Паметник на Съветската армия в София
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля, не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен! |

Паметникът на Съветската армия е монументална композиция, разположена в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, посветена на Съветската армия. Построен е с пропагандни цели от комунистическия режим през 1954 г., десет години след Съветско-българската война, катализирала деветосептемврийския преврат от 1944 г. Днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще. След 2011 г. той става чест обект на протестни акции, най-често израз на несъгласие спрямо империалистическата политика на бившия Съветски съюз и агресивната пполитика на путинска Русия.
Едно от местата, където привърженици на левите политически партии и движения и русофилските организации в България, всяка година носталгично празнуват исторически дати, свързани с бившата празнична обредност от времето на НР България, е този паметник. Там те поднасят венци и цветя и организират тържествени концерти и други мероприятия.[1][2]
Независимо от обстоятелството, че СССР обявява едностранно война на прогласилото неутралитет Царство България, като впоследствие окупира територията му, на предната страна на паметника стои пано с надпис: „На Съветската армия освободителка - от признателния български народ". Паметникът символизира освобождението на България от монархофашисткия режим, управлявал по това време страната, спорна левичарска теза, отречена от съвременната историография.[3] На практика през септември 1944 г. военни действия между Царство България и СССР няма.
История, разположение и композицияРедактиране
На 4 октомври 1949 г. доминираният от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства съветският маршал Сергей Бирюзов.
Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев, с идеята да символизира признателността на българския народ към съветските воини. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.
Самият паметник представлява висока 37 м пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева.[4] Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917“, изработена от проф. Любомир Далчев по рисунка на Борис Ангелушев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки – тези, които сформират Съветската армия. Орелефът на южната страна представлява композицията „Тилът“ („Всичко за фронта, всичко за победата“) и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния орелеф „Великата отечествена война на Съветския съюз“ е показан бойният устрем на Съветската армия във войната. Скулптор – Васил Зидаров и колектив.[4]
Разположен е в парк в централната част на София, край бул. „Цар Освободител“, непосредствено до Орлов мост и Софийския университет.
Критики и противоречияРедактиране
От началото на прехода на България към демокрация паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще.
В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.
Противниците му подчертават, че въпреки оказвания от Германия натиск, България, която е страна от Оста, не обявява война на СССР, а в началото на септември 1944 г. обявява неутралитет, като дава ултиматум на германските части да напуснат страната и започва да ги разоръжава. Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. Изтъква се и ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи.
Застъпниците за паметника изтъкват, че все пак има загинали съветски войници на българска територия. След като България обявява война на Германия на 8 септември 1944 г., на 9 септември германски части преминават през граничния участък „Връшка чука“ и на 11 септември, след тричасово сражение, те завземат град Кула. Впоследствие около 160 съветски войници и офицери, загиват в боевете при Кула, срещу контраофанзивата на германски войски, базирани на територията на Югославия. Загиналите са погребани в района на градското гробище на Видин в поддържано военно гробище, което е единственото съветско военно гробище в България, за разлика от други гробни места на съветски военни, загинали при инциденти на територията на страната.
През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахване на паметника. В този момент обаче опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех.
През същата година скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.[5]
През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия. Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която без да има сериозен повод навлиза на българска територия, вследствие на обявена едностранно война срещу България. Така от международноправна гледна точка съветската армия е агресор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над Горянското движение.
Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010 – събитие под надслов „Берлинската стена падна, окупаторският паметник стои!“; 9 януари 2011 – шествие с плакати около паметника; 2 април 2011 – събитие под надслов „Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“; 9 ноември 2012 „Стената падна, паметникът си стои“.[6]
Сцена за политическо изкуствоРедактиране
Елементи от паметника биват често използвани като основа за хулигански прояви, изразяващи се в рисуване на графити с най-различна политическа тематика (най-често антикомунистически и антисъветски). Повечето такива графити са без особена сложност или опит за задълбочено послание. За разлика от тази обичайност на писането и рисуването върху паметника, особена популярност придобиват няколко арт интервенции с обществени и политически послания, направени от 2011 г. насам.
2011: Американски комикс героиРедактиране
На 17 юни 2011 г. статуите на скулптурната композиция от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и попкултурни герои (от ляво надясно): Маската, Жокерът, Върколакът, Дядо Коледа, Супермен, клоунът Роналд – символът на „Макдоналдс“, Капитан Америка, Робин – помощникът на Батман, Жената-чудо. Знамето е изрисувано в цветовете на американското, а под графитно-скулптурната композиционна група е поставен надписът „В крак с времето“.
Графитите предизвикват голям интерес сред гражданите на София, събитието е отразено и в световните медии,[7][8][9] като анонимният художник е сравнен с Банкси.
