Анди Мъри
Сър Андрю „Анди“ Мъри (на английски: Andy Murray) e шотландски професионален тенисист.
Анди Мъри | |
Andrew Murray | |
Мъри вдига трофея от Роджърс Къп, 2010 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | Великобритания Шотландия |
Роден | 15 май 1987 г. (на 37 г.)
|
Живее в | Лондон, Англия |
Височина / Тегло | 191 cm / 82 kg |
Кариера | |
Професионална | 2005 |
Оттеглил се | 2024 |
Пари от наградни фондове | $ 64 677 584 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 739–262 |
Титли от Големия шлем | 3 |
Титли от ATP | 46 |
Най-висока позиция | 1 (7 ноември 2016) |
Настояща позиция | 113 (1 юли 2024) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Финал (2010, 2011, 2013, 2015, 2016) |
Ролан Гарос | Финал (2016) |
Уимбълдън | Шампион (2013, 2016) |
ОП на САЩ | Шампион (2012) |
Двойки | |
Победи-загуби | 83–86 |
Титли от ATP | 3 |
Най-висока позиция | 51 (17 октомври 2011) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1-ви кръг (2006) |
Ролан Гарос | 2-ри кръг (2006) |
Уимбълдън | 1-ви кръг (2005) |
ОП на САЩ | 2-ри кръг (2008) |
Смесени двойки | |
Победи-загуби | 7 – 4 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Великобритания Шампион 2015 |
Друго | |
Летни олимпийски игри Лондон 2012 - сингъл Лондон 2012 - смесени двойки Рио де Жанейро 2016 - сингъл | |
Информацията е актуална към 8 декември 2023 | |
Анди Мъри в Общомедия |
Биография
редактиранеАнди Мъри е роден на 15 май 1987 година в Глазгоу, Шотландия. Той е син на Джуди Мъри (по баща Ърскин) и Уили Мъри.[2] Неговият дядо по майчина линия Рой Ърскин е бил професионален футболист в края на 1950 г.[4] Мъри започва да играе тенис на тригодишна възраст, когато майка му Джуди го завежда да играе на местните кортове.[5] Той участва в първия си турнир на петгодишна възраст и до осемгодишна възраст се състезава с възрастни в Централната тенис лига.[6] По-големият брат на Мъри, Джейми Мъри, също е професионален тенисист.
Кариера
редактиранеАнди Мъри е олимпийски шампион от турнира по тенис на Лондон 2012 г. Мъри е най-високо ранкираният британски тенисист. Той достига топ 10 в ранглистата на АТП (Асоциация на тенис професионалистите) за първи път на 16 април 2007 г. На 7 ноември 2016 г. Анди Мъри се изкачва на най-високата позиция в Световната ранглиста и остава № 1 в света 41 седмици. Той печели индивидуално Откритото първенство на САЩ през 2012 г., което го прави първия британски играч от 1977 година и мъж от 1936 година, който печели единично титла на сингъл от Големия шлем.
Във финалния мач на Уимбълдън 2013 Анди Мъри побеждава Новак Джокович в три сета, превръщайки се в първия британец, печелил Уимбълдън от 1936 г. насам, когато Фред Пери постига това.
