ФК „Миньор“ (Перник)
„Миньор“ е професионален футболен клуб от град Перник, България, създаден през 1919 г., който участва във Втора лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Миньор“ с капацитет 20 000 места (6000 седящи). Основните цветове на отбора са жълто и черно. Прякорът на тима е „чуковете“.
„Миньор“ | |||
Прозвище | „чуковете“ „Миньоро“ | ||
---|---|---|---|
Основан | 31 май 1945 г.[1] | ||
Държава | България | ||
Стадион | „Миньор“ | ||
Капацитет | 8000 | ||
Президент | Ангел Христов | ||
Старши треньор | Христо Господинов | ||
Първенство | Трета лига | ||
2023/2024 | Трета лига / 1-во | ||
Спонсор | Ефбет / Община Перник | ||
Екипировка | Jumper | ||
Уебсайт | www.minyor.com | ||
Екипи и цветове | |||
|
В досегашната си история клубът има общо 38 сезона в А група. Най-доброто класиране на Миньор е четвърто място, което постига два пъти – през 1955 и 1960/61. Финалист за националната купа през 1958. В по-ново време отборът от Перник завършва на шесто място през 1996/97.
История
редактиранеСъздаване
редактиранеНа 31 май 1945 г. е възстановен СК „Бенковски“, като клубът получава името Рудничар. Първоначалната идея на партийното и спортното ръководство е в обединението да се включи и ЖСК – Перник, но оттам отказват. В крайна сметка обаче на 19 август 1946 г. „Рудничар“ и ЖСК се обединяват, като клубът получава името Републиканец.
В края на 1949 г. настъпват нови промени. Както навсякъде в България, така и в Перник са учредени пет доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Основната сред тях е Торпедо, в която влизат почти всички добри пернишки футболисти по това време, играли преди това в „Републиканец“.
Силен отбор през 50-те години
редактиранеПрез 1950 г. „Торпедо“ печели за първи път правото да участва в А група и през следващите 12 години е неизменна част от елитната дивизия. В дебютния сезон 1951 завършва на 9-о място в класирането от 12 отбора, като през следващата година клубът е преименуван на „Миньор“. Изграден е състав, който има статута на един от най-добрите извън столични отбори в България. През 1955 перничани завършват на 4-то място в крайното класиране, като през същата година юношите на клуба стават републикански шампиони. През следващите два сезона Миньор продължава със стабилното си представяне в шампионата, финиширайки два пъти на 5-а позиция.
През сезон 1956 централният нападател на „Миньор“ Павел Владимиров става голмайстор на А група с 16 попадения. Освен него, сред другите изявени играчи в отбора през 50-те години са вратарите Александър Илиев и Панталей Виденов, защитниците Тодор Евстатиев, Петър Лозанов и Румен Начев, халфовете Богомил Пушев, Роман Драгомиров и Живко Карадалиев, крилата Иван Данчев и Олег Павлов.[2]
През сезон 1958, под ръководството на треньора Евгени Петров, „Миньор“ достига до финал за националната купа, елиминирайки последователно „Лудогорец“ (Разград), „Родни криле“ (София), „Черно море“ (Варна) и „Левски“ (София).[3] На 7 ноември 1958 г. обаче перничани губят във финала с 0:1 от „Спартак“ (Пловдив). В двубоя за „Миньор“ играят: Панталей Виденов, Тодор Евстатиев, Михаил Василев, Румен Начев, Богомил Пушев, Роман Драгомиров, Васил Романов, Дойчо Бачев, Павел Владимиров, Кирил Александров и Олег Павлов.[4]
През 1960/61 „Миньор“ се класира на 4-то място в А група за втори път в своята история. През следващия сезон обаче отборът изненадващо финишира на предпоследното място и изпада от елитното първенство. Това поставя край на своеобразния „златен период“ в историята на клуба.