В същото време министърът на културата Вежди Рашидов нарича композицията вандализъм, някои интелектуалци защитават композицията, а други правят подписки срещу нея.[10]
В първия работен ден на седмицата прокуратурата образува разследване за хулиганство срещу неизвестен извършител.[11]
Графитите са премахнати в понеделник през нощта в присъствието на полиция, въпреки че това е обявено да стане сутринта на следващия ден.[12]
Историята е представена в късометражния документален филм „В крак с времето“ на младия режисьор Антон Парталев. Във филма са представени гледните точки на авторите на графитите и на представители на русофилски организации в България.[13] През лятото на 2013 г. филмът печели втора награда на международния кино конкурс In Out Festival в Полша.[14]
2012: Анти-ACTAРедактиране
През нощта на 10 февруари 2012 г. върху лицата на съветските войници от паметника са сложени маски на британския революционер Гай Фокс, които се ползват като символ на хакерската група „Anonymous“. Постер с изображението е разпространен в мрежата като покана за демонстрацията на 11 февруари 2012 г. против споразумението ACTA. Според сайта Bnews паметникът на Съветската армия този път е приел вида и значението на „Паметник на анонимната армия“.[15]
2012: Пуси РайътРедактиране
На 17 август 2012 г. на главите на няколко от скулптурните фигури са поставени цветни качулки. Акцията е в подкрепа на групата Пуси Райът, членовете на която носят подобни качулки при своите изпълнения.[16]
2013: Ден за почит на жертвите на комунизма в БългарияРедактиране
На 1 февруари 2013 г., в деня за почит към жертвите на комунизма в България, три от лицата на фигурите на паметника са оцветени в цветовете на националното знаме – бяло, зелено и червено.[16]
2013: Извинение за Прага '68Редактиране
На 21 август 2013 г. паметникът на Съветската армия в София отново осъмва боядисан, като този път монументът е покрит изцяло в розова боя и е с надписи на чешки и български, съответно „Bulharsko se omlouva!!!“ и „България се извинява!!!“. По другите страни на паметника има призив „Извинете се, бе“ и „Прага '68“. Това е извинение към Чехия, по случай годишнината от потушаването на Пражката пролет в тогавашната Чехословакия.[17]
Към 09:30 ч. при паметника пристига патрулен полицейски автомобил, като любопитните присъстващи са помолени от полицаите да слязат, тъй като по думите им „става въпрос за местопроизшествие“, по-късно на мястото пристига още една полицейска кола и полицейски микробус, а монументът е обграден с полицейска лента.
Късно вечерта, след полунощ, отново, както и друг път, доброволци от форум Русия-България на Светлана Шаренкова се заемат с почистването,[18] като този път коментарите към тяхната експедитивна дейност по почистване е, че ще освободят арт пространството за нови изяви.
На 22 август 2013 г. Русия официално призовава да има наказания за виновните за оскверняването на паметника и да се предприемат незабавни мерки това да не се случва в бъдеще. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин призовава да не се драматизира боядисването и заявява, че „България има международни ангажименти да поддържа тези паметници. Оскверняването на паметник е нещо, което не трябва да се случва. Смятам, че не бива да се предизвиква кой знае колко крайна реакция по този въпрос, защото институциите в България взеха незабавно мерки“.[19]
2014: „Слава на Украйна“ и „Долу ръцете от Украйна“Редактиране
На 23 февруари 2014 г. паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.[20] Солидарността с Украйна е изразена след седмици на тежки и окървавени антиправителствени протести в Украйна, отстояващи проевропейската ориентация на страната.
На 23 февруари снимка на боядисания паметник става Снимка на деня в Евронюз със заглавието: „България: „Слава на Украйна“".[21]
На 24 февруари Министерството на външните работи на Русия изразява възмущение и заявява „С чувство на дълбоко възмущение беше посрещната в Русия новината за поредния случай на вандализъм по отношение на паметника на Съветската армия в центъра на столицата на България, София, през нощта срещу 23 февруари“. Министерството изпраща протестна нота до министерството на външните работи на България с искане за „провеждане на щателно разследване на този хулигански инцидент, привличане под отговорност на виновните в противоправните действия и предприемане на съответните мерки за привеждане на мемориала в ред“.[22]
На 2 март паметникът отново осъмва изрисуван с надпис в защита на Украйна, този път като реакция на инвазията на руски войски на полуостров Крим. Надписът гласи „Долу ръцете от Украйна“, като освен това е задраскано посвещението „На съветската армия освободителка от признателния български народ“.[23]
На 12 април са нарисувани полски войник, развяващ българското знаме, както и украински войник до него. Под тях има червен надпис „KATYN 5.III'40“ https://www.youtube.com/watch?v=9cdQv2qSN_k + . Под централната статуя е написано (в бял цвят) „PUTIN, GO HOME!“
2014: Надпис „Окупатори!“ и арест на извършителитеРедактиране
На 7 септември 2014 г. през нощта четирима души, сред които и кандидат-депутатката от Реформаторския блок Марта Георгиева, са арестувани от органите на МВР, след като написали „Окупатори!“ върху паметника.[24]
2023: Разбиване на паното с надписаРедактиране
През нощта на 22 срещу 23 февруари 2023 е откъртена част от паното с надписа, състоящо се от каменни плочи. Извършителят е направил доброволно самопризнание за своето действие в израз на протест срещу войната, започната от Владимир Путин една година по-рано, и е задържан.[25][26] Пред медиите той казва, че е бил провокиран от надписа „от признателния българския народ“, заявявайки:
„ | Ако там пишеше, че е посветен на Съветската армия от признателната БКП, нямаше да имам нищо против, но да се злоупотребява с целия народ - не е коректно.[27] | “ |
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ България почете Деня на Победата. // в. Дума, 11.05.2015. Посетен на 09.06.2015.