Кариерна статистика
редактиранеСингъл
редактиранеТитли от Голям шлем (3)
редактиранегодина | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2012 | ОП САЩ | Новак Джокович | 7 – 6(12–10), 7 – 5, 2 – 6, 3 – 6, 6 – 2 |
2013 | Уимбълдън | Новак Джокович | 6 – 4, 7 – 5, 6 – 4 |
2016 | Уимбълдън | Милош Раонич | 6 – 4, 7 – 6(7–3), 7 – 6(7–2) |
Финали на турнири от Големия шлем (8)
редактиранегодина | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2008 | ОП САЩ | Роджър Федерер | 2 – 6, 5 – 7, 2 – 6 |
2010 | ОП Австралия | Роджър Федерер | 3 – 6, 4 – 6, 6 – 7(11–13) |
2011 | ОП Австралия | Новак Джокович | 4 – 6, 2 – 6, 3 – 6 |
2012 | Уимбълдън | Роджър Федерер | 6 – 4, 5 – 7, 3 – 6, 4 – 6 |
2013 | ОП Австралия | Новак Джокович | 7 – 6(7–2), 6 – 7(2–7), 3 – 6, 2 – 6 |
2015 | ОП Австралия | Новак Джокович | 6 – 7(5–7), 7 – 6(7–4), 3 – 6, 0 – 6 |
2016 | ОП Австралия | Новак Джокович | 1 – 6, 5 – 7, 6 – 7(3–7) |
2016 | Ролан Гарос | Новак Джокович | 6 – 3, 1 – 6, 2 – 6, 4 – 6 |
Титли от Финалния турнир на Световния Тур на ATP (1)
редактиранегодина | място | финален турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|---|
2016 | Лондон | Тенис Мастърс Къп | Новак Джокович | 6–3, 6–4 |
Олимпийски игри
редактиранеСингъл
редактиранегодина | медал | турнир | Настилка | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|---|
2012 | Златен | Лондон 2012 | трева | Роджър Федерер | 6 – 2, 6 – 1, 6 – 4 |
2016 | Златен | Рио де Жанейро 2016 | твърда | Хуан Мартин дел Потро | 7 – 5, 4 – 6, 6 – 2, 7 – 5 |
Смесени двойки
редактиранегодина | Изход | Турнир | Партньор | Опоненти | Резултат |
---|---|---|---|---|---|
2012 | Сребро | Лондон 2012 | Лаура Робсън | Виктория Азаренка Макс Мирни |
6 – 2, 3 – 6, [8 – 10] |
ATP финали сингъл (46 титли; 71 финала)
редактиранеП–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Загуба | 0–1 | 2005 | Тайланд Оупън | Междинародни | Твърда (з) | Роджър Федерер | 3–6, 5–7 |
Победа | 1–1 | 2006 | Пасифик Коуст Чемпиъншипс | Междинародни | Твърда (з) | Лейтън Хюит | 2–6, 6–1, 7–6(7–3) |
Загуба | 1–2 | 2006 | Вашингтон Оупън | Междинародни | Твърда | Арно Клеман | 6–7(3–7), 2–6 |
Загуба | 1–3 | 2007 | Катар Оупън | Междинародни | Твърда | Иван Любичич | 4–6, 4–6 |
Победа | 2–3 | 2007 | Пасифик Коуст Чемпиъншипс | Междинародни | Твърда (з) | Иво Карлович | 6–7(3–7), 6–4, 7–6(7–2) |
Загуба | 2–4 | 2007 | Мозел Оупън | Междинародни | Твърда (з) | Томи Робредо | 6–0, 2–6, 3–6 |
Победа | 3–4 | 2007 | Санкт Петербург Оупън | Междинародни | Килим (з) | Фернандо Вердаско | 6–2, 6–3 |
Победа | 4–4 | 2008 | Катар Оупън | Междинародни | Твърда | Станислас Вавринка | 6–4, 4–6, 6–2 |
Победа | 5–4 | 2008 | Оупън 13 | Междинародни | Твърда (з) | Марио Анчич | 6–3, 6–4 |
Победа | 6–4 | 2008 | Синсинати Оупън | Мастърс | Твърда | Новак Джокович | 7–6(7–4), 7–6(7–5) |
Загуба | 6–5 | 2008 | ОП САЩ | Голям шлем | Твърда | Роджър Федерер | 2–6, 5–7, 2–6 |
Победа | 7–5 | 2008 | Мадрид Оупън | Мастърс | Твърда (з) | Жил Симон | 6–4, 7–6(8–6) |
Победа | 8–5 | 2008 | Санкт Петербург Оупън | Междинародни | Твърда (з) | Андрей Голубьов | 6–1, 6–1 |
Победа | 9–5 | 2009 | Катар Оупън | 250 серии | Твърда | Анди Родик | 6–4, 6–2 |
Победа | 10–5 | 2009 | Ротердам Оупън | 500 серии | Твърда (з) | Рафаел Надал | 6–3, 4–6, 6–0 |
Загуба | 10–6 | 2009 | Индиън Уелс Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Рафаел Надал | 1–6, 2–6 |
