Вижте пояснителната страница за други личности с името Хуан Карлос.

Хуан Карлос Фереро Донат (на испански: Juan Carlos Ferrero Donat) е испански тенисист, роден на 12 февруари 1980 в Онтениенте, област Валенсия. Прекарал е осем седмици като номер едно в световната ранглиста. Има една титла от Ролан Гарос през 2003 г. През 2000 и 2004 г. печели Купа Дейвис с отбора на Испания, а през 2003 играе финал. През 2003 г. е избран за спорист на годината на Испания. Получава наградата на ATP за новак на годината през 1999 г. Въпреки че резултатите му говорят за това че Фереро е сред най-добрите играчи на клей, самият той се определя като еднакво добър на всякакви настилки и предпочита да играе на твърди кортове. Негов треньор е Антонио Мартинес.

Хуан Карлос Фереро
Juan Carlos Ferrero
Информация
Държава Испания
Роден
12 февруари 1980 г. (44 г.)
Живее вВийена, Испания
Височина / Тегло182 cm / 72 kg
Прякор(и)Mosquito (Комара)
Кариера
Професионална1998
Оттеглил се2012
Пари от наградни фондове$ 13 992 895
Сингъл
Победи-загуби479–262
Титли от Големия шлем1
Титли от ATP16
Други титли8
Най-висока позиция1 (08 септември 2003)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/2 финал
2004
Ролан ГаросШампион
2003
Уимбълдън1/4 финал
2007, 2009
ОП на САЩФинал
2003
Двойки
Победи-загуби6–25
Най-висока позиция198 (03 февруар 2003)
Отборно
Купа ДейвисИспания (2000-2005)
Шампион
2000, 2004, 2009
Информацията е актуална към 8 декември 2023
Хуан Карлос Фереро в Общомедия
Хамбург Мастърс 2007
Хамбург Мастърс 2007

Кариера редактиране

Хуан Карлос Фереро започва да тренира тенис когато е седемгодишен. Малко преди да стане професионалист през 1998 г. той стига до финала на Ролан Гарос за юноши, но губи от Фернандо Гонсалес.

1999 – 2000 редактиране

През 1999 г. той печели първата си титла от турнир от висока категория – в Майорка. Това е едва петият такъв турнир, в който той участва.

През 2000 г. Фереро играе финал в Дубай и Барселона, а в дебюта си на Ролан Гарос изненадващо стига до полуфинал, където губи от бъдещия шампион Густаво Кюртен в пет сета, а по пътя си дотам отстранява играчи от ранга на Мариано Пуерта, Марк Филипусис и Алекс Кореча. Същата година помага на отбора на Испания да спечели Купа Дейвис, като във финалната среща срещу Австралия побеждава в мачовете си Лейтън Хюит и Пат Рафтър, а на четвъртфинала срещу Русия надделява над Марат Сафин и Евгени Кафелников. Стига до четвъртия кръг на Откритото първенство на САЩ, където губи от Сафин, а преди това в третия кръг отстранява Роджър Федерер. Дебютира на Откритото първенство на Австралия, където стига до трети кръг. На Олимпийските игри в Сидни играе на четвъртфинал.

2001 – 2003 редактиране

През 2001 г. Фереро затвърждава статута си на един от най-добрите играчи на клей, като печели титлите в Ещорил, Барселона, Мастърса в Рим, отново играе на полуфинал на Ролан Гарос (губи от Кюртен) и стига до финала на Хамбург Мастърс. Освен това печели турнира в Дубай и играе финал в Гщаад. Фереро дебютира на Уимбълдън (турнир) Уимбълдън, където стига до третия кръг. След доброто си представяне през годината и съответно класиране в ранглистата, Хуан Карлос получава правото да участва на Мастърс Къп. В груповата фаза побеждава Кюртен и Горан Иванишевич и губи от Кафелников, а на полуфинала губи от Хюит. Завършва годината на пето място в ранглистата.

