Павилионът е свободно стояща, лека конструкция в градина или парк, беседка.[1] В архитектурата е изпъкнала част на сграда, която се откроява от останалата част на сградата, и която има собствен покрив, обикновено проектиран като купол, или по-малка нова пристройка до по-голяма основна сграда-майка (напр. в училища или болници).[2] Освен това сградите по търговски панаири и изложби се наричат също павилиони, независимо от тяхната конструкция.[3] Терминът „павилион“ се използвал до 18-ти век за голяма, квадратна (военна) палатка; той е заимстван от френски, а в крайна сметка идва от латинската дума „papilio“, което всъщност означава „пеперуда“, но още от времето на късния латински език се използва в смисъл на палатка. Твърди се, че промяната на смисъла идва от факта, че сгънатите краища на изхода на палатката напомнят на облика на пеперуда.

„Храм на дружбата“ в парка на дворец Сан Суси в гр. Потсдам, Германия
Манастирът „Юантонг“ в гр. Кунмин, провинция Юнан в Китай
Бивш музикален павилион в гр. Бад Бокелт, Бавария, Германия

Свободно стояща сградаРедактиране

Свободно стоящ павилион (известен също като „беседка“) е конструкция, която има покрив, а страничната ѝ повърхност обикновено е отворена или може да се отвори. Хоризонталната проекция на сградата често е кръгла или приблизително във формата на кръг, т.е. павилионите често имат формата на правилен многоъгълник, елипса, правоъгълник, чиито странични дължини се различават малко една от друга, или някаква друга форма на централния корпус. Хоризонталната проекция на сградата често е в централна симетрия. Това свойство често се подчертава с четирискатни, конични, куполни или пирамидални покриви или с заобикалящи корнизи.

Павилионът има дълга традиция в Азия, особено в китайската архитектура. Формата на павилиона може да се намери и в Япония, Индия и Тайланд, често в свещени сгради. В будистките храмове павилионът се използва по най-различни начини. Особено в Тайланд е много популярен под формата на сала в храмовете и извън тях.

Макар и познат и използван още в древността, павилионът се появява все по-често в европейската архитектура през епохата на барока в парковете и градините на благородничеството, като пристройка на дворец, като място за почивка, място с хубава гледка или просто като ваятелски елемент. По-късно той се разпространява в градините на богатата буржоазия и е използван там за същите цели. Като обществен тип сгради трябва да бъдат упоменати музикалните павилиони в някои курортни комплекси. В модернистичната архитектура някои спортни арени имат характеристики присъщи на павилиона. Около 1900-та година, павилионната система или павилионният стил представлява концепция за строителството на болници, която обещава полза чрез внедряването на болниците в подобни на парк съоръжения. Училищните пристройки, в които се помещават класни стаи, се наричат също павилиони.

Павилион като част от по-голяма сградаРедактиране

В бароковото профанно сградостроене, особено в дворцовото строителство от френски тип, павилион се нарича значително изпъкнал сграден корпус в многоделна сграда, който има собствен покрив. Той е бил използван за структуриране на фасадата на сградата-майка, за визуално различаване на corps de logis (жилищното крило) от страничните крила или за затваряне на страничните крила с вертикален акцент.

В България, в двореца „Евксиноград“ бил построен малък павилион за музикални изпълнения („Pavillon d’Muzique“), който имал кръгла форма с шатровидно покритие и бил разположен между кухнята и трапезарията.[2]


Съвременната архитектура също използва този стилов елемент по най-различен начин, например в сградата на новото федерално канцлерство в Берлин.

Градински павилионРедактиране

Модерният градински павилион също се доближава до определението за свободно стояща, лека конструкция в градинско съоръжение. По принцип има два типа градински павилиони: павилиони от дърво или камък, здраво закрепени в земята като градинска колиба, и градински павилиони, изработени от метал, които могат лесно да бъдат сглобени и разглобени. Подвижните градински павилиони се състоят от метална рамка, която има покритие от текстил или здрава пластмаса. Страничните стени обикновено могат да се отварят и затварят по желание. Наричат се още павилиони за тържества и представляват вид градинска шатра.

Двата строителни метода се различават не само по гъвкавостта, която предлагат – градинските павилиони, изработени от метал, могат да бъдат сглобени за тържества в съответствие с желанията на собственика на градината и след това да бъдат демонтирани отново, докато постоянно монтираните павилиони трябва да останат на избраното място. Съществуват и различия по отношение на строителните разпоредби: обикновено трябва да се излее основа за постоянно монтирани павилиони. За това се изисква разрешение за шахта, в зависимост от общинските строителни разпоредби. За павилиони с каменни стени може дори да се изисква разрешение за строеж, тъй като те са класифицирани като сгради.

Ловен павилионРедактиране

 
Ловен павилион „Береншльосле“ в Щутгарт, Германия

Ловният павилион е съоръжение за настаняване на няколко души, в което се съхранява и предоставя при нужда ловното оборудване за предстоящия лов. Повечето от ловните павилиони са построени от аристократи между 15-ти и 18-ти век в близост до действителния ловен терен. По това време благородничеството не ловува предимно за храна, а главно за развлекателни цели. В България, на терена на дворец „Кричим“ през 1905 г. е построен ловния павилион „Австрийската къща“.[4]

Интериорът на ловните павилиони се състои предимно от дърво и естествени материали. Освен това стените често били украсени с ловни картини и ловни трофеи като например еленови рога. Често конюшните и стопанските сгради навън са били използвани за настаняване на коне, файтони и свитата.

ИзточнициРедактиране

  1. Андрейчин, Любомир. Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2005. ISBN 954020156 Х. с. 607.
  2. а б Дворец Евксиноград. Строителство на двореца Сандрово. // Посетен на 16.10.2020. „От същата година датира и негова скица на двореца с околното парково пространство,на която в червено е нанесен един вероятно собственоръчно проектиран павилион, предназначен както се вижда от надписа за музикални изпълнения (Pavillon d’Muzique). Ситуиран е в близост до входа към служебната стълба свързваща кухнята с трапезарията.На няколко архивни снимки от края на XIX век се вижда че е бил построен и че е имал кръгла форма с шатровидно покритие.“ (на български)
  3. Pevsner, Honour, Fleming: Lexikon der Weltarchitektur. Prestelverlag, München 1992.
  4. Секретариат на Негово Величество Цар Симеон ІІ Български. Дворец и ловно стопанство „Кричим“. // Посетен на 16.10.2020. „През 1905 г. е построен ловен павилион по проект на арх. Г. Фингов. Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си.“ (на български)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pavillon“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.