени квалификации за определяне на последните осем състезатели от основната схема, която се състои от 64 тенисисти. Турнирът вече се провежда през месец май.
От 1979
редактиранеПрез 1979 настъпват редица промени. Една от тях е преместването на женското открито първенство на Германия, което от създаването си през 1986 г. се провежда паралелно с мъжкото, в Берлин. Сменен е и организаторът на турнира – до 1979 г. това е Хамбургската Тенис Гилдия, а след това – Хамбургският Тенис Съюз.
През 1980 г. капацитетът на централния корт е увеличен на 9000. Тази година рекорден брой зрители гледат срещите – 67000. Следващият турнир е юбилеен – 75-и – и затова наградният фонд е увеличен на 200 000 долара.
Интересът към турнира расте, а с всеки следващ се подобрява рекорда по посещаемост. През 1989 г. има 102000 посетители. През тази година централният корт побира 10000 зрители, а Германският Тенис Съюз мести офиса си на територията на комплекса.
През 1990 г. наградният фонд надвишава един милион долара. Три години по-късно Михаел Щих става първият германец, спечелил турнира след Вилхелм Бунгерт.
През 1997 е завършена последната реконструкция на централния корт. Капацитетът вече е 13200 места. Кортът е снабден и с подвижен покрив. Това е единствена по рода си конструкция от въжета, които при нужда опъват платнище с площ 8000 м2 и така мачове могат да се играят и при дъждовно време. Разходите за реконструкцията са почти 10 милиона евро.
От 1999 г. турнирът става част от новосъздадените серии Мастърс.
Юбилейното стотно издание на турнира през 2006 г. е спечелено от испанеца Томи Робредо.
Наградният фонд през 2007 г. е малко над 2,08 милиона евро. На финала Роджър Федерер надделя срещу Рафаел Надал, с което прекъсна рекордната серия на испанеца от 81 поредни мача на клей без загуба. Регистриран е нов рекорд по посещаемост – над 110 000 зрители.
Тази година в рамките на Мастърса се проведе и турнир от серията Блек Рок Тур, предназначен за тенислегенди от близкото минало. Ще участват Михаел Щих, Седрик Пиолин, Карел Новачек, Анри Льоконт, Томас Мустер, Борис Бекер, Серхи Бругера и Горан Иванишевич, спечелен от Бругера.
Напоследък става традиция преди началото турнира да се играе демонстративен мач. През 2006 година се изиграва мач, в който Марат Сафин и Томи Хаас използват екипи и ракети, с които се е играело в началото на 20 век. През 2007 г. Томи Робредо и Филип Колшрайбер играят върху контейнери в хамбургското пристанище.
От 2009 г. турнирът вече не е от сериите Мастърс, а става част от Международните серии 500 на АТП.
Комплекс „Ам Ротенбаум“
редактиранеТенискомплексът „Ам Ротенбаум“ се състои от 1 централен и 4 по-малки корта. Централният носи името на първия президент на Германския тенис съюз Карл Аугуст фон дер Меден. Разположен е в Ротербаум – централен квартал на Хамбург, и е лесно достъпен благодарение на няколкото автобусни линии, както и на една линия на метрото, които имат спирки в непосредствена близост.
Рекорди
редактиране- Най-много шампионски титли имат: Ото Фройцхайм (7), Готфрид фон Крам (6), Джосая Ричи (5), Роджър Федерер (4), Андрей Медведев, Граф Виктор Фос и Еди Дибс – по 3.
- Най-дългият сет в историята на турнира продължава 125 минути. На 3 август 1962 г. в турнира по двойки австралийците Кен Флетчър и Джон Нюкъмб печелят трисетов мач срещу германците Вилхелм Бунгерт и Кристиан Кунке. Вторият сет завършва при резултат 30:28 гейма.
