Уикипедия

Круша

род растения
Disambig.svg За други значения вижте Круша (пояснение).

Крушите (Pyrus) са род[2] дървета от семейство Розови (Rosaceae), подсемейство Ябълкови (Maloideae). Произлизат от Китай. Различни сортове круши се отглеждат от античността. Плодовете на крушата са сочни, месести, ароматни, от групата на ценокарпните (синкарпни) плодове. Камерите в плода са 5, с 5 семена. Завръзът е долен. Фактически, ядливата част на плода е образувана от сраснали цветни части.

Круша
Pears.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Ябълкови (Maleae)
род:Круша (Pyrus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Круша в Общомедия
[ редактиране ]
Сурова круша
Pears, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия239 kJ (60 kcal)
Въглехидрати15.23 g
      Захари9.75 g
      Сукроза0.71 g
      Глюкоза2.6 g
      Фруктоза6.42 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0 g
   Влакна3.1 g
Мазнини0.14 g
   Наситени0.022 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.084 g
   Полиненаситени0.094 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.36 g
Вода83.96 g
Пепел0.32 g
Круша в Общомедия
Витамин A0 μg (0%)
   α-каротин1 μg
   β-каротин14 μg (2%)
Тиамин (B1)0.012 mg (1%)
Рибофлавин (B2)0.026 mg (2%)
Ниацин (B3)0.161 mg (1%)
Пантотенова к-на (B5)0.049 mg (1%)
Пиридоксин (B6)0.029 mg (2%)
Фолиева к-на (B9)7 μg (2%)
Кобаламин (B12)0 μg (0%)
Витамин C4.3 mg (5%)
Витамин D0 μg (0%)
Витамин Е0.12 mg (1%)
Витамин K4.4 μg (4%)
Ликопен0 μg
Круша в Общомедия
Калций, Ca9 mg (1%)
Желязо, Fe0.18 mg (2%)
Магнезий, Mg7 mg (2%)
Фосфор, P12 mg (2%)
Калий, K116 mg (2%)
Натрий, Na1 mg (0%)
Цинк, Zn0.1 mg (1%)
Мед, Cu0.082 mg (9%)
Манган, Mn0.048 mg (2%)
Селен, Se0.1 μg (0%)
Круша в Общомедия
Триптофан0.002 g
Треонин0.011 g
Изолевцин0.011 g
Левцин0.019 g
Лизин0.017 g
Метионин0.002 g
Цистин0.002 g
Фенилаланин0.011 g
Тирозин0.002 g
Валин0.017 g
Аргинин0.01 g
Хистидин0.002 g
Аланин0.014 g
Аспарагинова к-на0.105 g
Глутаминова к-на0.03 g
Глицин0.013 g
Пролин0.021 g
Серин0.015 g
Холин0.0051 g
Круша в Общомедия
  Други
Алкохол0 g
Кофеин0 mg
Теобромин0 mg
Круша в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза в САЩ.[1]

ВидовеРедактиране

 
Различни сортове круши

Сортове разпространени в БългарияРедактиране

Летни сортовеРедактиране

  • Клементинка – местен сорт;
  • Жифардова масловка – стар френски сорт;
  • Хубава юнска – неустановен произход;
  • Старкримсон – американски сорт;
  • Клапов любимец;
  • Вилямова масловка;
  • Хардиева масловка.

Есенни сортовеРедактиране

  • Пакъмс триумф – австралийски сорт;
  • Конференция – английски сорт;
  • Боскова масловка – френски сорт.
  • Елдорадо – американски сорт;
  • Абат Фетел – стар френски сорт
  • Деканка на комисията – френски сорт.

Зимни сортовеРедактиране

  • Харденпонтова масловка
  • Попска круша
  • Пас Красан

ИсторияРедактиране

Производство на круши – 2014 г.
Държава Производство
(милиона тона)
  Китай 18,0
  Аржентина 0,77
  САЩ 0,75
  Италия 0,70
  Турция 0,46
Световно 25,8
Източник: ООН, FAOSTAT[3]

Отглеждането на круши в хладен, умерен климат се простира от най-далечна древност и има доказателства за използването им като храна от праисторически времена. Много следи от тях са били открити в Швейцария – Боденското езеро. Думата „круша“ или неин еквивалент възниква във всички келтски езици, докато в други славянски диалекти и различни наименования не е така, но все пак отнасящи се до едно и също нещо. Намерени са разнообразие и множество номенклатура, които довели Алфонс дьо Кандол да заключи, че е имало много древно отглеждане на дървото на бреговете на Каспийско море към тези на Атлантическия океан.

Крушите са били култивирани и от римляните, те не ги яли сурови – правили са си компоти от круши и мед.

Древното кралство Дардания е кръстено на круша, което означава „Земята на крушите“.

БотаникаРедактиране

Крушите са местни за крайбрежните и леко умерените региони на Стария свят от Западна Европа и Северна Африка на изток точно до Азия. Те са средни дървета, достигащи 10 – 17 м. височина, често с висок тесен венец, няколко вида са обрасли с храсти.

ПроизводствоРедактиране

Към 2014 г. световното производство на круши е 25,8 милиона тона, оглавявано от Китай с дял от 70% от общото количество. Други големи производители са Аржентина, САЩ и Италия, чиято обща продукция възлиза на 9% от световната.

ГалерияРедактиране

  • „Френска“ круша от Япония

  • Барлет Круша (Европейски тип), готови за бране

  • Цветове на круша.

  • Цветове на круша

  • Клапс Фейвърит (Европейски вид круши), готови за бране

  • „Конференция“

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  2. ↑ Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 239.
  3. ↑ Production of pears, 2014, Crops/Regions/World Regions/Production Quantity by pick lists. // UN Food & Agriculture Organization, Statistics Division, 2017. Посетен на 23 юни 2017.
  • Михайлов, Цоло, Крушови насаждения, ИК „Еньовче“, София, 2017 г. 120 стр. – стр. 33 – 40
  • Боев Николай, Петров Славчо, Кръстев Павел, „Албум за растения и животни“, 1980, Земиздат, София, 68 стр.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Круша&oldid=11121518“.