Победа | 11–6 | 2009 | Маями Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Новак Джокович | 6–2, 7–5 |
Победа | 12–6 | 2009 | Куинс Клъб Чемпиъншипс | 250 серии | Трева | Джеймс Блейк | 7–5, 6–4 |
Победа | 13–6 | 2009 | Канада Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Хуан Мартин дел Потро | 6–7(4–7), 7–6(7–3), 6–1 |
Победа | 14–6 | 2009 | Валенсия Оупън | 500 серии | Твърда (з) | Михаил Южни | 6–3, 6–2 |
Загуба | 14–7 | 2010 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Роджър Федерер | 3–6, 4–6, 6–7(11–13) |
Загуба | 14–8 | 2010 | Лос Анджелис Оупън | 250 серии | Твърда | Сам Куери | 7–5, 6–7(2–7), 3–6 |
Победа | 15–8 | 2010 | Канада Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Роджър Федерер | 7–5, 7–5 |
Победа | 16–8 | 2010 | Шанхай Мастърс | Мастърс 1000 | Твърда | Роджър Федерер | 6–3, 6–2 |
Загуба | 16–9 | 2011 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Новак Джокович | 4–6, 2–6, 3–6 |
Победа | 17–9 | 2011 | Куинс Клъб Чемпиъншипс | 250 серии | Трева | Жо-Вилфрид Цонга | 3–6, 7–6(7–2), 6–4 |
Победа | 18–9 | 2011 | Синсинати Оупън | Мастърс | Твърда | Новак Джокович | 6–4, 3–0 отказва се |
Победа | 19–9 | 2011 | Тайланд Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Доналд Йънг | 6–2, 6–0 |
Победа | 20–9 | 2011 | Япония Оупън | 500 серии | Твърда | Рафаел Надал | 3–6, 6–2, 6–0 |
Победа | 21–9 | 2011 | Шанхай Мастърс | Мастърс 1000 | Твърда | Давид Ферер | 7–5, 6–4 |
Победа | 22–9 | 2012 | Бризбън Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Александър Долгополов | 6–1, 6–3 |
Загуба | 22–10 | 2012 | Дубай Тенис Чемпиъншипс | 500 серии | Твърда | Роджър Федерер | 5–7, 4–6 |
Загуба | 22–11 | 2012 | Маями Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Новак Джокович | 1–6, 6–7(4–7) |
Загуба | 22–12 | 2012 | Уимбълдън | Голям шлем | Трева | Роджър Федерер | 6–4, 5–7, 3–6, 4–6 |
Победа | 23–12 | 2012 | Олимпийски игри 2012'Лондон | Олимпиада | Трева | Роджър Федерер | 6–2, 6–1, 6–4 |
Победа | 24–12 | 2012 | ОП САЩ | Голям шлем | Твърда | Новак Джокович | 7–6(12–10), 7–5, 2–6, 3–6, 6–2 |
Загуба | 24–13 | 2012 | Шанхай Мастърс | Мастърс 1000 | Твърда | Новак Джокович | 7–5, 6–7(11–13), 3–6 |
Победа | 25–13 | 2013 | Бризбън Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Григор Димитров | 7–6(7–0), 6–4 |
Загуба | 25–14 | 2013 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Новак Джокович | 7–6(7–2), 6–7(3–7), 3–6, 2–6 |
Победа | 26–14 | 2013 | Маями Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Давид Ферер | 2–6, 6–4, 7–6(7–1) |
Победа | 27–14 | 2013 | Куинс Клъб Чемпиъншипс | 250 серии | Трева | Марин Чилич | 5–7, 7–5, 6–3 |
Победа | 28–14 | 2013 | Уимбълдън | Голям шлем | Трева | Новак Джокович | 6–4, 7–5, 6–4 |
Победа | 29–14 | 2014 | Шънджън Оупън | 250 серии | Твърда | Томи Робредо | 5–7, 7–6(11–9), 6–1 |
Победа | 30–14 | 2014 | Виена Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Давид Ферер | 5–7, 6–2, 7–5 |
Победа | 31–14 | 2014 | Валенсия Оупън | 500 серии | Твърда (з) | Томи Робредо | 3–6, 7–6(9–7), 7–6(10–8) |
Загуба | 31–15 | 2015 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Новак Джокович | 6–7(5–7), 7–6(7–4), 3–6, 0–6 |
Загуба | 31–16 | 2015 | Маями Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Новак Джокович | 6–7(3–7), 6–4, 0–6 |
