За други значения вижте Круша (пояснение).

Крушите (Pyrus) са род[1] дървета от семейство Розови (Rosaceae), подсемейство Ябълкови (Maloideae). Произлизат от Китай. Различни сортове круши се отглеждат от античността. Плодовете на крушата са сочни, месести, ароматни, от групата на ценокарпните (синкарпни) плодове. Камерите в плода са 5, с 5 семена. Завръзът е долен. Фактически, ядливата част на плода е образувана от сраснали цветни части.

Круша
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Ябълкови (Maleae)
род:Круша (Pyrus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Круша в Общомедия
[ редактиране ]
Сурова круша
Pears, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия239 kJ (60 kcal)
Въглехидрати15.23 g
      Захари9.75 g
      Сукроза0.71 g
      Глюкоза2.6 g
      Фруктоза6.42 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0 g
   Влакна3.1 g
Мазнини0.14 g
   Наситени0.022 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.084 g
   Полиненаситени0.094 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.36 g
Вода83.96 g
Пепел0.32 g
Калций, Ca9 mg
Желязо, Fe0.18 mg
Магнезий, Mg7 mg
Фосфор, P12 mg
Калий, K116 mg
Натрий, Na1 mg
Цинк, Zn0.1 mg
Мед, Cu0.082 mg
Манган, Mn0.048 mg
Селен, Se0.1 μg
  Други
Круша в Общомедия

Видове редактиране

 
Различни сортове круши

Сортове разпространени в България редактиране

Летни сортове редактиране

  • Клементинка – местен сорт;
  • Жифардова масловка – стар френски сорт;
  • Хубава юнска – неустановен произход;
  • Старкримсон – американски сорт;
  • Клапов любимец;
  • Вилямова масловка;
  • Хардиева масловка.

Есенни сортове редактиране

  • Пакъмс триумф – австралийски сорт;
  • Конференция – английски сорт;
  • Боскова масловка – френски сорт.
  • Елдорадо – американски сорт;
  • Абат Фетел – стар френски сорт
  • Деканка на комисията – френски сорт.

Зимни сортове редактиране

  • Харденпонтова масловка
  • Попска круша
  • Пас Красан

История редактиране

Производство на круши – 2014 г.
Държава Производство
(милиона тона)
  Китай 18,0
  Аржентина 0,77
  САЩ 0,75
  Италия 0,70
  Турция 0,46
Световно 25,8
Източник: ООН, FAOSTAT[2]

Отглеждането на круши в хладен, умерен климат се простира от най-далечна древност и има доказателства за използването им като храна от праисторически времена. Много следи от тях са били открити в Швейцария – Боденското езеро. Думата „круша“ или неин еквивалент възниква във всички келтски езици, докато в други славянски диалекти и различни наименования не е така, но все пак отнасящи се до едно и също нещо. Намерени са разнообразие и множество номенклатура, които довели Алфонс дьо Кандол да заключи, че е имало много древно отглеждане на дървото на бреговете на Каспийско море към тези на Атлантическия океан.

Крушите са били култивирани и от римляните, те не ги яли сурови – правили са си компоти от круши и мед.

Древното кралство Дардания е кръстено на круша, което означава „Земята на крушите“.

Ботаника редактиране

Крушите са местни за крайбрежните и леко умерените региони на Стария свят от Западна Европа и Северна Африка на изток точно до Азия. Те са средни дървета, достигащи 10 – 17 м. височина, често с висок тесен венец, няколко вида са обрасли с храсти.

Производство редактиране

Към 2014 г. световното производство на круши е 25,8 милиона тона, оглавявано от Китай с дял от 70% от общото количество. Други големи производители са Аржентина, САЩ и Италия, чиято обща продукция възлиза на 9% от световната.

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 239.
  2. Production of pears, 2014, Crops/Regions/World Regions/Production Quantity by pick lists // UN Food & Agriculture Organization, Statistics Division, 2017. Архивиран от оригинала на 2016-11-22. Посетен на 23 юни 2017.
  • Михайлов, Цоло, Крушови насаждения, ИК „Еньовче“, София, 2017 г. 120 стр. – стр. 33 – 40
  • Боев Николай, Петров Славчо, Кръстев Павел, „Албум за растения и животни“, 1980, Земиздат, София, 68 стр.