Победители
редактиранеГодина | Шампион | Финалист | Резултат | |||
---|---|---|---|---|---|---|
ATP World Tour 500 | ||||||
2024 | Артур Фис | Александър Зверев | 6 – 3, 3 – 6, 7 – 6(7–1) | |||
2023 | Александър Зверев | Ласло Джере | 7 – 5, 6 – 3 | |||
2022 | Лоренцо Музети | Карлос Алкарас | 6 – 4, 6 – 7(6–8), 6 – 4 | |||
2021 | Пабло Каренио Буста | Филип Крайнович | 6 – 2, 6 – 4 | |||
2020 | Андрей Рубльов | Стефанос Циципас | 6 – 4, 3 – 6, 7 – 5 | |||
2019 | Николоз Басилашвили | Андрей Рубльов | 7 – 5, 4 – 6, 6 – 3 | |||
2018 | Николоз Басилашвили | Леонардо Майер | 6 – 4, 0 – 6, 7 – 5 | |||
2017 | Леонардо Майер | Флориан Майер | 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 | |||
2016 | Мартин Клижан | Пабло Куевас | 6 – 1, 6 – 4 | |||
2015 | Рафаел Надал | Фабио Фонини | 7 – 5, 7 – 5 | |||
2014 | Леонардо Майер | Давид Ферер | 6 – 7(3–7), 6 – 1, 7 – 6(7–4) | |||
2013 | Фабио Фонини | Федерико Делбонис | 4 – 6, 7 – 6(10–8), 6 – 2 | |||
2012 | Хуан Монако | Томи Хаас | 7 – 5, 6 – 4 | |||
2011 | Жил Симон | Николас Алмагро | 6 – 4, 4 – 6, 6 – 4 | |||
2010 | Андрей Голубьов | Юрген Мелцер | 6 – 3, 7 – 5 | |||
2009 | Николай Давиденко | Пол-Анри Матийо | 6 – 4, 6 – 2 | |||
ATP World Tour Masters 1000 | ||||||
2008 | Рафаел Надал | Роджър Федерер | 7 – 5, 6 – 7(3–7), 6 – 3 | |||
2007 | Роджър Федерер | Рафаел Надал | 2 – 6, 6 – 2, 6 – 0 | |||
2006 | Томи Робредо | Радек Щепанек | 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 | |||
2005 | Роджър Федерер | Ришар Гаске | 6 – 3, 7 – 5, 7 – 6(7–4) | |||
2004 | Роджър Федерер | Гилермо Кория | 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2, 6 – 3 | |||
2003 | Гилермо Кория | Агустин Калери | 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 | |||
2002 | Роджър Федерер | Марат Сафин | 6 – 1, 6 – 3, 6 – 4 | |||
2001 | Алберт Портас | Хуан Карлос Фереро | 4 – 6, 6 – 2, 0 – 6, 7 – 6(7–5), 7 – 5 | |||
2000 | Густаво Куертен | Марат Сафин | 6 – 4, 5 – 7, 6 – 4, 5 – 7, 7:6(7–3) | |||
1999 | Марсело Риос | Мариано Сабалета | 6 – 7(5–7), 7 – 5, 5 – 7, 7 – 6(7–5), 6 – 2 | |||
1998 | Алберт Коста | Алекс Кореча | 6 – 2, 6 – 0, 1 – 0 (отк.) | |||
1997 | Андрей Медведев | Феликс Мантиля | 6 – 0, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1996 | Роберто Каретеро | Алекс Кореча | 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1995 | Андрей Медведев | Горан Иванишевич | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 | |||
1994 | Андрей Медведев | Евгени Кафелников | 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3 | |||
1993 | Михаел Щих | Андрей Чесноков | 6 – 3, 6 – 7(1–7), 7 – 6(9–7), 6 – 4 | |||
1992 | Стефан Едберг | Михаел Щих | 5 – 7, 6 – 4, 6 – 1 | |||
1991 | Карел Новачек | Магнус Густафсон | 6 – 3, 6 – 3, 5 – 7, 0 – 6, 6 – 1 | |||
1990 | Хуан Агилера | Борис Бекер | 6 – 1, 6 – 0, 7 – 6 | |||
1989 | Иван Лендъл | Хорст Скоф | 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 | |||
1988 | Кент Карлсон | Анри Льоконт | 6 – 2, 6 – 1, 6 – 4 | |||
1987 | Иван Лендъл | Милослав Мечирж | 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 | |||
1986 | Анри Льоконт | Милослав Мечирж | 6 – 2, 5 – 7, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1985 | Милослав Мечирж | Хенрик Сундстрьом | 6 – 4, 6 – 1, 6 – 4 | |||
1984 | Хуан Агилера | Хенрик Сундстрьом | 6 – 4, 2 – 6, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1983 | Яник Ноа | Хосе Игерас | 3 – 6, 7 – 5, 6 – 2, 6 – 0 | |||
1982 | Хосе Игерас | Питър Макнамара | 6 – 4, 7 – 6, 6 – 7, 3 – 6, 7 – 6 | |||