Победа | 32–16 | 2015 | Баварски шампионат | 250 серии | Клей | Филип Колшрайбер | 7–6(7–4), 5–7, 7–6(7–4) |
Победа | 33–16 | 2015 | Мадрид Оупън | Мастърс 1000 | Клей | Рафаел Надал | 6–3, 6–2 |
Победа | 34–16 | 2015 | Куинс Клъб Чемпиъншипс | 500 серии | Трева | Кевин Андерсън | 6–3, 6–4 |
Победа | 35–16 | 2015 | Канада Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Новак Джокович | 6–4, 4–6, 6–3 |
Загуба | 35–17 | 2015 | Париж Мастърс | Мастърс 1000 | Твърда (з) | Новак Джокович | 2–6, 4–6 |
Загуба | 35–18 | 2016 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Новак Джокович | 1–6, 5–7, 6–7(3–7) |
Загуба | 35–19 | 2016 | Мадрид Оупън | Мастърс 1000 | Клей | Новак Джокович | 2–6, 6–3, 3–6 |
Победа | 36–19 | 2016 | Италия Оупън | Мастърс 1000 | Клей | Новак Джокович | 6–3, 6–3 |
Загуба | 36–20 | 2016 | Ролан Гарос | Голям шлем | Клей | Новак Джокович | 6–3, 1–6, 2–6, 4–6 |
Победа | 37–20 | 2016 | Куинс Клъб Чемпиъншипс | 500 серии | Трева | Милош Раонич | 6–7(5–7), 6–4, 6–3 |
Победа | 38–20 | 2016 | Уимбълдън | Голям шлем | Трева | Милош Раонич | 6–4, 7–6(7–3), 7–6(7–2) |
Победа | 39–20 | 2016 | Олимпийски игри 2016'Рио | Олимпиада | Твърда | Хуан Мартин дел Потро | 7–5, 4–6, 6–2, 7–5 |
Загуба | 39–21 | 2016 | Синсинати Оупън | Мастърс 1000 | Твърда | Марин Чилич | 4–6, 5–7 |
Победа | 40–21 | 2016 | Чайна Оупън | 500 серии | Твърда | Григор Димитров | 6–4, 7–6(7–2) |
Победа | 41–21 | 2016 | Шанхай Мастърс | Мастърс 1000 | Твърда | Роберто Баутиста Агут | 7–6(7–1), 6–1 |
Победа | 42–21 | 2016 | Виена Оупън | 500 серии | Твърда (з) | Жо-Вилфред Цонга | 6–3, 7–6(8–6) |
Победа | 43–21 | 2016 | Париж Мастърс | Мастърс 1000 | Твърда (з) | Джон Иснър | 6–3, 6–7(4–7), 6–4 |
Победа | 44–21 | 2016 | Мастърс Къп (Лондон) | ATP Финали | Твърда (з) | Новак Джокович | 6–3, 6–4 |
Загуба | 44–22 | 2017 | Катар Оупън | 250 серии | Твърда | Новак Джокович | 3–6, 7–5, 4–6 |
Победа | 45–22 | 2017 | Дубай Тенис Чемпиъншипс | 500 серии | Твърда | Фернандо Вердаско | 6–3, 6–2 |
Победа | 46–22 | 2019 | Юръпиън Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Станислас Вавринка | 3–6, 6–4, 6–4 |
Загуба | 46–23 | 2022 | Сидни Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Аслан Карацев | 3–6, 3–6 |
Загуба | 46–24 | 2022 | Щутгарт Оупън | 250 серии | Трева | Матео Беретини | 4–6, 7–5, 3–6 |
Загуба | 46–25 | 2023 | Катар Оупън | 250 серии | Твърда | Даниил Медведев | 4–6, 4–6 |
Източници
редактиране- ↑ Andy Murray Biography // A&E Television Networks, 2 April 2019. Архивиран от оригинала на 25 July 2018. Посетен на 12 July 2015.
- ↑ а б Scottish Roots: Scottish Family Tree History: Andy Murray // Scottishroots.com, 15 May 1987. Архивиран от оригинала на 2013-06-17. Посетен на 2023-12-08.
- ↑ Hodgkinson, Mark. Andy Murray Wimbledon Champion: The Full and Extraordinary Story. Simon and Schuster, 2013. ISBN 978-1-4711-3275-9. Архивиран от оригинала на 1 November 2023. Посетен на 19 September 2017.
- ↑ Peakin, Will. Dunblane tastes regret along with its new favourite son // The Guardian, 26 June 2005. Архивиран от оригинала на 9 August 2020. Посетен на 19 November 2019.
- ↑ Andy Murray's first steps in tennis // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 2 December 2006. Посетен на 5 January 2015.
- ↑ Newman, Paul. The making of Andy Murray // The Independent, 30 January 2012. Архивиран от оригинала на 7 May 2022.