На Ролан Гарос през 2002 г., Фереро стига до първия си финал на турнир от Големия шлем. Въпреки че контузва десния си глезен на тренировка по време на турнира и играе на обезболяващи инжекции, за противниците му е трудно да спрат победния му ход и той отстранява последователно играчи като Гилермо Кория, Гастон Гаудио, Андре Агаси и Марат Сафин. На финала срещу Алберт Коста специалистите считат Фереро за фаворит, но той изненадващо губи в не особено оспорван четирисетов мач. През годината Фереро печели Мастърса в Монте Карло и турнира в Хонгконг и губи финала в Кицбюл. През ноември участва на Мастърс Къп и след победи над Агаси и Иржи Новак и загуба от Федерер в групата и победа над Карлос Моя на полуфинала, Фереро губи финалната среща от Лейтън Хюит. Хуан Карлос завършва годината четвърти в ранглистата и така става първият испанец след Серхи Бругера през 1993 и 1994 г., завършил два поредни сезона в топ 5 на света.

2003 е най-успешната година в кариерата на Фереро. Печели Ролан Гарос, побеждавайки последователно Мишел Кратоквил, Николас Масу, Тим Хенман, Феликс Мантиля, Фернандо Гонсалес, Алберт Коста и Мартин Веркерк. Играе финал на Откритото първенство на САЩ, където губи от Анди Родик, а преди това отстранява Тод Мартин, Хюит и Агаси. На Откритото първенство на Австралия стига до четвъртфинал, а на Уимбълдън - до четвърти кръг. Печели Мастърсите в Монте Карло и Мадрид и турнира във Валенсия и играе финали в Сидни и Банкок. Става първият играч след Иван Лендъл през 1980, който успява да спечели поне по 30 срещи на клей и твърда настилка (победи/загуби: 33-5 на клей и 30-12 на твърди кортове). Тези успехи го изкачват на първо място в световната ранглиста на 8 септември 2003. Завършва годината на трето място, изравнявайки рекорда на Алекс Кореча от 1998 г. за най-добро класиране на испанец в края на годината. С Испания играе финал за Купа Дейвис, но отборът му губи от Австралия.

2004 – 2007 редактиране

През 2004 г. Фереро дълго време отсъства от кортовете и затова не успява да постигне особени успехи и за първи път от пет години завършва годината извън топ 30. Годината започва добре – полуфинал на Откритото първенство на Австралия (губи от Федерер) и финал в Ротердам през февруари (губи от Хюит). После обаче се разболява от варицела и пропуска всички турнири през месец март. След неубедително представяне на Мастърса в Монте Карло в края на април Фереро решава да си вземе още един месец за почивка и възстановяване. На 8 май той пада по време на тренировка и контузва ребрата си и дясната си китка. Така отива неподготвен да защитава титлата си от Ролан Гарос и отпада още във втория кръг от Игор Андреев. Участва на Олимпиадата в Атина, но отпада във втори кръг. От Монте Карло Мастърс до края на годината не успява да спечели два поредни мача, с изключение на Уимбълдън, където стига до третия кръг. В края на годината печели с отбора на Испания за втори път Купа Дейвис.

 
Фереро (вляво) срещу Федерер, Хамбург Мастърс 2007, трети кръг

През 2005 възвръща формата си. Играе финал в Барселона и Виена, полуфинал на Монте Карло Мастърс и в Пекин, четвъртфинал в Бостад и Умаг.

През 2006 г. Фереро играе финал на Синсинати Мастърс, полуфинал в Буенос Айрес и четвъртфинал в Барселона, Бостад и Хертогенбош.

През 2007 г. играе финал в бразилския град Салвадор и полуфинал в Акапулко и на Мастърса в Монте Карло.

