Очна орбита

Очната орбита, още очна кухина или очница (на латински: orbita oculi) е част от придатъчния апарат на окото. Тя е с костна структура, наподобява пирамида^[1] или круша^[2], и в нея се разполага органът око и други околоочни структури и тъкани. Има защитно-предпазна роля, както и роля на механична основа за реализиране на очната подвижност.

При новородените орбитата има по-малък размер, който с растежа се увеличава преди всичко за сметка на вертикалния ѝ размер. Самият растеж на окото стимулира растежа на орбитата и оформянето ѝ като зряла структура. Обемът н орбитата при зрял индивид достига 30 кубически сантиметра, като размерите и варират според расовата принадлежност.

Очната орбита представлява вдлъбнатина на лицевия череп. Има формата на четиристенна пирамида, чиито връх е насочен назад към носа. Осите на двете орбити се пресичат в мозъка на място, наречено турско седло. Дълбочината на орбитата е 4 – 5 см., изградена е от 7 здраво свързани кости. В задната част на орбитата минават зрителният нерв и очната артерия. Вътрешната повърхнина на орбитата е покрита с мека, пухкава тлъстина, върху която окото ляга удобно.

Факти

Топографска анатомия на орбитата

Орбитата се намира в горния отдел на лицевия череп и е в непосредствена близост и съобщение със съседни структури и топографски области.

Костни стени и ориентири

Четирите стени на орбитната пирамида се оформят от следните костни елементи:

Тези кости оформят с телата и крилата си основните топографски ориентири в орбитата.

Орбитен ръб – ръбът на основата на пирамидата. Важен пункт на горния орбитен ръб е супраорбиталния отвор (или цепка), а на медиалния – предния и задния слъзен ръб, между които се оформя ямката на слъзната торбичка.
Таван на орбитата – в него се оформят две ямки – за слъзната жлеза и за трохлеята. В тавана се отваря и fissura orbitalis superior.
Вътрешна стена – също участва в оформянето на ямката за слъзната торбичка, но и съдържа канала за нейното съдържимо към носната кухина – canalis nasolacrimalis, отварящ се с meatus inferior под долна носна конха^[3]. Вътрешната стена е много тънка^[4] и лесно се чупи при травма върху окото.
Под на орбитата – той е и таван на синуса на горната челюст. Съдържа долен орбитен канал, по който върви съдово-нервен сноп; подът е залавно място и за долния кос мускул, движещ окото навътре и нагоре. Травма на окото, предизвикваща фрактура на пода на орбитата може да увреди тези важни структури. Това води до оплаквания от двойно виждане, енофталм, ограничена подвижност на очната ябълка.
Външна стена – за нея^[5] се залавят лигаменти (анатомични свръзки) на очната ябълка, страничния прав очен мускул, мускула-повдигач на клепача и на самите клепачи.

Орбитни комуникации

Отвори и канали

Foramen opticum – намира се на върха на орбитата и е вход на зрителния нерв в черепа и изход за arteria ophthalmica и симпатикови нервни влакна по пътя им към органа око.
Foramen supraorbitale – отвор или цепка, през него преминава nervus supraorbitalis, клона на тригеминалния нерв (n.V), отговорен за сетивността на челото.
Foramina ethmoidalia anterius et posterius – осигуряват съдова комуникация между орбитата и носната кухина.
Foramen zygomaticum – през него преминава nervus zygomaticus, който осигурява сетивността на част от лицето и слепоочието.
Ductus nasolacrimalis – по него се оттича вътершно сълзната продукция на окото.
Canalis infraorbitalis – това е посочения вече долен орбитен канал.

Орбитни фисури (цепки)

Fissura orbitalis superior – 22 mm дълга, тя се разделя на две от пръстена на Zinn. Участъкът ѝ извън пръстена осигурява съобщение с орбитата за клонове на тригеминалния нерв и на n. trochlearis, а този в пръстена – на n. oculomotorius, n. nasociliaris (клон на n.V), n. abducens, симпатикови влакна към цилиарния ганглий и горната очна вена. Увреда на този изключително важен съдово-нервен сноп може да доведе до кривогледство и смущения в зеницата.
Fissura orbitalis superior – съдържа важни венозни комуникации с по-дълбоки съдови сплитове.

Околоорбитни синуси

Sinus frontalis, Sinus sphenoidalis, Sinus s. cellulae etmoidalis, Sinus maxillaris а периорбиталните кухини на съседните кости. Те често се засягат от възпаление – синузит.^[6].

Орбитно съдържимо

Основна статия: Външни очни мускули

В състава на орбитата се включват както самата очна ябълка със слъзната жлеза, така също мускули и съединителна тъкан. Съществено е значението на съдържащите се в орбитата кръвоносни съдове, нерви и ганглии, които осигуряват кръвоснабдяването и инервацията на окото и на самата орбита.

Кръвоснабдяване на орбитата

Орбитното съдържимо се снабдява с артериална оксигенирана кръв от басейна на вътрешнатата каротидна артерия. Това се осъществява от нейния клон Arteria ophthalmica и непосредствено от дериватите ѝ a. lacrimalis, a. supraorbitalis, аа. ethmoidales anterior et posterior, Rami musculares. Венозният отток се осъществява по долна и горна орбитна вена към дълбоки венозни плексуси.

Инервация на орбитата

В орбитата проправят хода си редица сетивни, двигателни, и вегетативни нерви, често събрани в смесени стволове. Такива са черепномозъчните нерви n. III, n. IV, n. V, n. VI; важна роля в орбитата играе и цилиарният ганглий.

Бележки, клинична анатомия

↑ Маждракова 1994, стр. 42
↑ Helveston 2007, стр. 6
↑ Важно клиникоанатомично съотношение при Сондиране на слъзния канал.
↑ Нарича се Lamina papiracea, Хартиена пластинка.
↑ За туберкула на Whitnall.
↑ Kanski 2006, стр. 92

Използвана литература

Учебник по очни болести – под редакцията на И. Маждракова, Пловдив, 1994 г.
AAO BCSC 2007
Kanski, Jack – Clinical ophthalmology 5th ed., (p. 743 English)

[1] Маждракова 1994, стр. 42

[2] Helveston 2007, стр. 6

[3] Важно клиникоанатомично съотношение при Сондиране на слъзния канал.

[4] Нарича се Lamina papiracea, Хартиена пластинка.

[5] За туберкула на Whitnall.

[6] Kanski 2006, стр. 92

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]