- ↑ Ганчев, Мирослав. Хиляди столичани празнуваха Деня на Победата. // Национално движение „Русофили“, 10.05.2015. Посетен на 09.06.2015.
- ↑ Историци: Фашизмът никога не идва на власт в България. Управлението на страната от 1934 г. до 1944 г. е авторитарно, но не и фашистко. Vesti, 23 ноември 2022.
- ↑ а б ОТП „Балкантурист“. София 1968 г. – обиколка на града. // old.omda.bg. Посетен на 31 август 2015. Архив на оригинала от 2015-04-06 в Wayback Machine.
- ↑ Боряна Димитрова, Далчев „пренарежда“ Братската могила в Пловдив Архив на оригинала от 2012-01-27 в Wayback Machine., в. „Труд“, 30.09.2009.
- ↑ „Граждани отново поискаха събарянето на паметника на Съветската армия“, в. „Дневник“, 9 ноември 2012
- ↑ Bulgaria’s Soviet army monument gets superhero makeover, euronews
- ↑ Soviet monument gets pop culture update, CNN
- ↑ „Sofia, i soldati del monumento diventano supereroi“, La Repubblica, 19 юни 2011.
- ↑ Любослава Русева, „Един ден на бездарното статукво“, в. „Дневник“, 26 юни 2011 г.
- ↑ Лора Филева, „И прокуратурата ще се занимава с изрисувания паметник“, в. „Дневник“, 20 юни 2011 г.
- ↑ „Паметникът на Съветската армия е почистен през нощта“, в. „Дневник“, 21 юни 2011.
- ↑ Афиш на филма „В крак с времето“ за София Филм Фест Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine., сайт на фестивала.
- ↑ In Out Festival 2013 – Awards на сайта laznia.pl.
- ↑ „София осъмна с Паметник на анонимната армия“, B News, 11 февруари 2012 г.
- ↑ а б С бяло, зелено, червено оцветиха Паметника на Съветската армия, в. „24 часа“, 1 февруари 2013 г.
- ↑ а б „Паметникът на съветската армия беше боядисан в розово с извинение към Чехия“ (текст и видео) Архив на оригинала от 2013-08-23 в Wayback Machine., в. „Дневник“, 21 август 2013.
- ↑ „Почистват извинението от паметника на съветската армия през нощта“, в. „Дневник“, 22 август 2013.
- ↑ Вигенин: Да не драматизираме боядисването на паметник. // www.kafene.net. 23 август 2013. Посетен на 24 август 2013.
- ↑ Паметникът на съветската армия днес е с надпис „Слава на Украйна“, в. „Дневник“, 23.02.2014 г.
- ↑ Picture of the day. Bulgaria: „Glory to Ukraine“. // Euronews, 23 февруари 2014 г. Посетен на 24 февруари 2014 г.
- ↑ Русия: Наказание за оцветения паметник на Съветската армия. // Dnes.bg. 24 февруари 2014 г. Посетен на 24 февруари 2014 г.
- ↑ Антонов, Сергей. Паметникът на съветската армия отново изрисуван в защита на Украйна. // OffNews.bg. Офф Медия АД, 2 март 2014. Посетен на 2 март 2014.
- ↑ Арестуваха кандидат-депутат от Реформаторския блок, поругал Паметника на Съветската армия. // 24chasa.bg. 7 септември 2014 г. Посетен на 28 септември 2014 г.
- ↑ МОЧА започна да пада ден преди годишнината от войната. // Площад Славейков, 23.02.2023. Посетен на 24.02.2023.
- ↑ Възрастен мъж счупи плочата на Паметника на съветската армия. // Offnews. 2023-02-23. Посетен на 2023-02-24.
- ↑ ploshtadslaveikov.com