Между А група и Б група
редактиранеСледващите близо 30 години са период от историята на „Миньор“, в които се редуват престои в А група и Б група. Клубът се завръща в елитното първенство през 1966 г. и се задържа там в продължение на 4 сезона. Най-доброто класиране по това време е 7-о място през 1967/68. В началото на 1969 г., по решение на ЦК на БКП, другият пернишки клуб „Металург“, който тогава участва в Б група, се влива в „Миньор“, като дружеството е преименувано на Кракра. През 1970 г. клубът завършва на 15-о място и изпада от елита, след което получава ново име – ФК „Перник“.
"Отборът на „Миньор“ е един от не многото така симпатични отбори в страната. У него има нещо английско. Това е отбор, който винаги се бори! Когато е в А РФГ да не изпадне, а когато е в Б РФГ да се върне в първия ешелон."
През 1971 г. за старши треньор е назначен легендата Павел Владимиров. Под негово ръководство през 1971/72 отборът завършва на 1-во място в Южната Б група. Следват 5 поредни години в А група, в които неизменно се води битка за оцеляване. През 1973 г. клубът отново си връща името „Миньор“, след като „Металург“ възстановява самостоятелното си съществуване. В крайна сметка перничани изпадат през 1976/77. Сред футболистите, оставили най-ярка диря в историята на „Миньор“ по това време, са Евлоги Банчев, Славе Малинов, Веселин Евгениев, Никола Велинов, Ангел Славов. Централният нападател Георги Йорданов – Ярето става рекордьор по голове в официални мачове за клуба в първенството. Между 1964 г. и 1980 г. бележи общо 152 гола (69 в А група и 83 в Б група) в 424 изиграни мача (243 в А група и 181 в Б група).
През 1979 г. „Миньор“ отново се завръща в елита. В сезон 1979/80 тимът има стабилни изяви и се класира на 8-о място под ръководството на треньора Димитър Контев, но още на следващата година за пореден път се озовава в Б група. До края на 80-те години на ХХ век клубът регистрира още три сезона в елита – 1984/85, 1987/88 и 1988/89. През това десетилетие изгрява звездата на крилото Верчо Митов, а основен футболист е и друг флангови нападател – Марио Вълков. От школата излизат халфове като Славчо Павлов и Иво Славчев.
„Лудата банда“ от 90-те
редактиранеПозицията на „Миньор“ в българския футбол през 90-те години на ХХ век не се различава особено от предходните три десетилетия. Периодът обаче носи на отбора славата на „лудата банда“, а Перник се превръща в мрачна дестинация за гостуващите съперници. „Миньор“ влиза в 90-те години като участник в А група, но през 1992 г. се разделя с мястото си в елита. Пропадането на клуба продължава и през следващите два сезона, като се стига дори до там, че през 1994/95 тимът участва във В група.
Следва обаче бързо изкачване и през 1996 г. „Миньор“ отново е в най-високото ниво на българския футбол, където се задържа през следващите 5 сезона. В тях мачовете в Перник с ЦСКА и „Левски“ неведнъж са белязани от екшъни, скандали, побоища между феновете, счупени прозорци на автобуси и влакове. „Чуковете“ разполагат с корав състав, в който доминират местни футболисти като Емил Варадинов, Николай Александров, Петър Анестиев, Славчо Павлов, Антон Евтимов, Людмил Евгениев, Велизар Димитров. Има и няколко попълнения от региона, сред които Янек Кючуков, Анжело Кючуков, Георги Караканов, Георги Кьосев, Ивайло Паргов и Юлиян Янакиев. Най-доброто класиране по това време е 6-о място през сезон 1996/97, а през следващите две кампании отборът финишира на 8-а позиция.
В този период Миньор изиграва редица паметни мачове, които влизат във фолклора на клуба. През 1997/98 перничани обръщат Левски с 9 души и печелят с 2:1 с голове на Здравко Лазаров и Георги Кьосев, а през 1999/00 от последна позиция в класирането побеждават с 3:2 съперника, който е фаворит за титлата, след хеттрик на Антон Евтимов.[5]
Завръщане в А група през 2008 г.
