Павел Панов (футболист)

Павел Панов
	Панов на 21-годишна възраст през 1971 г.
Лична информация
Роден	Павел Георгиев Панов 16 септември 1950 г. София, България
Починал	18 февруари 2018 г. (67 г.) София, България
Ръст	176 cm
Пост	Нападател
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
	Павел Панов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Панов.

Павел Панов (16 септември 1950 г. – 18 февруари 2018 г.) е легендарен български футболист, нападател. По-голямата част от състезателната му кариера е свързана с Левски (София), където играе в продължение на 12 години и половина.

„Заслужил майстор на спорта“ от 1975 г. Голмайстор на „А“ група през сезон 1976/77 с 20 попадения. Обявен за Футболист № 1 на България за 1977 г. Впечатлява с техника, дрибъл, поглед върху играта, пас и точен завършващ удар. Перфектен изпълнител на свободни удари.

Дългогодишен национален състезател. За България има 44 мача с 13 гола. Участник на световното първенство в Германия'74.

Футболна кариераРедактиране

На клубно нивоРедактиране

Панов е юноша на Септември (София), където играе няколко сезона в „Б“ група. През 1968 г. е привлечен в елитния Спартак (София). През есенния полусезон на 1968/69 изиграва 8 мача и бележи 5 гола в „А“ група.

През януари 1969 г. Панов става част от Левски - Спартак след обединението на „сините“ със Спартак (София). Бързо се превръща в основна фигура в състава. През пролетта на 1968/69 записва 7 мача и бележи 4 гола в първенството. Играе за отбора в продължение на 12 години и половина. Има 301 мача и 131 гола в „А“ група, което го поставя на 2-ро място във вечната ранглиста на голмайсторите на Левски след Наско Сираков. Записва също 46 мача с 23 гола в турнира за националната купа. С клуба печели четири пъти шампионската титла и пет пъти купата на страната.

Панов е голмайстор №1 на Левски в евротурнирите за всички времена. Общо има 36 мача и 22 гола – 9 мача с 3 гола за КЕШ, 13 мача с 9 гола за КНК и 14 мача с 10 гола за Купата на УЕФА.^[1] С огромна заслуга за похода на Левски в Купата на УЕФА през сезон 1975/76, когато „сините“ достигат до четвъртфинал. В 8-те мача от турнира бележи 9 гола – 2 срещу турския Ескишехирспор, 3 срещу немския Дуисбург, 2 срещу Аякс и 2 срещу Барселона. През следващия сезон 1976/77 отново достига с Левски до четвъртфинал, но в турнира КНК, като той в 5 мача бележи 4 гола.

През 1981 г. Панов преминава в гръцкия Арис (Солун). През сезон 1981/82 изиграва 25 мача в местната Суперлига, както и 3 мача с 2 гола в Купата на УЕФА, след което слага край на кариерата си.

Национален отборРедактиране

Панов преминава през всички национални гарнитури. Между 1967 г. и 1969 г. изиграва 28 мача и бележи 20 гола за юношеския национален отбор, като 12 пъти извежда състава с капитанската лента. С отбора става европейски шампион на първенството в Източна Германия през 1969 г. След това продължава да е основна фигура и в младежкия национален отбор. За него записва 26 мача с 8 гола, като в 7 срещи е капитан.

Дебютира за „А“ националния отбор на 24 март 1971 г. в олимпийска квалификация срещу Великобритания. Бележи първия си гол на 18 април 1973 г. при загуба с 2:5 като гост срещу Турция за Балканската купа. Включен е в състава на България за световното първенство в Германия'74, където участва и в трите срещи на отбора. Изиграва последният си мач за националния тим при загуба с 0:3 от Англия в европейска квалификация на 6 юни 1979 г. Общо записва 44 мача (7 като капитан) и 13 гола за България.

Треньорска кариераРедактиране

Помощник-треньор в „Левски“, начело на „сините“ през 1986 – 1987 и от 1989 до 1990 г. Треньор на „Иваняу национале“, Нигерия – шампион, младежкия национален отбор през 1992 – 1993 г., Ботев (Пловдив), „Септември“, Локомотив (София) и Родопа. Легендарният нападател на „сините“ поема столичните „железничари“ през пролетта на 2000 г., сменяйки на поста Георги Петков, но е уволнен през есента на същата година след слабия старт на „Локомотив“ в първенството. Назначен е за председател на Спортно-техническата комисия към Управителния съвет на „Левски“. През юни 2006 г. става треньор на „Родопа“, а мястото му в УС на „Левски“ е заето от друг бивш играч на „сините“ – Кирил Ивков.