1981 | Питър Макнамара | Джими Конърс | 7 – 5, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 4 | |||
1980 | Харолд Соломон | Гилермо Вилас | 6 – 7, 6 – 2, 6 – 4, 2 – 6, 6 – 3 | |||
1979 | Хосе Игерас | Харолд Соломон | 3 – 6, 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 | |||
1978 | Гилермо Вилас | Войтек Фибак | 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1977 | Паоло Бертолучи | Мануел Орантес | 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1976 | Еди Дибс | Мануел Орантес | 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 1 | |||
1975 | Мануел Орантес | Ян Кодеш | 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2, 4 – 6, 6 – 1 | |||
1974 | Еди Дибс | Ханс-Йоахим Пльоц | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1973 | Еди Дибс | Карл Майлер | 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6, 6 – 3 | |||
1972 | Мануел Орантес | Адриано Паната | 6 – 2, 9 – 7, 6 – 0 | |||
1971 | Андрес Химено | Петер Сьоке | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 2 | |||
1970 | Том Окер | Илие Настасе | 4 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 4 | |||
1969 | Тони Роуч | Том Окер | 6 – 1, 5 – 7, 7 – 5, 8 – 6 | |||
1968 | Джон Нюкъмб | Клиф Драйсдейл | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 | |||
↑ Оупън ера ↑ | ||||||
1967 | Рой Емерсън | Мануел Сантана | 6 – 3, 6 – 3, 6 – 1 | |||
1966 | Фред Стол | Ищван Гуляш | 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 2 | |||
1965 | Клиф Драйсдейл | Боро Йованович | 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3 | |||
1964 | Вилхелм Бунгерт | Кристиан Кунке | 0 – 6, 6 – 4, 7 – 5, 6 – 2 | |||
1963 | Мартин Мълиган | Боб Хюит | 6 – 0, 0 – 6, 8 – 6, 6 – 2 | |||
1962 | Род Лейвър | Мануел Сантана | 8 – 6, 7 – 5, 6 – 4 | |||
1961 | Род Лейвър | Луис Аяла | 6 – 2, 6 – 8, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 2 | |||
1960 | Никола Пиетранджели | Ян-Ерик Лундквист | 6 – 3, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1959 | Уилям Найт | Ян Вермаак | 4 – 6, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3, 8 – 6 | |||
1958 | Свен Давидсон | Жак Бришан | 5 – 7, 6 – 4, 0 – 6, 9 – 7, 6 – 3 | |||
1957 | Мервин Роуз | Пиер Дармон | 6 – 3, 6 – 0, 6 – 1 | |||
1956 | Лю Хоуд | Орландо Сирола | 6 – 2, 5 – 7, 6 – 4, 8 – 6 | |||
1955 | Артър Ларсен | Владислав Сконечки | 3 – 6, 6 – 3, 7 – 5, 6 – 8, 6 – 3 | |||
1954 | Бъдж Пати | Свен Давидсон | 6 – 1, 6 – 1, 7 – 5 | |||
1953 | Бъдж Пати | Фаусто Гардини | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1952 | Ерик Стърджис | Ярослав Дробни | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1951 | Ленарт Бергелин | Свен Давидсон | 4 – 6, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4, 7 – 5 | |||
1950 | Ярослав Дробни | Готфрид фон Крам | 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1949 | Готфрид фон Крам | Ернст Буххолц | 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 | |||
1948 | Готфрид фон Крам | Хелмут Гулч | 6 – 4, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 3 | |||
1947 | Турнирът на се провежда (Втора световна война) | |||||
1946 | ||||||
1945 | ||||||
1944 | ||||||
1943 | ||||||
1942 | ||||||
1941 | ||||||
1940 | ||||||
1939 | Хенер Хенкел | Родерих Менцел | 4 – 6, 6 – 4, 6 – 0, 6 – 1 | |||
1938 | Ото Сигети | Бертран Дестрамо | 8 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 3 | |||
1937 | Хенер Хенкел | Вивиан Макграт | 1 – 6, 6 – 3, 8 – 6, 3 – 6, 6 – 1 | |||
1936 | Турнирът на се провежда | |||||