редактиранеСлед изпадането на „Миньор“ от А група през 2001 г. в клуба настъпва финансова криза. Още на следващата година перничани стигат до В група, където участват в продължение на три поредни сезона. През 2005 г. се завръщат във втория ешелон, а през 2008 г. отново печелят промоция за елитното първенство след 7-годишна пауза. Това се случва под ръководството на треньора Димитър Алексиев след победа с дузпи в бараж срещу Калиакра (Каварна).[6]
През следващите 4 години „Миньор“ се класира в „златната среда“ на А група, като през сезон 2008/09 достига и до полуфинал за Купата на България. През сезон 2012/13 обаче настъпва срив, породен от финансова криза. Отборът завършва на 14-о място в първенството и изпада в Б група. През лятото на 2013 г. заради финансова несъстоятелност клубът е изваден от професионалния футбол.[7] Следват години, в които „Миньор“ трайно се състезава в третия ешелон.
Любопитни факти
редактиране- На 31 октомври 1951 г., в навечерието на Деня на миньора, в Перник гостува силният отбор на Шахтьор (Донецк), който изиграва приятелски мач с „Миньор“. Срещата на Минното игрище завършва 2:1 за гостите пред 10 000 зрители. След мача от делегацията на „Шахтьор“ споделят, че Минното игрище е в твърде лошо състояние. Дни по-късно на среща в чакалнята на рудник „Бели брег“ високопоставени ръководители на държавата вземат решение за срочно изграждане на нов стадион в града. Така през 1954 г. е открит „Стадиона на мира“.
- През май 1958 г. в Българската федерация е получена покана от футболната федерация на СССР за гостуването на един роден отбор, който да бъде спаринг партньор на националния тим на СССР в последната му проверка преди световното първенство в Швеция'58. Избрано е това да бъде „Миньор“. Срещата на 30 май 1958 г. завършва 4:0 за руснаците. След това перничани изиграват още два мача – губят с 1:4 от Динамо (Киев) и побеждават с 1:0 Зенит.
Последните 10 сезона
редактиранеСезон | Група | Място | Нац. Купа |
- | |||
2014 – 15 | В Група | 2 | |
2015 – 16 | В Група | 5 | |
2016 – 17 | Трета лига | 3 | |
2017 – 18 | Трета лига | 4 | |
2018 – 19 | Трета лига | 5 | |
2019 – 20 | Трета лига | 1 | |
2020 – 21 | Втора лига | 9 | |
2021 – 22 | Втора лига | 5 | |
2022 – 23 | Втора лига | 15 | |
2023 – 24 | Трета лига | 1 |
Стадион
редактиранеПреди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели своите мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен Донецк. Първото име на стадионът е „Стадион на Мира“.
През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе своите срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.
Първоначално основните строители на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.
Откриването на стадион „Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.
Първият изигран мач на новия стадион „Миньор“ губи от ВМС с 1:2.
Състав 2021/2022
редактиранеКъм 14 януари 2022 г.
