Марсело Андрес Риос Майорга (на испански: Marcelo Andrés Ríos Mayorga) е чилийски тенисист, роден на 26 декември 1975 г. в Сантяго. Риос е първият латиноамерикански тенисист, достигнал първо място в световната ранглиста, където изкарва общо шест седмици – в периода 30 март – 26 април и 10 август – 23 август. Той е едно от лошите момчета в тениса, забърквал се е в доста скандали.

Марсело Риос
Marcelo Ríos
Информация
Държава Чили
Роден
26 декември 1975 г.  (на 48 г.)
Живее вСантяго, Чили
Височина / Тегло175 cm / 72 kg
Прякор(и)El Chino (Китаеца)
El zurdo de Vitacura (Левичаря от Витакура)
Кариера
Професионална1994
Оттеглил се2004
Пари от наградни фондове$ 9 713 771
Сингъл
Победи-загуби391–192
Титли от ATP18
Други титли4
Най-висока позиция1 (30 март 1998)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияФинал
1998
Ролан Гарос1/4 Финал
1998, 1999
Уимбълдън4-ти кръг
1997
ОП на САЩ1/4 Финал
1997
Двойки
Победи-загуби36–58
Титли от ATP1
Други титли1
Най-висока позиция141 (7 май 2001)
Отборно
Купа ДейвисЧили 1993, 1995 – 2003
Световна отборна купаЧили 2000, 2003
Информацията е актуална към 13 март 2024
Марсело Риос в Общомедия

Риос започва да тренира тенис на девет години в клуб близо до семейната къща. През годините минава през различни академии. Никой не оспорва таланта му, но ниският му ръст според мнозина представлява пречка в развитието му. Дори известният Ник Болетиери заявява, че Марсело е много талантлив, но се обзалага, че ръстът му ще му попречи да стане топ тенисист. С годините обаче Риос става все по-добър, а самият Болетиери по-късно става негов треньор.

През 1993 г. Риос окончателно се утвърждава като един от най-добрите млади тенисисти. През тази година той печели няколко турнира за юноши, сред които Откритото първенство на САЩ. С тези успехи той се изкачва на първо място в ранглистата за юноши.

През 1994 става професионалист и само две седмици след дебюта си на по-престижен турнир в Барселона, печели първата си титла от Чалънджър турнир (в Дрезден). Година по-късно печели три турнира от АТП Тур – в Болоня, Амстердам и Куала Лумпур. През 1996 г. печели турнира в Санкт Пьолтен и става първият чилиец, влязъл в топ 10 на световната ранглиста. През 1997 печели един турнир от сериите Мастърс – в Монте Карло.

1998 е най-добрата година в кариерата на Риос: седем титли – Мастърсите в Индиън Уелс, Маями и Рим, Купата на Големия шлем и от турнирите в Окланд, Санкт Пьолтен и Сингапур, както и финал на Откритото първенство на Австралия. След победата си над Андре Агаси на финала в Маями, Риос излиза начело в световната ранглиста, където прекарва общо шест седмици, а в края на годината завършва на второ място след Пийт Сампрас. Превземането на първото място изкарва много чилийци да празнуват по улиците, а Риос е поканен в президентския палат Ла Монеда, пред който го очакват 10 000 души. Освен че е първият латиноамериканец номер едно в ранглистата, Риос е и единственият тенисист на тази позиция, който не е печелил турнир от Големия шлем. Това е една от причините да бъде преструктурирана системата за раздаване на точки за ранглистата в мъжкия тенис.

Следващата година Риос е измъчван от контузии, но въпреки това успява да спечели Хамбург Мастърс и да защити титлите си в Санкт Пьолтен и Сингапур. В края на годината подлага на операция и двата си крака. Оттогава играта му вече не е същата, той блести само на моменти. Пропуска немалко турнири, като една от принудителните паузи е от осем месеца през 2003 и 2004 г. Дотогава Риос успява да спечели още турнирите в Умаг, Доха, Хонконг и Чалънджъра в Сантяго. Освен това през август 2003 г. той печели два сребърни медала от Панамериканските игри в Санто Доминго – на сингъл и на двойки. На 16 юли 2004 Марсело обявява края на състезателната си кариера и организира турне из цялата си родина, където играе срещу местни и международни тенис величия.

На 29 март 2006 Риос дебютира в Tour of Champions, тенисверигата за ветерани. Печели титла още на първия си турнир в Доха. Завършва годината на първо място в ранглистата за ветерани, като има шест титли и 25 поредни спечелени мача. Участието му във веригата обаче предизвиква и недоволство, например от страна на Джон Макенроу, защото Риос със своите 30 години е значително по-млад от някои от ветераните.[1] Риос обявява, че ще се завърне в професионалния тенис за турнира във Виня дел Мар, но контузия в гърба му попречва да осъществи тази идея.

На 30 март 2007 в Сантяго Марсело играе демонстративен мач срещу Андре Агаси. Този двубой е в чест на победата на Риос срещу Агаси през 1998, след която чилиецът оглавява ранглистата. Риос побеждава с 6–3, 3–6, 6–4.