Класиране в ранглистата в края на годината редактиране

Година 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007
Сингъл 43 12 5 4 3 31 18 23 24
Двойки - - 772 205 843 1199 1438 680 -

Кариерна статистика редактиране

Титли на турнири от Голям шлем (1) редактиране

година турнир съперник резултат
2003 Ролан Гарос   Мартин Веркерк 6–1, 6–3, 6–2

Финали на турнири от Голям шлем (2) редактиране

година турнир съперник резултат
2002 Ролан Гарос   Алберт Коста 1–6, 0–6, 6–4, 3–6
2003 ОП САЩ   Анди Родик 3–6, 6–7(2–7), 3–6

Финали от Финалния турнир на Световния Тур на ATP (1) редактиране

година място финален турнир съперник във финала резултат
2002 Шанхай Тенис Мастърс Къп   Лейтън Хюит 5–7, 5–7, 6–2, 6–2, 4–6

Титли от турнири от сериите Мастърс (4) редактиране

година турнир съперник във финала резултат
2001 Италия Оупън   Густаво Куертен 3–6, 6–1, 2–6, 6–4, 6–2
2002 Монте Карло (1)   Карлос Моя 7–5, 6–3, 6–4
2003 Монте Карло (2)   Гилермо Кория 6–2, 6–2
2003 Мадрид Оупън   Николас Масу 6–3, 6–4, 6–3

Финали на турнири от сериите Мастърс (2) редактиране

година турнир съперник във финала резултат
2001 Германия Оупън   Алберт Портас 6–4, 2–6, 6–0, 6–7(5–7), 5–7
2006 Синсинати Оупън   Анди Родик 3–6, 4–6

ATP финали (16 титли; 34 финала) редактиране

П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Победа 1–0 1999   Валенсия Оупън Световни серии Клей   Алекс Кореча 2–6, 7–5, 6–3
Загуба 1–1 2000   Дубай Чемпиъншипс Международни Твърда   Николас Кифер 5–7, 6–4, 3–6
Загуба 1–2 2000   Барселона Оупън Межд. Голд Клей   Марат Сафин 3–6, 3–6, 4–6
Победа 2–2 2001   Дубай Чемпиъншипс Межд. Голд Твърда   Марат Сафин 6–2, 3–1 отказва се
Победа 3–2 2001   Португалия Оупън Международни Клей   Феликс Мантиля 7–6(7–3), 4–6, 6–3
Победа 4–2 2001   Барселона Оупън Межд. Голд Клей   Карлос Моя 4–6, 7–5, 6–3, 3–6, 7–5
Победа 5–2 2001   Италия Оупън Мастърс Клей   Густаво Куертен 3–6, 6–1, 2–6, 6–4, 6–2
Загуба 5–3 2001   Германия Оупън Мастърс Клей   Алберт Портас 6–4, 2–6, 6–0, 6–7(5–7), 5–7
Загуба 5–4 2001   Суис Оупън Международни Клей   Иржи Новак 1–6, 7–6(7–5), 5–7
Победа 6–4 2002   Монте Карло Мастърс Мастърс Клей   Карлос Моя 7–5, 6–3, 6–4
Загуба 6–5 2002   Ролан Гарос Голям шлем Клей   Алберт Коста 1–6, 0–6, 6–4, 3–6
Загуба 6–6 2002   Австрия Оупън Кицбюел Межд. Голд Клей   Алекс Кореча 4–6, 1–6, 3–6
Победа 7–6 2002   Хонконг Оупън Международни Твърда   Карлос Моя 6–3, 1–6, 7–6(7–4)
Загуба 7–7 2002   Тенис Мастърс Къп (Шанхай) ATP Финали Твърда (з)   Лейтън Хюит 5–7, 5–7, 6–2, 6–2, 4–6
Загуба 7–8 2003   Сидни Интернешънъл Международни Твърда   Хиунг-Тайк Ли 6–4, 6–7(6–8), 6–7(4–7)
Победа 8–8 2003   Монте Карло Мастърс Мастърс Клей   Гилермо Кория 6–2, 6–2
Победа 9–8 2003   Валенсия Оупън Международни Клей   Кристоф Рохус 6–2, 6–4
Победа 10–8 2003   Ролан Гарос Голям шлем Клей   Мартин Веркерк 6–1, 6–3, 6–2
Загуба 10–9 2003   ОП САЩ Голям шлем Твърда   Анди Родик 3–6, 6–7(2–7), 3–6
Загуба 10–10 2003   Тайланд Оупън Международни Твърда (з)   Тейлър Дент 3–6, 6–7(5–7)
Победа 11–10 2003   Мадрид Оупън Мастърс Твърда (з)   Николас Масу 6–3, 6–4, 6–3
Загуба 11–11 2004   Ротердам Оупън Межд. Голд Твърда (з)   Лейтън Хюит 7–6(7–1), 5–7, 4–6
Загуба 11–12 2005   Барселона Оупън Межд. Голд Клей   Рафаел Надал 1–6, 6–7(4–7), 3–6
Загуба 11–13 2005   Виена Оупън Межд. Голд Твърда (з)   Иван Любичич 2–6, 4–6, 6–7(5–7)
Загуба 11–14 2006   Синсинати Оупън Мастърс Твърда   Анди Родик 4–6, 3–6
Загуба 11–15 2007   Брасил Оупън Международни Клей   Гилермо Каняс 6–7(4–7), 2–6
Загуба 11–16 2008   Окланд Оупън Международни Твърда   Филип Колшрайбер 6–7(4–7), 5–7
Победа 12–16 2009   Гран При Хасан Втори 250 серии Клей   Флоран Сера 6–4, 7–5
Загуба 12–17 2009   Хърватия Оупън 250 серии Клей   Николай Давиденко 3–6, 0–6
Победа 13–17 2010   Брасил Оупън 250 серии Клей   Лукаш Кубот 6–1, 6–0
Победа 14–17 2010   Аржентина Оупън 250 серии Клей   Давид Ферер 5–7, 6–4, 6–3
Загуба 14–18 2010   Мексико Оупън 500 серии Клей   Давид Ферер 3–6, 6–3, 1–6
Победа 15–18 2010   Хърватия Оупън 250 серии Клей   Потито Стараче 6–4, 6–4
Победа 16–18 2011   Щутгарт Оупън 250 серии Клей   Пабло Андухар 6–4, 6–0