1935 | Готфрид фон Крам | Ото Сигети | 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 | |||
1934 | Готфрид фон Крам | Клейтън Лий Бъруел | 6 – 2, 6 – 1, 6 – 4 | |||
1933 | Готфрид фон Крам | Родерих Менцел | 7 – 5, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4 | |||
1932 | Готфрид фон Крам | Родерих Менцел | 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1931 | Родерих Менцел | Густав Йенеке | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 1 | |||
1930 | Кристиан Бусу | Йоширо Охта | 1 – 6, 8 – 6, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1929 | Кристиан Бусу | Ото Фройцхайм | 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 8, 6 – 1 | |||
1928 | Даниел Прен | Ханс Молденхауер | 6 – 1, 6 – 4, 6 – 3 | |||
1927 | Ханс Молденхауер | Вили Ханеман | 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1926 | Ханс Молденхауер | Валтер Десарт | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 1 | |||
1925 | Ото Фройцхайм | Бела фон Керлинг | 6 – 4, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1 | |||
1924 | Бела фон Керлинг | Луис Мария Хайден | 8 – 6, 6 – 1, 9 – 7 | |||
1923 | Хайнц Ландман | Луис Мария Хайден | 6 – 2, 6 – 3, 7 – 5 | |||
1922 | Ото Фройцхайм | Фридрих Рае | 2 – 6, 6 – 0, 8 – 6, 6 – 1 | |||
1921 | Ото Фройцхайм | Робърт Клайншрот | 6 – 4, 8 – 6 (отк.) | |||
1920 | Оскар Кройцер | Луис Мария Хайден | 6 – 0, 6 – 0, 6 – 2 | |||
1919 | Турнирът на се провежда (Първа световна война) | |||||
1918 | ||||||
1917 | ||||||
1916 | ||||||
1915 | ||||||
1914 | ||||||
1913 | Хайнрих Шомбурк | Ото фон Мюлер | 6 – 2, 6 – 4, 7 – 5 | |||
1912 | Ото фон Мюлер | Хайнрих Шомбурк | 2 – 6, 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1911 | Ото Фройцхайм | Феликс Пайпс | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 | |||
1910 | Ото Фройцхайм | Курт Бергма | без игра | |||
1909 | Ото Фройцхайм | Фридрих Рае | 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1908 | Джосая Ричи | Джордж К. Логи | 6 – 1, 6 – 1, 6 – 3 | |||
1907 | Ото Фройцхайм | Джосая Ричи | 7 – 5, 6 – 3, 6 – 4 | |||
1906 | Джосая Ричи | Фридрих Рае | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 0 | |||
1905 | Джосая Ричи | Антъни Уилдинг | 8 – 6, 7 – 5, 8 – 6 | |||
1904 | Джосая Ричи | Курт фон Весели | 6 – 4, 6 – 0, 10 – 8 | |||
1903 | Джосая Ричи | Макс Декюжи | без игра | |||
1902 | Макс Декюжи | Джон Флавел | 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5, 7 – 5, 6 – 0 | |||
1901 | Макс Декюжи | Фредерик У. Пейн | 6 – 4, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 2 | |||
1900 | Джордж Хилярд | Хю Дохърти | без игра | |||
1899 | Кларънс Хоубърт | Херълд Меъни | 8 – 6, 8 – 10, 6 – 0, 6 – 8, 8 – 6 | |||
1898 | Херълд Меъни | Джошуа Пим | 6 – 4, 6 – 3, 6 – 4 | |||
1897 | Джордж Хилярд | Джордж Бол-Грийн | 6 – 1, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1896 | Граф Виктор Фос | Георг Ванцелиус | 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1 | |||
1895 | Граф Виктор Фос | Кристиан Винцер | 6 – 2, 6 – 1, 6 – 2 | |||
1894 | Граф Виктор Фос | Кристиан Винцер | 6 – 1, 6 – 4, 11 – 9 | |||
1893 | Кристиан Винцер | Валтер Боне | 6 – 4, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 3 | |||
1892 | Валтер Боне | Р. А. Леерс | 7 – 5, 6 – 3 |
Източници
редактиране- Официален сайт на турнира Архив на оригинала от 2007-06-24 в Wayback Machine.
Външни препратки
редактиране- Германия Оупън Официален сайт
- Германия Оупън в Сайта на ATP
- Официален сайт на Германския Тенис Съюз