Личен живот

редактиране

През декември 2000 г. Риос се жени за костариканката Джулиана Сотела, която през юни 2001 му ражда дъщеря. През 2004 двамата се развеждат. През април 2005 Риос се жени повторно, този път за модела Мария Еужения Лараин, която е бивша годеница на чилийския футболист Иван Саморано. През септември същата година те се разделят след инцидент, за който Мария обвинява Марсело. Самият той обявява, че сватбата му с нея е най-голямата грешка в живота му.

Скандали

редактиране

Скандалите, в които Риос се е забърквал:

  • През 1998, по време на турнира в Щутгарт, е глобен с 10 000 долара за шофиране с превишена скорост.
  • Избран е за знаменосец на откриването на Олимпиадата в Сидни, но се отказва буквално в последната минута, защото Чилийския Олимпийски Комитет не дава на родителите му обещаните им билети за церемонията. Знаменосец в крайна сметка е колегата му Николас Масу.
  • Прегазва с джипа си кондиционния си треньор Мануел Асторга и наранява стъпалото му.
  • Приятелката му Джулиана Сотела се разделя с него след като списание публикува снимки на Риос, танцуващ страстен танц с непозната жена в парижка дискотека. По-късно, по време на пресконференция за Купа Дейвис, той моли приятелката си за прошка и завършва пресконференцията разплакан.
  • Втората му съпруга, Мария Еужения Лараин го обвинява, че я е изхвърлил от колата си по време на посещение в Коста Рика. Лараин се появява на летището в Сантяго в инвалидна коричка и демонстративно показва натъртвания по краката си. Риос твърди, че те са вследствие на падане по време на каране на ски.
  • Същата заявява, че той се е подлагал на лечение за алкохолизъм.
  • През 2001 г. в Рим е арестуван защото е ударил с юмрук шофьор на такси. След това се сбива и с полицаите, които се опитват да го арестуват.
  • През 2003 Риос уринира върху мъж в тоалетната в бар в Ла Серена. По-късно е изхвърлен от хотела си, защото плува гол в басейна.
  • Същата година той и негов приятел са изгонени от бар в Сантяго, защото обиждат посетители и се карат със сервитьорите. Двамата са арестувани и по-късно освободени.
  • По време на Уимбъллдън заявява, че тревата е за крави и футбол, а не е подходяща за игра на тенис.
  • През 2000 г. е дисквалифициран на турнира в Лос Анджелис, защото на мач от първия кръг напсува съдията на стола. Глобен е с 5000 долара.

Кариерна статистика

редактиране

Финали на турнири от Голям шлем (1)

редактиране
година турнир съперник резултат
1998 ОП Австралия   Петер Корда 2–6, 2–6, 2–6
година турнир съперник резултат
1998 Купа на големия шлем   Андре Агаси 6–4, 2–6, 7–6(7–1), 5–7, 6–3
година турнир съперник във финала резултат
1997 Монте Карло   Алекс Кореча 6–4, 6–3, 6–3
1998 Индиън Уелс Оупън   Грег Руседски 6–3, 6–7(15–17), 7–6(7–4), 6–4
1998 Маями Оупън   Андре Агаси 7–5, 6–3, 6–4
1998 Италия Оупън   Алберт Коста отказва се
1999 Германия Оупън   Мариано Сабалета 6–7(5–7), 7–5, 5–7, 7–6(7–5), 6–2
година турнир съперник във финала резултат
1997 Италия Оупън   Алекс Кореча 5–7, 5–7, 3–6
1999 Монте Карло   Густаво Куертен 4–6, 1–2 отказва се

ATP финали (18 титли; 31 финала)