Вратари | |
---|---|
12 | Даниел Леонтиев |
99 | Никола Виденов |
Защитници | |
---|---|
2 | Виктор Райчев |
3 | Антон Славчев |
4 | Димитър Савов |
20 | Андреас Васев |
23 | Павлин Чиликов |
24 | Георги Купенов |
27 | Петър Войнов |
Халфове | |
---|---|
5 | Веселин Васев |
6 | Симеон Русев |
8 | Мартин Смоленски |
13 | Добромир Бонев |
14 | Четин Садула |
15 | Емил Ценов |
19 | Християн Казаков |
30 | Божидар Васев |
Нападатели | |
---|---|
7 | Калоян Йосифов |
9 | Методи Костов |
10 | Борис Тютюков |
17 | Запро Динев |
Почетни листи
редактиранеВ А група
редактиранеИме | Период | Мачове | |
---|---|---|---|
1 | Павел Владимиров | 1951 – 1956; 1958 – 1969 | 333
|
2 | Георги Йорданов | 1964 – 1980 |
243
|
3 | Тодор Евстатиев | 1948 – 1962 |
240
|
4 | Евлоги Банчев | 1968 – 1980 |
231
|
5 | Славе Малинов | 1967 – 1980 |
225
|
6 | Веселин Евгениев | 1969 – 1977; 1979 – 1985 | 216
|
7 | Богомил Пушев | 1950 – 1962 |
223
|
8 | Олег Павлов | 1952 – 1964 |
213
|
9 | Иван Данчев | 1950 – 1960 |
184
|
10 | Петър Лозанов | 1948 – 1960 |
182
|
Име | Период | Голове | |
---|---|---|---|
1 | Павел Владимиров | 1951 – 1956; 1958 – 1969 | 100
|
2 | Георги Йорданов | 1964 – 1980 |
69
|
3 | Иван Данчев | 1950 – 1960 |
56
|
4 | Олег Павлов | 1952 – 1964 |
51
|
5 | Верчо Митов | 1983 – 1992 |
37
|
6 | Ангел Славов | 1971 – 1985 |
35
|
7 | Живко Карадалиев | 1952 – 1956; 1959 – 1963 | 32
|
8 | Рангел Божилов | 1962 – 1972 |
27
|
9 | Васил Романов | 1957 – 1960; 1967 – 1968 | 25
|
10 | Георги Георгиев | 1997 – 1999 |
20
|
Антон Евтимов | 1991 – 1998; 1999 – 2001 | 20
|
В Б група
редактиранеИме | Период | Мачове | |
---|---|---|---|
1 | Румен Андонов | 1980 – 1994 |
194
|
2 | Валентин Боянов | 1977 – 1986 |
189
|
3 | Георги Йорданов | 1964 – 1980 |
181
|
4 | Ангел Славов | 1971 – 1985 |
166
|
5 | Георги Ганев | 1976 – 1983 |
153
|
6 | Богомил Савов | 1980 – 1989 |
149
|
7 | Златан Аврамов | 1950 – 1962 |
139
|
8 | Веселин Евгениев | 1969 – 1977; 1979 – 1985 | 138
|
9 | Славе Малинов | 1967 – 1980 |
137
|
10 | Верчо Митов | 1983 – 1992 |
134
|
Име | Период | Голове | |
---|---|---|---|
1 | Георги Йорданов | 1964 – 1980 |
83
|
2 | Ангел Славов | 1971 – 1985 |
75
|
3 | Верчо Митов | 1983 – 1992 |
63
|
4 | Марио Вълков | 1976 – 1978; 1985 – 1994 | 58
|
5 | Павел Владимиров | 1951 – 1956; 1958 – 1969 | 44
|
6 | Емил Серафимов | 1980 – 1989 |
41
|
7 | Христо Христов | 1969 – 1972 |
33
|
8 | Антон Евтимов | 1991 – 1998; 1999 – 2001 | 31
|
9 | Златан Аврамов | 1963 – 1974 |
30
|
10 | Валентин Боянов | 1977 – 1986 |
26
|
Треньори на клуба
редактиране
|
|
Източници
редактиране- ↑ https://bgclubs.eu/teams/Minyor(Pernik)
- ↑ Идеалните 11 на Миньор Перник temasport.com 24 юли 2019 г.
- ↑ Актьори от „Любимец 13“ се резилят с 0:10 в Перник temasport.com 15 октомври 2015 г.
- ↑ Финалът за купата през 1958 г. plovdivskinovini.com 15 май 2014 г.
- ↑ 5 велики победи на Миньор срещу Левски temasport.com 5 март 2010 г.
- ↑ Миньор (Перник) в „А“ група! topsport.bg 25 май 2008 г.
- ↑ Изхвърлиха Миньор от „Б“ група blitz.bg 3 август 2013 г.