Титли и участия на финал общо редактиране

Титли на сингъл (19) редактиране

Дата Турнир Противник Резултат
1. 26.07.1998 Гандия, Испания F3   Горка Фрайле 6–2, 6–0
2. 06.09.1998 Сантандер, Испания F8   Емилио Виуда-Ернандес 6–1, 6–1
3. 07.02.1999 Картахена, Испания 2, 1-ва седмица   Франсиско Фогес-Доменек 6–1, 6–3
4. 14.02.1999 Картахена, Испания 2, 2-ра седмица   Герман Пуентес-Алканис 6–4, 6–1
5. 21.02.1999 Картахена, Испания 2, 3-та седмица   Герман Пуентес-Алканис 7–6, 6–2
6. 08.02.1999 Картахена, Испания 2, 4-та седмица   Серхи Дуран-Бернад 6–1, 6–4
7. 11.04.1999 Неапол, Италия   Хуан-Алберт Вилока-Пиг 3–6, 7–6, 6–1
8. 13.06.1999 Маия, Португалия   Мариано Хууд 6–3, 5–7, 6–3
9. 19.09.1999 Майорка, Испания   Алекс Кореча 2–6, 7–5, 6–3
10. 02.03.2001 Дубай, ОАЕ   Марат Сафин 6–2, 3–1 отказва се
11. 15.04.2001 Ещорил, Португалия   Феликс Мантия 7–6(7–3), 4–6, 6–3
12. 29.04.2001 Барселона, Испания   Карлос Моя 4–6, 7–5, 6–3, 3–6, 7–5
13. 13.05.2001 Рим, Италия   Густаво Кюртен 3–6, 6–1, 2–6, 6–4, 6–2
14. 21.04.2002 Монте Карло, Монако   Карлос Моя 7–5, 6–3, 6–4
15. 29.09.2002 Хонгконг, Китай   Карлос Моя 6–3, 1–6, 7–6(7–4)
16. 20.04.2003 Монте Карло, Монако   Гилермо Кория 6–2, 6–2
17. 04.05.2003 Валенсия, Испания   Кристоф Рошю 6–2, 6–4
18. 08.07.2003 Ролан Гарос, Париж, Франция   Мартин Веркерк 6–1, 6–3, 6–2
19. 19.10.2003 Мадрид, Испания   Николас Масу 6–3, 6–4, 6–3
Легенда
Голям шлем (1)
Мастърс Къп (0)
Серии Мастърс (4)
АТП Тур (6)
Чалънджър (2)
Фючърс (2)
Турнир от сателитна
тенис верига (4)

Загубени финали на сингъл (18) редактиране

Дата Турнир Противник Резултат
1. 19.04.1998 Рим, Италия F3   Мигел Пастура 4-6, 5-7
2. 10.05.1998 Кашкайш, Португалия 2, 1-ва седмица   Жоао Куня-Силва 6-7, 3-6
3. 06.07.1999 Простейов, Чехия   Ричард Фромберг 6-7, 7-5, 4-6
4. 18.07.1999 Грац, Австрия   Томас Зиб 6-7, 1-6
5. 13.02.2000 Дубай, ОАЕ   Николас Кифер 5-7, 6-4, 3-6
6. 30.04.2000 Барселона, Испания   Марат Сафин 3-6, 3-6, 4-6
7. 20.05.2001 Хамбург, Германия   Алберт Портас 6-4, 2-6, 6-0, 6-7(5–7), 5-7
8. 15.07.2001 Гщаад, Швейцария   Иржи Новак 1-6, 7-6(7–5), 5-7
9. 09.06.2000 Ролан Гарос, Париж, Франция   Алберт Коста 1-6, 0-6, 6-4, 3-6
10. 18.07.2002 Кицбюл, Австрия   Алекс Кореча 4-6, 1-6, 3-6
11. 11 януари 2003 Сидни, Австралия   Хюнг-Тайк Лий 6-4, 6-7(6–8), 6-7(4–7)
12. 07.09.2003 Открито първенство на САЩ, Ню Йорк, САЩ   Анди Родик 3-6, 6-7(2–7), 3-6
13. 28.09.2003 Банкок, Тайланд   Тейлър Дент 3-6, 6-7(5–7)
14. 22.02.2004 Ротердам, Холандия   Лейтън Хюит 7-6(7–1), 5-7, 4-6
15. 24.05.2005 Барселона, Испания   Рафаел Надал 1-6, 6-7(4–7), 3-6
16. 16.10.2005 Виена, Австрия   Иван Любичич 2-6, 4-6, 6-7(5–7)
17. 20.08.2006 Синсинати, Охайо, САЩ   Анди Родик 3-6, 4-6
18. 18.02.2007 Коста до Сауипе, Бразилия   Гилермо Каняс 6-7(4–7), 2-6

Загубени финали на двойки (2) редактиране

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 19.07.1998 Елче, Испания F2   Фелисиано Лопес   Серхи Дуран-Бернад
  Хавиер Перес-Васкес
6 - 7, 3 - 6
2. 06.09.1998 Сантандер, Испания F8   Фелисиано Лопес   Даниел Палсон
  Роберт Самуелсон
3 - 6, 6 - 3, 2 - 6

Отборни титли (2) редактиране

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 08-10.12.2000 Купа Дейвис, Барселона, Испания Алекс Кореча, Алберт Коста
Хуан-Мануел Балселс
  Австралия 3 - 1
2. 03-05.12.2004 Купа Дейвис, Севиля, Испания Карлос Моя, Рафаел Надал
Томи Робредо
  САЩ 3 - 2

Загубени отборни финали (1) редактиране

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 08-10.12.2000 Купа Дейвис, Мелбърн, Австралия Алекс Кореча, Карлос Моя
Фелисиано Лопес
  Австралия 1 - 3

Външни препратки редактиране