редактиране
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Победа 1–0 1995   Болоня Аутдор Световни серии Клей   Марсело Филипини 6–2, 6–4
Победа 2–0 1995   Нидерландия Оупън Световни серии Клей   Ян Симеринк 6–4, 7–5, 6–4
Победа 3–0 1995   Малайзия Оупън Световни серии Килим (з)   Марк Филипусис 7–6(8–6), 6–2
Загуба 3–1 1995   Чили Оупън Световни серии Клей   Слава Доседел 6–7(3–7), 3–6
Загуба 3–2 1996   Тенис Ченъл Оупън Световни серии Твърда   Уейн Ферейра 6–2, 3–6, 3–6
Загуба 3–3 1996   Барселона Оупън Шампионски Клей   Томас Мустер 3–6, 6–4, 4–6, 1–6
Победа 4–3 1996   Хипо Груп Интернешънъл Световни серии Клей   Феликс Мантиля 6–2, 6–4
Загуба 4–4 1996   Чили Оупън Световни серии Клей   Ернан Гуми 4–6, 5–7
Загуба 4–5 1997   Оупън 13 Световни серии Твърда (з)   Томас Енквист 4–6, 0–1 отказва се
Победа 5–5 1997   Монте Карло Мастърс Супер 9 Клей   Алекс Кореча 6–4, 6–3, 6–3
Загуба 5–6 1997   Италия Оупън Супер 9 Клей   Алекс Кореча 5–7, 5–7, 3–6
Загуба 5–7 1997   Ю Ес Про Чемпиъншипс Световни серии Твърда   Шенг Схалкен 5–7, 3–6
Загуба 5–8 1997   Чили Оупън Световни серии Клей   Хулиан Алонсо 2–6, 1–6
Победа 6–8 1998   Окланд Оупън Световни серии Твърда   Ричард Фромберг 4–6, 6–4, 7–6(7–3)
Загуба 6–9 1998   ОП Австралия Голям шлем Твърда   Петер Корда 2–6, 2–6, 2–6
Победа 7–9 1998   Индиън Уелс Оупън Супер 9 Твърда   Грег Руседски 6–3, 6–7(15–17), 7–6(7–4), 6–4
Победа 8–9 1998   Маями Оупън Супер 9 Твърда   Андре Агаси 7–5, 6–3, 6–4
Победа 9–9 1998   Италия Оупън Супер 9 Клей   Алберт Коста отказва се
Победа 10–9 1998   Хипо Груп Интернешънъл Световни серии Клей   Винсент Спадея 6–2, 6–0
Победа 11–9 1998   Купа на големия шлем Голям шлем Твърда (з)   Андре Агаси 6–4, 2–6, 7–6(7–1), 5–7, 6–3
Победа 12–9 1998   Сингапур Оупън Шампионски Твърда   Марк Удфорд 6–4, 6–2
Загуба 12–10 1999   Монте Карло Мастърс Супер 9 Клей   Густаво Куертен 4–6, 1–2 отказва се
Победа 13–10 1999   Германия Оупън Супер 9 Клей   Мариано Сабалета 6–7(5–7), 7–5, 5–7, 7–6(7–5), 6–2
Победа 14–10 1999   Хипо Груп Интернешънъл Световни серии Клей   Мариано Сабалета 4–4 отказва се
Загуба 14–11 1999   Кингфишър Оупън Световни серии Твърда   Магнус Норман 6–2, 3–6, 5–7
Победа 15–11 1999   Сингапур Оупън Шампионски Твърда   Микаел Тилстрьом 6–2, 7–6(7–5)
Победа 16–11 2000   Хърватия Оупън Международни Клей   Мариано Пуерта 7–6(7–1), 4–6, 6–3
Победа 17–11 2001   Катар Оупън Международни Твърда   Бохдан Улихрах 6–3, 2–6, 6–3
Победа 18–11 2001   Хонконг Оупън Международни Твърда   Райнер Шютлер 7–6(7–3), 6–2
Загуба 18–12 2002   Стокхолм Оупън Международни Твърда (з)   Парадорн Сричапан 7–6(7–2), 0–6, 3–6, 2–6
Загуба 18–13 2003   Чили Оупън Международни Клей   Дейвид Санчес 6–1, 3–6, 3–6

Титли и участия на финал

редактиране

Титли на сингъл Чаланджър (4)

редактиране
Дата Турнир Противник Резултат
1. 18 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 2-ра седмица   Диего дел Рио 6–1, 6–3
2. 25 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 2-ра седмица   Карлос Енгел 6–3, 6–2
3. 15 май 1994 Дрезден, Германия   Оливер Грос 5–7, 6–3, 6–3
22. 4 ноември 2001 Сантяго де Чиле, Чили   Едгардо Маса 6–4, 6–2
Легенда
Голям шлем (0)
Мастърс Къп (1)
Серии Мастърс (5)
АТП Тур (12+1)
Чалънджър (2)
Турнир от сателитна
тенис верига (2+1)

Класиране в ранглистата в края на годината

редактиране
Година 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004
Сингъл 562 107 25 11 10 2 9 37 39 24 105 835
Двойки - 185 - 274 224 288 - 182 281 410 468 1125

Титли на двойки (2)

редактиране
Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 25 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 3-та седмица   Франсиско Руис   Карлос Енгел
  Луис Руете
6–4, 7–6
2. 30 юли 1995 Амстердам, Холандия   Шенг Схалкен   Уейн Артърс
  Нийл Броуд
7–6, 6–2

Загубени финали на двойки (3)

редактиране
Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 11 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 1-ва седмица   Франсиско Руис   Оскар Бустос
  Улисес Серда
4–6, 3–6
2. 1 ноември 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 4-та седмица   Франсиско Руис   Карлос Енгел
  Луис Руете
6–7, 2–6
3. 11 март 2001 Скотсдейл, Аризона, САЩ   Шенг Схалкен   Доналд Джонсън
  Джаред Палмър
6–7(3–7), 2–6

Отборни титли (1)

редактиране
Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 24 май 2003 Световна отборна купа,
Дюселдорф, Германия
  Фернандо Гонсалес
  Николас Масу
  Чехия 2–1

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране